Приехте ли Божиите обещания?

„Всяко място, на което стъпи стъпалото на крака ви, Аз ви го давам, така, както говорих на Мойсей.“ Исус Навиев 1:3   Бог бил обещал на Израил да им даде ханаанската земя. Тя била тяхна по Божието обещание. Но те трябвало тепърва да превземат собствената си земя. Трябвало да я завладеят. Правилото, по което щели да я получат, гласяло: „Всяко място, на което стъпи стъпалото на крака ви, Аз ви го давам.“   Бог ни е дал много великолепни и скъпоценни обещания. Библията е пълна с тях. Но ние трябва и действително да ги приемем за себе си с вяра. Едва тогава те са наистина наши. Нека например вземем обещанията за спасението. Бог многократно обещава, че ще даде вечен живот на онези, които се покайват за греховете си и приемат Исус Христос като Господ и Спасител. Но това обещание няма никаква стойност за нас, докато не го приемем за себе си, докато не се доверим от сърце на Спасителя на грешниците.   Нека отидем още една крачка по-нататък! Човек може искрено да вярва в Господ Исус Христос, но пак да не може да се радва на увереността в своето спасение. Например, казва, че би било нахално да твърди, че е спасен. И продължава да живее в съмнения и мрак. Божието слово ни казва, че онези, които вярват в Името на Божия Син, имат вечен живот (ср. 1 Йоан 5:13), но ние трябва да приемем това с вяра лично за себе си. Едва тогава можем да му се наслаждаваме.   Бог обича да Му имаме доверие. Той се радва, когато възприемаме думата Му сериозно. За Него е слава, когато приемаме буквално и най-невероятните обещания и разчитаме, че Той ще ги изпълни.   Веднъж, когато Наполеон преглеждал войските си, конят му започнал да буйства и императорът без малко щял да бъде хвърлен на земята. Един прост войник, който бил наблизо, се  втурнал, хванал юздите и успокоил коня. Наполеон бил съвсем наясно, че този, който му е помогнал, няма никакви военни чинове, но въпреки това му казал: „Благодаря, капитане!“ Войникът веднага се хванал за думите му и отвърнал: „От кой полк, Ваше величество?“ По-късно, когато човекът разказвал случката на приятелите си, те му се присмивали, защото твърдо вярвал, че е произведен в капитан. Но това било истина! Императорът бил казал така и войникът веднага бил приел с вяра повишението.   Ситуацията на вярващия християнин е много подобна. От него зависи дали ще бъде произведен в капитан, или ще си остане прост войник. Той може да се наслаждава на богатствата, които му принадлежат в Исус Христос, или да продължава да живее в духовна бедност. Съкровищата и благословенията на „Ханаан“ се на наше разположение и християните сами са си виновни, ако често се задоволяват с такива нищожни дялове от несметните Божии богатства.