ПРОТЕСТАНТИТЕ и ПАПАТА

Мартин Лутер, ТЕЗИС №92: Отмахнете, тогава, всички тези пророци които казват на Христовия народ:“Мир, мир“, а ето мир няма….

Папата ще бъде възприеман повече като политически, а не като духовен водач на това обединение. По тази причина протестантските водачи на това движение от своя страна ще искат отстъпки от Рим и ще ги получат. От водачите на това движение няма да се изисква да почитат папата като Свят Баща на непогрешима и първа в йерархията църква, но само като политически водач, без да се приема, че е приемник на Петър. ~Дейвид Уилкерсън

Библейските християни от най-дълбока древност са заявявали, че католическата църква е вавилонската блудница, а папата е Антихристът от Откровение. Още в 900 г. Тергандус, епископ на Тревен, нарича папата антихирст, а римската църква Вавилон. Валдензите от XIIв потвърждават, че Aнтихристът е предсказаният убиец на светиите, който вече се е появил в истинския си характер и седи сцарско величие в града със седем хълма. Без никакво колебание хора реформатори като Уиклиф, Хус, Тиндейл, Лутер, Меланхтон, Калвин, Джон Нокс, Цвингли и Джон Уесли са заявявали, че папството е предсказаният от Билията Антихрист. В България, както се казва в поговорката, протестантите станаха по-големи католици от папата, а православния патриарх по-протестант от самите протестанти.

Ян ХУС: ПАПАТА НЕ Е ГЛАВА НА ЦЪРКВАТА, ИСУС Е ГЛАВАТА. Църквата е невидимо общество, съставено от души, чиято глава е единствено Христос и те нямата нужда от папската институция, основана от Антихриста. Папата е невеж и корумпиран от алчност и жажда за власт. Да се поклониш на папата е бунт срещу Христос!

Мартин Лутер: Убеден съм, че дори лично Христос да претендира за водачество на Църквата, без съмнение папата ще го разпъне отново. Затова сме уверени, че папският престол е престол на ватиканския Антихрист. Аз ще съм лоялен към Папата, колкото съм лоялен към Антихриста. Ние имаме убеждението, че папството е седалище на истинския и реален антихрист… лично аз заявявам, че не дължа на папата никакво друго послушание освен това към антихриста…

Изучавайки Солунците, Даниил и Откровение, Мартин Лутер продължава: Ужасно е да наблюдаваш как човекът, представящ се за Христов заместник, демонстрира разкош, какъвто никой император не може да постигне. Наричат папата Господ на света, но самият Христос казва:

„Моето царството не е от този свят”. Възможно ли е господството на един заместник да е по-голямо от това на неговия Началник? На практика съм. затиснат в ъгъла и вече не бих могъл да се усъмня, че папата е наистина антихристът (…) защото всичко съответства толкова точно на неговия начин на живот, на неговите действия, думи и заповеди. Ние не сме първите, според чието тълкуване папството е царството на антихриста. Джон Първей още през 1390г. вярно и истинно заявява, че папата е „антихристът.” По-рано казах, че папата е наместник на Христос. Сега аз твърдя, че той е опонентите на нашия Господ и Дяволския апостол.“

Жан Калвин: Данаил и Павел пророкуваха че Антихристът ще седне в Божия храм а ние виждаме, че това прави папата. Някои смятат, че е прекалено да наричаме папата Антихрист, но в живота на вярващите водещо е Евангелието, а не обредните молитви на папата. Затова наричаме римския понтиф Антихрист – Мирът не се постига чрез жертването на истината.

Джон Нокс: Папата е антихрист и тиранин узурпирал Църквата. Затова папата трябва да бъде признат за самия антихрист.

Уилям Тиндейл в трактата си „Практиката на прелатите” уеднаквява католическата църква с блудницата от Откровение 17 гл.

Улрих Цвингли е още по-радикален както в учение така и в неговото практическото приложение. В своите 67 постулата на вяра, той отрича:

• приматството на папата и неговата антхристка същност
• правото на свещениците да прощават грехове,
• и отличителното облекло на духовниците

Уестминстърска изповед на вярата декларира: Единствен Господ Исус Христос е глава на Църквата Римският Папа не може в никакъв смисъл да изпълнява тази роля. Но е човек, антихрист обявил се за Бог.

Джон Уесли: Името на звяра е това, което той носи през цялото време, а именно папа… Папата е беспорно звяра, човека на греха, сина на погубление и антихрист. Той противоречи на императора като свой суверен и се превъзнася над Бога, заповядва на ангелите, подчинява царе, изисква най-височайше поклонение не просто като глас Божи, а като сам бог. Което личи и от титлите му пресвят господар, светейш отец с които седи интрониран в храма Божий спомената в Откровение 11 – и с това деклариращ себе си бог и изискващ за себе си права и привилегии, които принадлежат на сам Бог.

Причината за това драстично протестантско отхвърляне на всички папи са твърденията на римокатолическите понтифи, че са богове тук на земята:

Римският Папа е съдия на всички хора и не е подсъдим пред никого. Ние обявяваме , заявяваме и провъзгласяваме : за всеки човек е необходимо да бъде поданик на Римският Папа, за да може да получи спасение, защото това което бе изговорено  за Христос , че на Него ще се подчини всяко коляно, в същата сила и смисъл важи за мен Аз имам авторитета на Царя на Царете . Аз съм всичко и над всичко, така че сам Бог и аз , заместникът на Бога, имаме една консистория, и аз съм способен да върша всичко, което Бог може да извърши.

Папски едикт Унам Санктам от Папа Бонифаций 8-ми (The Bull Unam Sanctam, Pope Boniface VIII)

Папата и Бог са едно и също, така той има цялата власт и сила, както на Небето така и на Земята.

Папа Пий V-ти, Бъркли,  гл.27, стр.218. ( Pope Pius V, Barclay, Chapter XXVII, p. 218 – Cities Petrus Bertanous)

Папата не е просто представител на Исус Христос на Земята, но той самият е Исус Христос, скрит зад одеждите на плътта.

Catholic National July 1895

Католическа Енциклопедия т.12, Статия Папата на стр. 265: Този съдебен авторитет включва силата само папата да може да прощава грехове

Сам Бог е задължен да се подчини на преценката на папата, дали да прости или да не прости греховете на покаялия се. (Liguori, Duties and Dignities of the Priest, p.27)

ОЩЕ по ТЕМАТА:

1. РЕФОРМАТОРИТЕ
2. 95-те Тезиса на д-р Мартин Лутер
3. КОЙ подмени 95-те Тезиса на Реформацията?
4. “Реформатори” без 95-те тезиси
5. Практично богословие без принципност