Призован преди сътворението
Апостол Павел казва за Бога: „Който ни спаси и ни призова със свято призвание, не според делата ни, но според Своята цел и благодат, дадена ни в Христос Исус преди началото на времето“ (2 Тимотей 1:9, NKJV).
Всеки човек, к…
Апостол Павел казва за Бога: „Който ни спаси и ни призова със свято призвание, не според делата ни, но според Своята цел и благодат, дадена ни в Христос Исус преди началото на времето“ (2 Тимотей 1:9, NKJV).
Всеки човек, който е „в Христос“, е призован от Господа. Всички ние имаме едно и също призвание: да чуваме Божия глас, да провъзгласяваме неговото Слово, никога да не се страхуваме от хората и да се доверяваме на Господа пред лицето на всяко възможно изпитание.
Наистина, Бог даде това обещание на Своя пророк Еремия, когато го призова (виж Еремия 1:1-10). Подобно на Еремия, ние не се нуждаем от послание, подготвено да говорим пред света. Господ Исус Христос ни обеща да напълни устата ни със Словото Си в точния момент, когато е необходимо. Но това ще стане само ако Му се доверим.
Павел ни казва, че мнозина са назначени за проповедници, учители и апостоли и че всички те ще страдат поради тази причина. Той се причислява към тях. „Бях назначен за проповедник, апостол и учител на езичниците. Поради тази причина и аз страдам поради това” (2 Тимотей 1:11-12). Той казваше: „Бог ми даде свято дело да върша. Тъй като имам това призвание, ще страдам.”
Писанието показва, че Павел е бил изпитан по всевъзможни начини, повече от много други служители. Сатана се опитваше да го убие многократно. Така наречената религиозна тълпа го отхвърли и му се присмиваше. Понякога дори тези, които го подкрепяха, го напускаха малтретиран и изоставен.
Павел обаче никога не се срамуваше да говори пред хората за Христос. Той никога не е бил ужасен или засрамен пред света. При всеки случай Павел имаше помазано слово, което да говори от Бога, точно когато беше необходимо.
Факт е, че Павел никога не губеше доверието си в Господа въпреки трудните житейски обстоятелства. Вместо това той свидетелства: „Знам в кого съм повярвал и съм убеден, че Той може да спази това, което съм Му поверил до онзи ден“ (2 Тимотей 1:12). Той казваше: „Отдадох живота си изцяло на верността на Господ. Живея или умирам, аз съм Негов.”
Не само това, но Павел призова своя млад помощник Тимотей да направи същото. „Дръж здраво образеца на здравите думи, които си чул от мен, във вяра и любов, които са в Христос Исус“ (2 Тимотей 1:13).
Източник: World Challenge