Принципът за умножаването

Пастор Николай и Мишел Стефанов

Днес продължаваме с разглеждането на принципите за благословения живот. За мен е важно да разбера дали нещата, които разглеждаме ви помагат по някакъв практичен начин. Чувствате ли вашата вяра да е разтегната и предизвикана в някои области? Започвате ли да виждате някакъв плод от нещата, които сте научили и сте започнали да прилагате?

Лично аз и семейство ми сме много предизвикани от тези поучения. Преди няколко седмици, след едно от тези поучения Шели почувства, че трябва да подари голяма част от любимите си дрехи на една жена. По-миналата седмица почувствахме, че трябва да подарим нещо друго много ценно за нас на едно семейство.
Но както за даването, Бог ни обучава и в областта на приемането. В неделя една жена ни се обади и ни каза, че иска да се видим и че има на сърце да ни благослови с нещо. Стиви получи невероятно красиви дрехи точно негов стил и вкус. На следващия ден същата жена се обади и ни каза, че има на сърце да ни благослови и с нещо друго. Когато отидох до тях, тя ми даде една торба с хранителни продукти. Не знаех как да реагирам, защото самата жена има нужда от тези продукти и аз зная това много добре. Моят ум ми казваше да й откажа и да й върна торбата. Почувствах, че Святия Дух ми показва, че трябва да приема това, което тя ми даваше, защото в случая тя ще бъде благословена, заради покорството си към Неговото водителство.

Впоследствие, когато започнах да се подготвям, видях че това, което тя направи, е един от принципите, които днес ще разгледаме. Приех нещата и със Шели бяхме удивени от това как работи Бог. Понякога Той използва най-неочакваните хора и начини да ни благослови.

За Бог покорството ни към Него е много по-важно от това колко и какви благословения ще получим от Него. Ние трябва да се научим да Му бъдем покорни както в даването, така и в приемането.

Миналият път говорих за десятъка. Умишлено не влязох в големи подробности относно тази тема, защото не веднъж съм говорил по нея и вярвам, че Божието Слово е достатъчно ясно по този въпрос. Това, което е добре да запомните относно десятъка е, че той е посветен/свят на Господа и Му принадлежи. Както данъците принадлежат на правителството и ние не си задаваме въпроса дали трябва да си плащаме данъците или не и къде да ги плащаме – в данъчното, или в пощата, в съвета, или пък в съда, така и десятъците принадлежат на Бог и не е нужно всеки път да питаме Бог дали трябва да си даваме десятъка или къде да го даваме.

Днес ще поучавам за принципът за умножаването. Колко от вас биха желали да съществува магическа пръчка, с която като докоснат портмонето си, финансите в него да се умножават? Лошата новина е, че такава пръчка не съществува. Добрата новина е, че не се нуждаем от магическа пръчка, за да видим умножаване на нашите финанси. Бог може да умножи финансите ни и благословенията ни.
Принципът за умножаването започва още от Битие и може да бъде видян на различни места в Божието Слово.

• Когато Бог сътвори растенията, Той ги направи така, че от едно семе да израстват много семена.
• Той благослови последното олио и брашно на една бедна вдовица и сина й, при които беше изпратил пророк Илия.
• Той преумножи силата на израилтяните, които бяха превъзхождани числено от други войски в много от битките, когато завладяваха Обещаната земя.
• Той умножи хляба и рибите и нахрани с тях множествата събрани на два галилейски хълма да слушат Исусовите поучения.

Бог е майстор на умножаването! В Ев. от Марка 10:28-30 четем: „Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.” С други думи той искаше да каже: „Каква е нашата полза от това, че сме пожертвали толкова много?”

„Исус каза: Истина ви казвам. Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят – вечен живот (бонус).”

В Лука 9 е описан единият от тези случаи на свръхестествено умножаване – изхранването на петте хиляди мъже: „И като започна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за всички тия люде. (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на купчини по около петдесет души. Те сториха така и накараха всички да насядат. А Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред народа. И ядоха и всичките се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.” Лука 9:12-17

Не зная дали можете да си представите цялостната картина на тази история, но тук става въпрос за една тълпа от около 20 000 човека. Това беше още преди времето, когато са съществували средствата за предпазване от забременяване, така че едно семейство е имало средно по 4-5 деца.

Искам да се опитам да ви представя нещата със съвременни термини и да прехвърлим нещата в съвременен контекст. Представете се, че все едно Исус и учениците Му са събрали огромна тълпа на един стадион и провеждат евангелизация. Повечето от вас са виждали такава тълпа, поне по телевизията.

Този ден Исус продължи повече от обикновено с поученията Си. Мина 12 ч. на обяд и учениците огладняха. Започнаха да плануват в кой ресторант ще обядват с Исус. Стана 1 ч. след обяд и те започнаха да се притесняват, че садукеите и фарисеите ще ги изпреварят и ще напълнят ресторантите и за тях няма да остане място. В 2 ч. Исус още продължава със същото темпо и няма намерение да спре за обедна почивка. На учениците започва да им престъргва. 3 ч. – Исус продължава с поучението, а учениците се опитват да хванат погледа Му и да Му покажат часовниците си, и че е време да разпускат тълпата. 4 ч. – Исус продължава разгорещено да поучава тълпата, а на учениците им кипи отвътре. Те са гладни, изморени и на всичко отгоре им е горещо.

Към 5 ч. Петър се престрашава да отиде и да каже следното на Исус: „Учителю, тук сме от сутринта. Аз и другите ученици дойдохме рано, преди всички останали да подредим техниката, да се молим преди службата и да бъдем разпоредители. Изпихме само по едно кафе и нямахме време да закусим, а и не сме и обядвали. Цял ден поучаваш и не сме дали нито една кафе-пауза или почивка. Остави нас, но сигурно хората в тълпата умират от глад. Защо не си кажеш скоро заключението на проповедта и да ги разпуснем? На някой може да му прилошее.  Наблизо няма Бърза помощ.”

Исус изслушва Петър и му отговаря: „Вие ги нахранете!”

Петър се връща при вече изнервените ученици и те с нетърпение го питат: „Кажи сега. Какво каза Учителят?” „А-а-а. Ъ-ъ-ъ. Ами да нахраним всички!”

„Какво? Ние, 12 мъже да нахраним повече от 20 000 човека? А и откъде да вземем толкова много храна? Това е абсурд! Да не би да не си разбрал правилно. Отиди и питай отново! От маркетинга, който направихме, установихме, че разполагаме само с 5 пърленки и 2 скумрии.”

Петър отива отново при Исус и Го пита: „Учителю, осъзнаваш ли, че тук има събрани над 20 000 човека, намираме се на уединено място, разполагаме само с 5 пърленки и 2 скумрии, магазините и ресторантите в близките села все още са отворени и ако веднага разпуснеш тълпата, хората ще успеят да отидат да си намерят нещо за хапване.”

Исус не се впечатлява много от обясненията на Петър и му отговаря: „Аз имах предвид вие да ги нахраните. Накарайте ги да седнат в групи по 50 човека. Донесете ми хлябовете и рибите, които имате, за да ги благословя.”

Петър се връща при другите ученици и им предава какво му е казал Исус. И тъй като нямат друг избор, учениците започват да групират хората по 50.Исус взема храната, разчупва я и като я благословя, я дава на учениците да я раздадат. Когато започват да раздават това, което Исус е благословил, храната не само стига, но и остават 12 коша пълни с храна.

Версията на един познат пастор е, че на следващия ден всеки е дошъл при Исус с любимото си ядене, кой с пържоли, кой със суджук, кой с пилешки бутчета, кой с палачинки със шоколад, надявайки се Исус да направи същото чудо и да имат от любимата си храна за повече време. (Само едно предположение!)

Искам да ви обърна днес вниманието към 3 принципа, които намираме в този пасаж.

1. Вярата за чудеса и логиката не вървят заедно.
Това съвсем не означава, че за да си вярващ трябва да спреш да използваш ума си. Много хора правят точно това, когато започнат да следват Господа и правят неща, които Бог никога не е очаквал от тях.

Но от друга страна, логиката не може да даде обяснение за чудесата. Не зная как е при вас, но на мен лично ми е трудно да си обясня логически как с 5 хляба и 2 риби Исус нахрани до насита 20 000 човека и останаха 12 коша.

Ако можем да обясним как стават чудесата, няма да имаме нужда от вяра. Затова от време на време Бог ни кара да правим някои необясними за нас неща, за да поддържа формата на вярата ни. Ако желаете в живота ви да започнат да стават необикновени неща, първо трябва да се покорите на Бог и да започнете да правите необикновените неща, за които Той ви предизвиква. За да влезете в сферата на необикновените неща, трябва да излезете от сферата на обикновените. Чудото идва, когато не можем да обясним нещата, които стават и те нямат смисъл за нас.

2. Преди нещо да се умножи, то трябва да бъде благословено от Бог.
Хлябовете и рибите, които нахраниха 20 000 човека не бяха специални или магически. Обядът на момченцето беше достатъчен да нахрани само него. Необикновеното за тях беше, че бяха благословени от Исус преди да се умножат. Те бяха благословени, когато бяха дадени в ръцете на Исус и Той се помоли за тях и ги благослови.

Всички ние имаме неща, които Бог желае да благослови. Нашата естествена склонност е да задържаме всичко за себе си и да трупаме повече и повече неща. Понякога, когато започнем да разчистваме къщата си, откриваме толкова много неща, които сме събирали с годините мислейки, че са нещо ценно и че един ден ще ни потрябват, но така и никога не сме ги използвали за нищо.

Но знаете ли, че неблагословените ви неща, никога не могат да се сравнят с благословените ви? Неблагословената ви банкова сметка не може да се умножава така, както може да стане това с благословената ви. Времето ви, което не е благословено никога не може да се умножи така както това, което е благословено. Всичко, което имате, ако е благословено, преминавайки през ръцете на Исус, има потенциала да се умножи. Но всичко, което не позволите да мине през ръцете на Исус, си остава един обикновен актив за вас – нещо, което е достатъчно само за вас, за вашите нужди и за никой друг. Както разгледахме миналия път Исус е този, Който приема десятъците ни и Той е Този, Който благославя останалата част от парите ни.

3. Само това, което е дадено, може да се умножи.
Умножаването на храната не стана в ръцете на Исус. То стана в ръцете на учениците. Когато Исус разчупи и благослови хлябовете и рибата и ги даде на учениците си, те имаха избор – самите те да изядат храната и да утолят своя глад или да започнат да раздават на другите и да стигне за всички събрани там. Много често ние сме готови да задържим благословенията само за себе си, когато всъщност Бог иска те да достигнат до много повече хора освен нас. Когато ние задържим едно благословение само за нас, тогава то стига само до нас, въпреки че има потенциала да стигне до много повече ида благослови много повече. Ние не му даваме възможност то да продължи да се умножава повече.

Както разгледахме миналия път, чрез даването на десятък ние премахваме проклятието върху нашите финанси. Даването на десятъка е това, което носи благословението на останалата част от нашите финанси. То е това, което позволява  Бог да смъмри поглъщателя и да отвори небесните отвори и е основата, върху която градим нашето даване.

Даването започва след десятъка. Десятъкът е нещо, което вече принадлежи на Бог и ние просто Му Го връщаме. Ние Не можем да даваме нещо, което не ни принадлежи.

Ако си спомняте, Малахия 3:8 говори за „десятъците” и „приносите”. Десятъците и приносите премахват проклятието и десятъците и приносите носят благословението. Те заедно смъмрят поглъщателя и отварят небесните прозорци.
Аз вярвам, че Бог може и желае да благослови и умножи финансите ни точно както Той направи това с петте хляба и двете риби. Истината е, че Той може да ги умножи много повече, отколкото ние бихме могли да направим това чрез собствения си интелект, трудолюбие и способности.

Това, което е важно да разберем и запомним днес е, че:
• вярата за чудеса и логиката не вървят заедно.
• Преди нещо да се умножи, то трябва да бъде благословено от Бог.
• Само това, което е благословено от Бог и след това дадено, може да се умножи.

Бедната вдовица, при която беше изпратен пророк Илия беше останала с последното си брашно и олио. Тя събираше пръчки, за да опече последния си хляб, който да изяде със своя син и след това в нейния ум тя беше обречена на смърт. Много хора стигат точно до това състояние и се поддават на отчаянието и се предават, защото по човешки не виждат изходен път, докато Бог желае да умножи това, което имат. Тази жена, беше съвсем обикновена. Ние дори не знаем името й. Но тя даде на Господния служител това, което имаше и Бог така я благослови, че имаше не само за себе си, за сина си, но и за пророка, докато той беше при нея.

Не е ли невероятен Бог? Неговите пътища и мисли не са ли повисоки от нашите? Ние просто трябва да Му се доверим и да заживеем според Неговите принципи, за да видим как те ще заработят и за нас.