Пролетно почистване

Днес е Цветница – честит празник на всички! В България Цветница се свързва освен с всичко друго и с пролетното почистване. Много домакини мият прозорци, бършат прах и почистват целия дом от мръсотията, натрупала се през зимата.   Четох един анекдот: - Може ли утре да не идвам на училище? - пита Иванчо. - Майка ми ще прави пролетно почистване и трябвa да ѝ помогна. - Изключено! - казва учителят. - Много ви благодаря! Знаех си, че мога да разчитам на вас.   Днес разсъждаваме върху един пасаж, в който Исус Христос направи пролетно почистване. В това пролетно почистване по време на първата Цветница, Той почисти своя земен дом – храма в Ерусалим. С това Той ни показа, че иска да влезе в нас и да направи едно своеобразно „пролетно почистване“. Но Той се интересуваше не от физическата, а от духовната чистота. Исус дойде не за да промени нашия бит, а да промени нашето сърце. Той дойде, не за да разведри нашия април, а да трансформира нашия живот.   Матей 21:12-16 разкрива какво се случи точно след влизането на Исус в Ерусалим. Какво виждаме в този пасаж?   КОГАТО ИСУС ВЛЕЗЕ, ПРОГОНИ ЗЛОТО (ст. 12a) Първо, тук се казва: „И Исус влезе в Божия храм.“ Забележете, щом влезе в Ерусалим, Исус не отиде в съда, макар че беше Съдията на съдиите. Не отиде в двореца, макар че беше Царят на царете. Той влезе в храма, защото Неговото царство е духовно и не от този свят.   Матей 21:12: Исус влезе в храма и изгони всички, които купуваха и продаваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби.   Какво точно се случи там? Нека си представим следната картина:   Рано сутрин е, но дворът на храма е изпълнен с глъчка и врява. Между масите на чейнчаждиите, клетките с гълъбите и оборите за добитъка, хората се тълпят, бъбрят с приятели, избират гълъб за жертва и срещу парите си, донесени от Персия, Египет или Гърция получават половин шекел – таксата, събирана за поддържане на храма.   Удобно е да купуваш жертвата на място, вместо да я мъкнеш от разстояние. Удобство е срещу пари с образа на императора (нещо неприемливо в храма) да получиш половин шекел. Удобството се беше институиционализирало. Спорещи гласове, крясъци, клетви, подрънкване на монети, които падат в касите на масата... можеш да чуеш всякакви звуци издаващи алчност в двора на святото място. Няма тишина, няма мир. Никой не може да се моли там.    Изведнъж настъпва объркване. Изненадани от внезапната тишина, поглеждаме и виждаме странна, но позната фигура между две от огромните каменни колони.   Това е Исус. Лицето му гори от гняв. Върви решително напред с поглед, пред който всеки отстъпва. Устните му са стиснати в тясна линия. Навежда се и вдига някакви въжета, хвърлени от търговците. Сръчно ги завързва в камшик. Има нещо в държането му, в погледа и лицето му, което кара мъжете да го гледат с неудобство в очите. И след това Той дава израз на гнева си. С няколко бързи крачки пресича двора.  Вдига кутиите с парите и ги изпразва на каменния под. Звънтейки, те се разпръсват на сто посоки. Масите са на земята и обменителите се втурват да събират монетите от мръсната земя. Обезумели от страх и в алчността си крещят, протестирайки,докато Мъжът с камшика стои над тях. След това той подкарва обезумелите от страх животни. В очите му проблясват светкавици. Никой не протестира, никой не вдига ръка срещу Него. Дори храмовата стража само гледа безпомощно как великолепната му фигура се издига над останалите. Гласът му кънти и ехото се връща от каменните колони. Звучи като личба, гласът му като гласа на самия Бог...   „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва», а вие го превръщате в «свърталище на разбойници».“   Когато Исус влезе в храма, Той беше ядосан. Защо? Храмът беше огромна сграда, чийто двор беше почти 500 на 400 м. И цялото това пространство бе превърнато в мол. Всичко бе започнало поради необходимост. Хората се нуждаеха да купуват животните на място и да обменят пари. Но всичко се беше обърнало на схема за правене на пари. Свещениците и местните политици контролираха реда за получаване на разрешителни от търговците и не допускаха да се появят алтернативни места за търговия. Срещу това получаваха своя дял. Корупцията процъфтяваше. Там, където трябваше да бъде святото Божие присъствие, властваше злото и несправедливостта. И Исус беше гневен.   И Той започна пролетно почистване на злото. Когато Исус влезе в храма, злото не може да устои в неговото присъствие. Исус прогонва злото.   Една възрастно семейство, мъж и жена, съответно на 70 и 65 г., се разхождали в планината, когато изневиделица един лъв ги нападнал и повалил на земята мъжа. Жената се приближила и започнала да крещи на лъва. После взела един клон и започнала да го удря по гърба, но той не се помръдвал. Тогава мъжът казал на жена си да вземе химикала от джоба му и да намушка лъва в очите. Тя опитала, но химикалът се счупил.   После се сетила нещо друго. Обърнала клона и го натикала в носа на лъва. Голямата котка отстъпила назад и я погледнала кръвнишки със заострени назад уши. Жената си казала, „Сега вече ще се хвърли върху мене“. Вместо това лъвът се мушнал в храсталака и изчезнал.   Скъпи приятели, нашият враг Сатана е точно като този лъв. Не се отказва и не иска да ни остави. Продължава да посяга с нокти и да ни заблуждава, да ни контролира. Иска да ни погуби. Но когато Исус влезе в живота ни, Той ще избяга!   Исус направи пролетно почистване в храма и очисти злото в храма. Божието слово ни казва, че ние, повярвалите в Исус, които имаме Духа, сме храм на Святия Дух:   1 Коринтяни 6:19: Нима не знаете, че тялото ви е храм на Святия Дух, който е във вас и който ви е даден от Бога, и че не принадлежите на себе си? Бог ви купи и заплати цената; затова прославете Бога с телата си.   Ти не принадлежиш на себе си, а на Христос. Той умря и те изкупи от Сатана. Затова Исус иска този храм да е чист. Иска да почисти твоя и моя живот.   Представи си, че си сам в църквата. Дошъл си да помогнеш с нещо – да направиш сандвичи, например, и без да искаш се порежеш. Или подреждаш столовете и без да искаш си прискрипеш пръста. И в момента, когато изпиташ болка, от устата ти неволно се изтърси една ругатня. Няма ли да се почувстваш неудобно, че си го направил в църквата? Сигурно веднага ще се помолиш за прошка.   Но знаеш ли, Бог не се интересува от тази сграда. Той се интересува от теб, защото ти си неговия храм. И би трябвало да се чувстваш така неудобно без значение къде се намираш, когато кажеш ругатня.   Трябва да се чувстваш неудобно, когато гледаш неморални предавания или филми, които Бог не би одобрил. Трябва да се чувстваш неудобно, когато гледаш неща в интернет, които не трябва да гледаш. Трябва да се чувстваш неудобно, когато живееш с човек от другия пол без брак. Не може да казваш: „Какво да правя, такъв съм. Не съм съвършен!“ Ти си храм на Святия Дух! Не се извинявай, защото нямаш извинение, а поискай прошка. И не греши повече.   Ти си Божие дете и Той те призовава към живот на святост и чистота.   Позволи на Исус да направи пролетно почистване в своя храм. Нека Той изгони твоя егоизъм. Да обърне масите на лъжата и на съмнението. Да разпръсне монетите на непростителността и омразата. Да ритне стола на твоя материализъм!   Един проповедник казва: „Аз съм срещу греха. Ще го ритам, докато имам крака. Ще го бия, докато имам юмруци. Ще го хапя, докато имам зъби. И когато остарея и остана без крака, ръце и зъби, ще го хапя с небцето си, докато си отида у дома в слава и той отиде у дома си в погибел.“   Второ, когато Исус влезе в храма,   ТОЙ ПРИЗОВА КЪМ МОЛИТВА (ст.12)   Матей 21:13: и им каза: „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва», а вие го превръщате в «свърталище на разбойници».“   Когато Исус разчисти храма, Той обяви каква е същността на Неговия дом. Той ще бъде наречен дом на молитва. Ние решихме да направим нашата църква място на молитва. Затова започнахме да се молим преди, а не само по време и след служба. Прoвеждаме пост и молитва. Там, където има молитва, има взаимоотношения, хваление и поклонение, там е храмът на Святия Дух.   Но Исус иска не само църквата, но и нашите домове и нашият живот да са „дом на молитва“. Често обаче нашият живот е не дом на молитва, а дом на объркване и конформизъм. Объркване, защото позволяваме на неотложните неща да превземат нашето всекидневие и така не ни остава време за разговор с Бога.   Конформизъм, защото се влияем от околните, вместо да се оттеглим и да имаме тихо време с Бога. Но Бог иска да сме хора на молитвата. Не на повърхностната молитва, а на молитви, които проникват в сърцето ни и в сърцето на Бога.   Първите африкански вярващи били верни в молитва. Всеки от тях си имал място в гората, където изливал сърцето си пред Бога. Пътеките, по които стигали до тези места, били добре утъпкани. Когато някой започвал да пренебрегва молитвата, другите внимателно му напомняли: „Братко, тревата расте по твоята пътека.“   Расте ли тревата по твоята пътека до Бога? За християнина молитвата би трябвало да е едно от най-естествените неща, които да правим постоянно.   Филипяни 4:6-7: Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.   Някой е казал: „Молитвата не е лесен начин да получим това, което искаме, но е единственият начин да станем това, което Бог иска.“ Този, който коленичи най-много, стои изправен най-добре. Трето, когато Исус влезе в храма,   ТОЙ ДОНЕСЕ ИЗЦЕЛЕНИЕ   Матей 21:14: Някои от намиращите се в храма слепи и сакати хора се приближиха до Исус и Той ги излекува.   Един известен пастор бил помолен да се моли за мъж с рак. Той го направил. На следващия ден получил обаждане от съпругата на човека. Тя казала: „Вие се молихте за моя съпруг. Той имаше рак.“   Проповедникът помислил, че след като тя говори в минало време, ракът е бил изцелен. Но след това тя казала: „Той почина.“ Проповедникът се почувствал ужасно. Но тя продължила: „Не се обвинявайте. Когато дойде с мен на църква в неделя, той беше изпълнен с гняв. Усещаше, че умира и беше гневен на Бог.   Той беше на 58 и искаше да живее още, за да види как ще пораснат внуците му. По цял ден проклинаше Бога за това. Беше кошмар да се живее с него. Но след като вие се помолихте, в него влезе някакъв необясним мир и радост. Последните три дни бяха най-хубавите дни в живота ни. Ние пяхме, молихме се, смяхме се, четохме Библията... Обаждам се, за да ви благодаря, че се молихте за изцеление. Той не беше излекуван, но беше изцелен!   Исус не винаги ще изцели някои физически болести, но Той иска да донесе духовно изцеление. Иска да направи духовно пролетно почистване!   И накрая, когато Исус влезе в храма,   ТОЙ ПРЕДИЗВИКА ХВАЛЕНИЕ   Матей 21:15-16: Когато главните свещеници и законоучителите видяха чудесата, които извърши, и чуха възклицанията на децата в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, те се разгневиха и го попитаха: „Чуваш ли какво казват тези деца?“ Исус им отговори: „Чувам. А вие никога ли не сте чели: «Научил си децата и бебетата да те прославят»?“   Когато слушам нашия министър-председател да говори за това какво е постигнал по време на поредния си мандат, ми става тъжно. Той говори в първо лице единствено число, сякаш всичко е направил сам с двете си ръце. Смешни и жалки са хората, които са станали жертва на собственото си его.           Всеки път, когато говорим за себе си и за собствените си постижения, ние нагазваме в опасни води. Това ми напомня за хората, описани в...   Римляни 1:25: те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца...   Много хора служат на сътворени неща, включително на себе си, вместо на Твореца. Мнозина хвалят себе си, вместо Твореца.   Точно обратното се случваше, когато бразилската футболна звезда Кака вкарваше всеки от своите десетки голове за Милан, Реал Мадрид и националния отбор на Бразилия. Всеки път той вдигаше ръце към небето в знак на благодарност към Бога. Кака печели Златната топка и наградата Футболист на годината за 2007 г., става световен шампион с отбора на Бразилия 2002 г. За всяко постижение Кака отдава благодарност на Исус.   Думите „Благодаря Ти, Господи“, трябва да изпълват живота ни. Научи се да ги казваш наум или на глас винаги, когато Бог ти помогне в нещо, колкото и малко да е то. Ако Исус живее в храма на твоето сърце, то хвалението трябва да е част от твоя живот!   2 Кор. 5:17: Затова, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.   Всичко стана ново, включително твоето сърце!   Една неделна учителка попитала малко момиченце: „Мислиш ли, че ти имаш ново сърце?“ „Да, сигурна съм“, отговорило то. „Защо си толкова сигурна?“, попитала учителката. Момиченцето отговорило простичко: „Защото обичам нещата, които преди мразех, и мразя нещата, които преди обичах.“   Ако Исус е влязал в теб и е направил сърцето ти свой храм, не спирай дотук. Остави Христос да почиства своя храм в тебе всеки ден. Да влиза в храма, да те води, да ти говори, напътства и благославя. Да продължи да те очиства от злото, за да те превърне в човек на молитвата, хвалението и изцеление за другите. И тогава ще обичаш нещата, които обича Той и ще мразиш нещата, които Той мрази.