Празничен концент ознаменува годишнина на д-р Лонг в София

На 04.12. 2022 г. се навършиха 190 г. от рождението на д-р Албърт Лонг – мисионерът, който избра не да налага своята вяра на всяка цена, а да образова, обединява, защитава и издига българския народ. Писател, преводач, редактор и издател на първото илюстровано духовно списание „Зорница“, професор по естествени науки в „Роберт колеж“, чуждестранен почетен член на Българското книжовно дружество.    Евангелската Методистка епископална църква в София, носеща името на д-р Лонг, отбеляза годишнината с тържествена служба и празничен концерт. Пастор Цветан Илиев изтъкна, че Албърт Лонг е признат за достоен не само от църквата, но от цялото общество. Това не е обикновена годишнина, според п-р Илиев, на която се отбелязва някакво събитие или построяване на църковна сграда, а празнуване на личността – „личност, която е оставила не просто някакъв отпечатък в живота на българския народ, а такъв, който е признат от цялото светско общество“ – един от първите актове на Учредителното Народно събрание в Търново е благодарствен адрес към д-р Лонг за изключителните му заслуги за културно издигане и национално освобождение на българския народ. Лонг получава от княз Ал. Батенберг ордена „Св. Александър“ III ст. (1883), а от княз Фердинанд – „Орден за гражданска заслуга“.    Дошъл едва на 25-годишна възраст в Шумен (1857 г., тогава в пределите на Европейска Турция), Албърт Лонг се свързва с назначения от д-р С. Хамлин за преводач и помощник Гаврил Илиев, отлъчен от православната църква като „еретик протестантин” още през 1852 за разпространяване на превода на Новия завет от Неофит Рилски.    През 1859 Лонг се мести в Търново, където се оказва в центъра на българските църковни борби. Защитава позицията, че българите трябва сами да поемат управлението на своите църковни работи, заявява готовност да предложи нужната помощ и публикува „Писмо по българо-гръцката църковна борба“ (в. България, бр. 22, 10.09.1862, с. 170). Поддържа ползотворни връзки с Ил. Макариополски, Н. Михайловски, П. Р. Славейков, Хр. Г. Данов, П. Кисимов, на когото помага да се снабди с разрешително за печатница. Успява да обедини редица български църковни дейци и се посвещава на широка религиозно-просветна дейност. Стремежът му е да представя вярата без нападки, като избягва полемики и не засяга спорни въпроси между отделните християнски конфесии. Въпреки това самият Лонг търпи критики от крайни православни свещенослужители, особено след като започва да провежда в дома си редовни богослужения от 24 декември 1859 г.    Лонг се премества в Цариград (1863), за да се включи към екипа на д-р Е. Ригс в епохалния труд по превода и редактирането на Библията на съвременен български език. Работата върху Стария завет е започната от Константин Фотинов и продължена от Петко Р. Славейков (привлечен от самия Лонг през 1864, който го посреща лично и настанява в дома си) и Христодул Костович Сичан-Николов. Лонг допринася значително със своите лингвистични познания по латински, гръцки, руски и български език. Освен Библията, превежда на български „Слово върху Йоана 6: 66–70“ (1862), „Колибарската дъщеря“ (1864), „Малечкий Хенрих и неговият  бавач" (1864), „Съвети на здравия разум“ (1864), „Пътешественикът“ на Джон Бъниан (1866), като задава параметрите на качествен верен и точен превод. А. Лонг и И. Ригс превеждат голяма част от „Свещенни песни с правила за пеене“ (1866) и са съавтори на „Речник на Светото писание“ (1884). Съвместно организират, редактират и издават първото българско евангелско илюстровано духовно списание „Зорница“ – най-дълголетното преди Освобождението. Политиката на списанието е да се продава възможно най-евтино, за да достига до женската и детската аудитория вкл., а при училищни абонаменти да се предоставят безплатни бройки. Самият Лонг пише статии „За майките, българските майки“ (бр. 1, 1866), апелирайки към потенциала на майчината власт; „Писмо от Америка“ (бр. 10, 1866) и мн. др. Привлича П. Р. Славейков, Г. Илиев, И. Тонджоров, П. Мусевич при издаването на списанието. Езикът и стилът на „Зорница“ са високо оценени от общественици като П. Р. Славейков, Захари Стоянов, Л. Каравелов, който се изказва ласкаво за качеството на езика – "сред бълг. периодични издания сравнимо само с езика и стила на „Гайда”" (Събрани съчинения 1984–1989, т. ХІ, 10).   До 1872, когато е избран за професор по естествени науки в „Роберт колеж“, д-р Лонг е суперинтендант на Методистката епископална църква в Европейска Турция. Благодарение на неговите усилия Колежът се включва по-активно в обществено-политическия живот на българите в Османската империя, като отваря врати за все повече български студенти (сред които Ив. Славейков, Ст. Томов, Ив. Сичанов, Ст. Киров) – подпомагани с частични или пълни стипендии, част от които остават преподаватели в него. На други, като И. Йовчев, съдейства да продължат образованието си в САЩ. Известно време Лонг работи като поддиректор, но и като директор при отсъствието на титуляря Дж. Уошбърн. Името му се открива редом с това на Елиът, Скайлър, Пиърс – членове на Централния благотворителен комитет в Цариград за подпомагане на пострадалите от кървавото потушаване на Априлското въстание. Както отбелязва и в. „Стара планина“ (бр. 50, 12. 02.1877) за грижата на Лонг към пострадалите българи: „каквото и да поменем за неговите услуги, ще бъде малко“.    Д-р Албърт Лонг е от протестантските мисионери, приели културно-просветната дейност сред българите като лична мисия, съдействали за духовното израстване на българския народ, защитници на общонационалните му интереси. Свързан силно с българския народ, Лонг разкрива преди последното си пътуване симпатиите си и обичта към него: „Сърцето ми плаче от скръб, че ще трябва да се разделя с моите българи и че съм принуден да бързам за Америка преди да мога да видя още веднъж България, която аз обичам и считам мое второ отечество“ (в. „Нов век“, год. 3, бр. 340, 1901, с. 3).