Прагматично

Отново е понеделник и се приготвяме да влезем в натовареността на ежедневието, което в първия ден от седмицата може и да е дразнещо, а може и да преминем с лекота задачите, които следват … от нас зависи.    Често се чувстваме разколебани и слаби, защото е възможно да сме изпаднали в самоунищожителни обвинения и безизходицата от някоя “задънена улица”, която ни държи подвластни на страховете ни. Понякога се питаме : Къде е сега Бог? Ако, имаме благословението да Го познаваме, можем да се докосваме до Него всеки ден и да уповаваме на Неговата милост и щедрост.    Защо ли тогава се чувстваме безпомощни в много моменти и не можем да се измъкнем от този капан, в който сами сме се поставили..?  Вероятно, защото не Го познаваме достатъчно! Бог иска да направи всичко за нашето благоденстване, чрез личното ни изграждане, а ние непрекъснато Му пречим с недоверието и страха си, че може би отново се проваляме.    Това е омагьосан кръг, в който сами се поставяме и завъртаме въртележката да се върти докато свят ни се завие. Инерцията, която движи всичко това е стимулирана от нашите безпокойства и само ние, като “ударим крак” можем да спрем този непрестанен въртеж.    Бог е верен да ни укрепи и да ни държи ръката или крака, докато спираме тази инерция, за да не се нараним. Той е Този, Който ни е призовал и пак Той е Този, Който ще ни спаси от страха !   Доста често, ни дава изходен път, който вероятно минава през трънливи места само, за да ни направи по-предпазливи и концентрирани в маршрута.  Безпокойството, което натиска да ни завладее, може и да не успее, ако познаваме механизмите, чрез които да влияем на процеса.    Нужно е да се оттърсим от натиска и да поемем дълбоко от въздуха наситен с Божиите наставления и обещания.  Каквото и да ни се случва е само временен абзац от нашата история … всичко отминава и се заменя с нещо ново, а старото е забравено минало или част от спомените ни. Би ни било много полезно, ако осъзнаваме истинската причина, поради която обезпокоителното  обстоятелство се е случило.   Няма нужда да търсим отговорите в “късмета”, нито в наказанията, може и да сме допуснали грешка, която да предизвика този обезпокоителен момент, но всичко съдейства за наше най-добро, когато позволим. Вероятно, точно тази направена вече грешка е била нужна, за да можем да се осъзнаем или е вероятно да сме стигнали до следващ етап в развитието си и това може да е просто проверка - ще издържим ли.    Възможно е също така нещо от миналото ни да тегне в душата и макар и забравено да не освобождава духът ни. За да продължим напред, той трябва да бъде изчистен и поради тази причина е възможно да преживеем пречистващата сила на изпитанието, което всъщност буди нашата тревожност. Когато прозрем дълбочината на “играта”, ще успеем да се противопоставим на тревогите си. А, за да придобием силата да се справим е нужно да я потърсим при източника, Който е неизчерпаем. Не е страшно, че не можем сами, страшно ще е, ако, заравяме “главата си в пясъка” и очакваме бурята да не нарани задните ни части.    Всеки сам може да потърси наставленията за своята позиция и обстоятелства, но всички заедно е нужно да се укрепваме и насърчаваме. Четейки сутрин сякаш далеч от дневната шумотевица Духът дава знаците Си и ни споделя слова, които да достигнат до нас и да отворят онези сетива, които Бог иска да докосне персонално във всеки човек!