ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЯКОВ, глава 2B
САМО СЪЧУВСТВИЕ НЕ СТИГА! ВЯРА НЕПРИДРУЖЕНА ОТ ДОБРИ ДЕЛА, Е МЪРТВА! „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете…
САМО СЪЧУВСТВИЕ НЕ СТИГА!
ВЯРА НЕПРИДРУЖЕНА ОТ ДОБРИ ДЕЛА, Е МЪРТВА!
„Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела?
Може ли такава вяра да го спаси?
Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?“ Яков 2:15,16
Апостол Яков – „камилските колена“ както са го наричали заради загрубелите колена от непрестанните молитви на колене, казва че спасителната вярата има характеристики, които непременно трябва се проявят в живота на вярващия.
Спасителната вяра не може да остане безплодна, както едно добро и плодоносно дърво не може да бъде добро и плодоносно, ако не дава добри плодове! Нашата вяра е добра, спасителна и жива само ако проявява плодоносен живот от който не само другите, но и самите ние ще се разпознаем до колко отговаряме на характеристиките за Божии чада.
Добрите дела не ни правят Божии чада, защото има много добродетелни хора, които не са вярващи в Христос, но онези, които са спасени чрез вяра в Божия Син, вършат и Неговите дела!
Добрите дела не са придружени с бонус вяра, а истинската вяра е придружена с добри дела, които са резултат на тази вяра. За това Яков е напълно прав като казва:
„Ти вярваш, че има само един Бог. Добре правиш; и бесовете вярват и треперят.“ Як.2:19
Да! И бесовете също вярват и треперят от страх и респект, и дори изповядват, че Исус Христос е Син Божи, но тяхната пълна убеденост във фактите не ги спасява, нито страхът и треперенето им и гласно декларираните истини не могат променят състоянието им.
А вие, на какво мнение сте?
„А на сутринта, когато се връщаше в града (Исус), огладня. И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече ѝ: Отсега нататък да няма плод от тебе довека. И смокинята изсъхна начаса. И учениците, като видяха това…“ Мат.21:18-20