Последно време е

Раждаме се и тръгваме, извървяваме пътя си тук и сега с личен идеал за смисъла. Личен е, защото самите ние виждаме себе си като “по-лични хора”, някак избрани, някак доведени в тази даденост и действителност, за да изконсумираме безогледно всичко, що е създал светът и достигнало обществото. Има Един въпрос, свързан със смисъла, който може и никога да не проумеем, поради плътската си закостенялост, заради прекаленото си светско вживяване или просто защото сме … “над нещата”!    Да, но не сме! Ние не можем да бъдем, защото не ни е дадено.   Времето е натегнало примката си и всеки човек може да го усети и дори да го види като сам за себе си намира тегавите причини за това време. Тези, които познават учението на Христос, запознатите с Божието Слово, изучавалите Посланията Му знаят, че това време като всяко друго си е дошло … защото Му е времето. ДРУГ определя ритмичността на времената, през които се движим и на ДРУГ е правото на пълен контрол.    В Стария завет Проповедникът пита:„Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето: време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото; време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене; време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване; време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане; време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне; време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене; време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир. Каква полза има работникът от това, в което се труди?“ ‭‭Еклесиаст‬ ‭3‬:‭1‬-‭9‬ ‭   Разпознавайки всички белези на натегналото от социални напрежения време, войни, болести и всичко, което ни изглежда струпващо се над главите ни, не е достатъчно само да си кажем: “Светът се обърка…!” Имаме нужда лично да се позиционираме и конкретно да дадем своите духовни кординати в това привидно объркано време. Запознатите с Библията знаят за последните времена, разпознават част от характеристиките, които се разкриват ден след ден пред очите ни. Мисля си … Точно запознатите с това Слово хора е нужно да разкажат на другите - не само апокалиптичните картини и прогнози, а и смисъла от това време, истината поради, която то се случва и Изхода, през който всеки дръзнал да потърси, може да излезе и да даде шанс на духа си във вечността.    Може би, точно днес е конкретният ден, в който е нужно още някой да се запита : “Каква полза от всичко, което правя тук и сега?! Какво ме ползва и за кого го правя?! Къде е Истината ?!"   Бог е верен да отговори, чрез Духа Си!    „Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него. Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края.  Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят.“  Еклесиаст‬ ‭3‬:‭10‬-‭11‬, ‭14‬