Пророческото значение на празника Шатроразпъване

Тъй като евреите по света ще празнуват Сукот, който тази година започва в сряда, а това е последният празник в еврейския календар, използвам тази възможност, за да споделя мисли относно Левит 23:33-43. Господните празници, описани в Библията, не са просто традиции: те са дълбоки илюстрации за вечния завет на Бога с Израел и Неговия божествен план за спасението и изкуплението на цялото човечество.   Всеки празник ни напомня за робството на Израел, като ни насочва към надеждата за Обещаната земя. Израел и Египет служат като сенки на една по-голяма реалност – нашия свят и неговото преплитане с греха. Празникът на шатрите (Шатроразпъване) или Сукот е последният от седемте празника, описани в Левит 23, и носи дълбоко значение както за Израел, така и за света.   В Левит 23 четем:   Тогава Господ говори на Мойсей, казвайки: „Говори на синовете на Израел, като им кажеш: Петнадесетият ден от този седми месец ще бъде празник на шатрите за седем дни на Господа… На първия ден да има свято събрание. Няма да извършвате обичайната си работа. За седем дни ще принасяте жертва чрез огън на Господа... Първо да вземете плодовете на красиви дървета, клони на палмови дървета, клони на дървета и върби от потока; и да се веселите пред Господа, своя Бог, седем дни... Да живеете в колиби (щатри) седем дни. Всичките израилтяни да живеят в шатри във всички поколения, за да познаете, че Аз направих израилтяните да живеят в шатри, когато ги изведох от Египетската земя; Аз съм Господ вашият Бог.   Тази заповед беше дадена на Израел, така че те никога да не забравят Изхода от Египет, когато Бог избави народа Си с мощна ръка. Това беше не само историческо събитие, но и предобраз на Божия изкупителен план.   От всички празници, които Господ заповяда на Израел да празнуват, само един е специално споменат да се празнува от всички народи в бъдеще - Празникът на шатрите. Пророк Захария ни казва в глава 14:16-19:   И всеки, който остане от всички народи, които са идвали срещу Ерусалим, ще се изкачва от година на година, за да се покланя на Царя, Господа на Силите, и да празнува Празника на шатрите. И ако някое от племената на земята не се изкачи в Ерусалим, за да се поклони на Царя, Господа на Силите, върху тях няма да има дъжд... Това ще бъде наказанието на всички народи, които не идват да празнуват празника на шатрите.   Първоначално Празникът на шатрите беше само част от интимната история между Бога и Неговия избран народ, Израел. Но под Новия завет този празник ще бъде изпълнен и празнуван от всички нации, всяка година, в Ерусалим.   Два забележителни елемента се открояват в пророчеството на Захария:   Първо: „Всеки, който е останал от всичките народи“ говори за остатък, който ще преживее голямата глобална катастрофа. Второ: „Елате в Ерусалим, за да се поклоните на Царя“ сочи към събиране на народите в Ерусалим, за да се поклонят на Месията, който ще седне на трона на Давид и ще възстанови Неговата паднала скиния.   Това е единственият случай в Писанието, когато чуваме празника на шатрите да се споменава заедно с глобални събития, които ще доведат до масови бедствия. То ще бъде последвано от езичници и евреи, събрани в Ерусалим, за да участваме в Господното царство на земята. Изпълнението на този празник ще дойде след Голямата скръб, със завръщането на Месията на земята, придружено от Неговите изкупени – църквата, която Той е взел със Себе Си при Грабването, за да я спаси от Божия съд. Тези събития ще поставят началото на празника на Шатрите по начин, който никога не е съществувал преди.   В контекста на Стария завет празникът Шатроразпъване припомня изхода на Израел от Египет и пътуването през пустинята, живеещи в колиби или временни убежища, но неговото пророческо значение сочи към Царството Божие на земята, известно като Хилядолетното царство, когато Господ се завръща в Израел, за да установи Своето  царство. Той бележи преход от спомена за нашите временни обиталища в миналото към обещанието за Неговото обитаване сред нас в бъдещето, прекрасно описано в книгата Откровение на Йоана глава 19:   И чух силен глас от небето, който казваше: Ето, Божията скиния е с човеците и Той ще живее с тях и те ще бъдат Негов народ. Самият Бог ще бъде с тях и ще бъде техен Бог.   Нека да си напомним, че за да царуваме с Него по време на Хилядолетното царство, ние трябва първо да повярваме в пасхалната жертва – пролятата кръв на Исус. Неговият безгрешен живот и Неговото възкресение като първите плодове от мъртвите. Нещо повече, ние сме сигурни в нашето спасение поради Светия Дух, който дойде на Петдесетница, за да се всели в нас завинаги. И ние имаме голяма надежда, докато очакваме изпълнението на Неговото обещание да ни вземе, за да бъдем с Него при последната тръба, за да ни спаси от Неговия гняв. Само след тези събития целият Израел ще бъде спасен, тъй като се покаят по време на последния си Ден на изкупление или Йом Кипур.   Приятели, не пренебрегвайте първите шест празника, ако се надявате да царувате с Христос по време на седмия! Всяка стъпка в този божествен календар ни доближава до пълното осъзнаване на Божието царство на земята. Нека всички не откъсваме поглед от това велико обещание!   Behold Israel