ПРИТЧИ, глава 2

УРОК ПО БЛАГОРАЗУМИЕ

„Сине мой, ако приемеш словата ми
и запазиш заповедите ми при себе си,
така че да приклониш ухото си към мъдростта
и да предадеш сърцето си на разума;
ако призовеш благоразумието
и издигнеш гласа си към разума;
ако го потърсиш като сребро
и го подириш като скрити съкровища,
тогава ще разбереш страха от Господа
и ще намериш познанието за Бога.
 Защото Господ дава мъдрост;
от устата Му идват знание и разум.
Той трупа истинска мъдрост за праведните;
щит е за ходещите непорочно,
за да защитава пътищата на правосъдието
и да пази пътя на светиите Си.
Тогава ще разбереш какво е правда и справедливост,
правота, да, всеки добър път. Пр.2:1-7-9

В притчите си мъдрецът Соломон има много конкретни съвети за да стане човек благоразумен! Изисква се осъзнато и последователно усилие.

БЛАГОРАЗУМИЕ, ох, каква архаична за днешно време дума!
В някои от онлайн речниците свенливо признават: „Значението на думата все още не е въведено…“ а то „благоразумието“ е било вродена при сътворението способност за разсъждение и правилен инстинкт на разумно мислене, което е закърняло, а за някои и напълно загубено след грехопадението. За това съвременния човек трябва да се учи на благ, добронамерен, благороден начин на мислене. Не хитро как да се възползва от лековерието, глупостта и невниманието на другите, не как да излъже без да го хванат, не как да уязви противниците си, а как благо и добронамерено да мисли за успеха и благоденствието на всички.

Днес човечеството е заместило „благоразумието“  с  „филантропия“ – лудост, с която само пре-богати дават за благотворителност и за положителен имидж.  А благоразумието трябва да е способност на всички и богати и бедни, и силни и слаби, и способни и не чак толкова  – всички да вършат добро!

Ако ви липсват знания, отидете на училище!
Ако ви липсва мъдрост, застанете на колене!
Знанието не е мъдрост!
А мъдростта е правилното използване на знанието…
Ванс Хавнър