ПРЕДГОВОР КЪМ ПОСЛАНИЕТО НА СВ. ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
ПРЕДГОВОР КЪМ ПОСЛАНИЕТО НА СВ. ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
Д-р Мартин ЛУТЕР
Превод: маг. Радостин МАРЧЕВ
Това е най-важното послание в Новия завет и най-чистото благовестие. То не само заслужава един християнин да го запомни дума по дума наизуст, но също така и да се занимава ежедневно с него понеже то е ежедневен хляб за душата. Не е възможно да го четем твърде много или да размишляваме върху него твърде дълго. Колкото повече човек го изучава толкова по-скъпоценно става то и толкова по-сладък е вкусът му. Следователно, аз желая да изпълня своята длъжност и да представя едно въведение към посланието дотолкова доколкото Бог ми е дал способности, така че всеки да е в състояние да го разбере възможно най-ясно. До този момент, то е било твърде затъмнявано от мнозина безполезни коментари, но самото то е ярка светлина, толкова ярка, че е почти способна да освети цялото Писание.
Като начало ние трябва да се запознаем с речника на посланието и да разберем какво има в предвид св. Павел под думите закон, грях, благодат, вяра, праведност, плът, дух и т.н. В противен случай е безполезно да го четем. Тук вие не трябва да разбирате думата „закон“ според човешките представи т.е. регулация на какви вид дела, които трябва или не трябва да бъдат правени. Така е с човешките закони: вие задоволявате изискването на закона чрез дела независимо дали сърцето ви е съгласно с него или не. Но Бог съди това, което е в дълбочините на сърцето. Следователно, Неговият закон също така предявява изисквания към сърцето и не може да бъде задоволен просто от извършените дела. Той по-скоро наказва като лицемерие и лъжа всяко дело, които не е извършено с цяло сърце. Всички човешки синове са наречени лъжци (Псалм 116) понеже никой от тях не пази и не може да опази Божия закон от цяло сърце. Всеки чувства в себе си отвращение към доброто и стремеж към злото. Там където няма свободно желание за добро, сърцето не изпълнява Божия закон. Това със сигурност е грях, който заслужава Божия гняв, независимо дали външно човек може да показва добри дела и почтен живот или не.
***
Вие трябва да разберете, че едно нещо е да вършите дела по закона, а съвсем друго да го изпълните. Дела по закона е всяко нещо, което човек прави или може да направи по собствена си свободна воля и чрез собствените си сили като се покори на закона. Но понеже докато прави подобни неща сърцето се отвращава от закона и все пак е принудено да му се покорява делата са пълна загуба и са напълно безполезни. Именно това има в предвид св. Павел в гл. 3, когато казва: «Никой човек не се оправдава пред Бога чрез дела изисквани по закона.» От това вие можете да видите, че схоластичните богослови и софистите ви лъжат когато казват, че вие подготвяте себе си за благодатта чрез дела. Как може някой да подготви себе си за добро, ако в сърцето си не върши нищо добро освен ненавист и насилие? Как може едно такова дело да бъде угодно на Бога, ако произлиза от мразещо и непокорно сърце?
Но да изпълниш закона означава да вършиш делата с готовност, с любов и свободно, без ненавист към закона. Това означава да живееш добре и по начин, който е угоден на Бога, като че ли няма закон и наказание. Святият Дух поставя в сърцето такова желание на чиста любов, както казва Павел в глава 5. Но Духът е даден единствено в, с и чрез вяра в Исус Христос, както казва Павел в своето въведение. По същия начин и вярата идва единствено чрез Божието слово, евангелието, което проповядва Христос: как Той е едновременно Божий Син и човек, как умря и възкръсна заради нас. Павел казва всичко това в глави 3, 4 и 10.
Поради тази причина единствено вярата прави човека праведен и изпълнява закона; вярата е тази, която дава Святия Дух поради заслугите на Христос. Духът на Свой ред прави сърцето добро и свободно както изисква закона, а добрите дела следват от самата вяра. Това е, което има в предвид Павел в 3 глава когато, след като отхвърля делата на закона, говори, като че ли желае да обори закона чрез вяра. Не, казва той, ние утвърждаваме закона чрез вяра т.е. изпълняваме го чрез вяра.
***
„Благодат“и „дар“се различават по това, че благодатта фактически обозначава Божията милост или доброта, които Той има по отношение на нас и поради които Той е решил да ни даде Христос и Духа заедно с техните дарове, както става ясно в глава 5, където Павел казва: „Благодатта и даровете са в Христос и т.н.“ Даровете и Духа нарастват ежедневно в нас, и все пак те не са завършени докато злите желания и греха, които воюват срещу Духа остават в нас, както казва Павел в глава 7, в Галатяни глава 5 и в Битие, глава 3 където обявява вражда между потомството на жената и това на змията. Но благодатта прави повече от това: ние сме обявени за праведни. Божията благодат не е разделена на парчета и части, както са даровете, но ни прави изцяло угодни на Бога заради Христос, нашия Застъпник и Ходатай, така че даровете да могат да започнат своето дело в нас.
***
Вярата не е човешката илюзия или мечта, която си представят някои хора. Когато слушат и говорят много за вярата, и все пак не виждат от това да произлизат никакво морално подобрение и добри дела те се заблуждават и казват: „Вярата не е достатъчна. Ти трябва да вършиш дела ако искаш да бъдеш праведен и да отидеш на небето.“ Резултата е, че когато чуят благовестието те се спъват, уповават се на собствените си способности и казват в сърцата си: „Аз вярвам.“ Това разбиране те смятат за истинска вяра. Но понеже то е човешко измислица, а не преживяване на сърцето то не постига нищо и не следва никакво подобрение. Вярата е Божието дело в нас, което ни променя и ни прави да се родим отново от Бога (ср. Йоан 1). Тя убива стария Адам, прави ни напълно различни хора по сърце, ум, чувства и всичките ни сили и извиква Святия Дух в нас. Какво живо, творящо, действено и силно нещо е вярата! Не е възможно вярата да престане да върши добро. Вярата не пита дали добрите дела трябва да бъдат извършвани, но преди да бъде попитана, вече ги е извършила. Тя е винаги действена. Който не върши толкова много дела е без вяра. Той търси вярата и добрите дела и мърмори за тях, но без да знае какво всъщност представляват.
Вярата е една жива, непоклатима увереност в Божията благодат. Тя е толкова сигурна, че някой би умрял хиляди пъти за нея. Този вид доверие в и познаване на Божията благодат прави един човек радостен, уверен и щастлив по отношение на Бога и на цялото творение. Това е което Святия Дух прави чрез вяра. Чрез вяра един човек ще прави добро на всеки без принуда, доброволно и щастливо. Той ще служи на всеки, ще понесе всичко от любов и за слава на Бога, Който му е показал такава благодат. Не е възможно да разделим вярата от делата както светенето и топлината от огъня. Следователно, внимавайте за собствените си погрешни идеи и срещу тези празнословци, които смятат, че са достатъчно умни, за да съдят за вярата и добрите дела, но които всъщност са най-големите глупаци. Помолете Бог да ви даде вяра в противен случай ще останете напълно без нея без значение как се опитвате сами да достигнете до нея.
***
Чрез своите разсъждения св. Павел доказва, че чрез дела човек не може да да премине от грях към праведност повече отколкото може да спре своето собствено физическо раждане. Св. Павел също така доказва, че Божия закон, който е бил подходящ, ако въобще нещо е било подходящо за това, да помага на хората да получат праведност не само, че не донесъл никаква помощ, но дори увеличил греха. Следователно, покварената човешка природа е станала по-враждебна към него: колкото повече закона й е забранявал да задоволява своите желания толкова повече тя е желаела това. Така закона е направил Христос още по-необходим и е била необходима още по-голяма благодат, за да помогне на човешката природа.
***
Св.Павел казва, че ние можем да постигнем всичко това, понеже живеем по благодат, а не под закон. Той обяснява, че да бъдеш „без закон“ не е същото както да нямаш закон и да можеш да правиш каквото си искаш. Не, да бъдеш „под закона“ означава да живееш без благодат, заобиколен от делата на закона. Тогава греха със сигурност царува чрез закона понеже по своето естество никой не е добре разположен към закона. Все пак самото това условие е най-големия грях. Но благодатта прави закона обичлив към нас, така че повече няма грях и закона не е вече срещу нас, но с нас. Това е истинската свобода от греха и от закона. Св. Павел пише за това в останалата част от тази глава. Той казва, че това е свобода единствено да вършим добро с желание и да живеем добър живот без омраза към закона. Тогава тази свобода е една духовна свобода, която не премахва закона, но дава това, което закона изисква т.е. желание и любов. Тези неща смълчават закона, така че той не може повече да поставя изисквания към хората. Това е все едно да дължиш пари на някой заемодавец и да не си в състояние да му платиш. Ти можеш да се освободиш от задължението по един от следните два начина: или той няма да вземе нищо от теб и ще заличи дълга ти от своите счетоводни книги или някой добър човек ще плати това, което ти дължиш вместо теб и ще сложи край на дълга ти. Именно това е начина, по който Христос ни освобождава от закона. Така нашата свобода не е дива, плътска свобода, която няма задължение да върши каквото и да е било. Напротив, това е свобода, която върши много неща, всъщност всичко, и все пак е свободна от изискванията на закона и от дълга към него.
