ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЯКОВ, глава 5

ДА СПАСИШ ДУША ОТ СМЪРТ
„Братя мои, ако някой от вас се отклони от истината и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие множество грехове.“ Яков 5:19, 20

Какво правим когато някой отпадне от благодатта, кривне от пътя на правдата или затъне в тресавището на греха? Първото което ни идва на ум е да го осъдим и ако не ни е бил симпатичен, да го заклеймим и да разнесем „новината“ за падението му. Това обаче, какво положително нещо носи или какъв проблем решава, или каква слава на Бог носи?
Отговорът е – НИКАКВА ПОЛЗА ЗА НАС и НИКАКВА СЛАВА ЗА ГОСПОДА!
При това, никой не е застрахован от грешки, от грях и падение!
Всички ние, ежедневно сме атакувани от лукавия и ако сме честни пред себе си ще трябва да си признаем, че много пъти сме били на ръбът от провал, много пъти сме излизали от пътя на истината и много пъти е трябвало да се връщаме от кривите си пътища.  Ако не си го признаваме или сме неискрени и сме в дълбоко заблуждение!

Слава Богу, че докато сме отпадали от пътя на истината, се е намирал някой Божи пратеник, който подбуден от Святия Дух, е милеел за нас и с братска грижа и благо отношение и ни е връщал в правият път. И ако това е правено за нас в миналото, днес е време ние да го направим за някой друг!

Христос казва: „Но идете и научете се що значи <тази дума>: „Милост искам, а не жертви“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.“ Мат. 9:13

Автора на това послание Яков, наречен „Праведния“, Епископ на Ерусалимската църква и „брат Господен“ (Гал.1:19), ни казва, че ако „един“ от нас  „обърне„, върне, възстанови някой заблуден и изпаднал в грях, той спасява „душа от смърт„! „Един“ от нас означава, че всеки вярващ, а не само епископите и църковните служители, може да бъде инструмент за възстановяването на другите! 

*    *   *

Църквите ни са малки, слаби и без влияние в обществото, защото губим повече от вече „спасените“, от колкото придобиваме новоповярвали!