ПРОТИВ Истанбулскaта конвенция

Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (на английски: Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence), наричана още Истанбулска конвенция (на английски: Istanbul Convention), е конвенция на Съвета на Европа относно насилието над жени и домашното насилие. Конвенцията е предложена за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г.

На 21 април 2016 г. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е подписана от министъра на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов – Екатерина Захариева (ПП ГЕРБ).

Правителството на република България прие да внесе за гласуване в парламента Националната програма за превенция и защита от домашното насилие за 2017-2018 г. Зад Истанбулска конвенция, която е в основата на документа, стои опит за даване на нови права на хомосексуалната и транссексуалната общности и по специално за признаване на т. нар. „трети пол“ и за еднополови бракове.

„Истанбулската конвенция е приета на заседание на Съвета за съдебна реформа с абсолютно единодушие“, посочи вицепремиерът и настоящ външен министър Екатерина Захариева. Това обаче съвсем не значи, че с документа България се задължава да признае еднополовите бракове и т. нар. „трети пол“, както и да приема бежанци заради сексуалната им ориентация, или да променя Конституцията. В парламента 8 от министрите гласуваха против Истанбулската конвенция, съобщи вицепремиерът и лидер на Патриотичния фронт Валери Симеонов след заседанието на Министерски съвет.

1. Гласуването на Истанбулската конвенция ще задължи България да дава статут на бежанец на всеки чужденец, който в родината си е преследван заради „особености на пола”.
2. Истанбулската конвенция въвежда определението „социален пол“, което не е в  Конституцията. Конвенцията е наднационално законодателство, което има върховенство спрямо националното законодателство.
3. Приемането на Истанбулската конвенция ще доведе до изучаване на “нестереотипни роли на пола… в официалните учебни програми на всички образователни равнища” е записано в чл. 14 ал. 1 в Конвенцията. Тя ще лиши родителите от тяхното право да образоват децата си в съответствие с техните морални убеждения, се посочва в писмото.
4. Словакия, Хърватия, Чехия, Унгария, Латвия, Литва – общо 11 членки на ЕС, които не са приели тази конвенция. Всички те получават субсидии по договорености на ЕС без да подисват Конвенцията или приемат „трети пол“
5. Истанбулската конвенция въвежда за първи път определение за пол и полова идентичност, независими от биологичния пол на лицето, установени в международното право. В чл. 3в се казва: “пол означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете”
6. Истанбулската конвенция не е приета с обсъждане на НПО. Докато НПО са участвали в работната група като консултанти на Министерството на правосъдието, няма публично обсъждане
7. Повече от 30 неправителствени организации (НПО) подписаха писмо с искане за обсъждане. Отговор все още няма!

Ако Истанбулската конвенция бъде ратифицирана тя ще отвори врата за узаконяване на еднополови бракове у нас, признавайки правото за полово самоопределяне на единият от партньорите. Д-р Таня Андреева, бивш министър на здравеопазването, категорично заяви позицията си. „Лекар съм , акушер-гинеколог. Виждам всеки ден как се раждат децата – момичета и момчета /женски и мъжки пол/. Може ли някой да ми обясни какво представлява „трети пол“?! Проблемът с гласуването за признаване на „трети пол“ е сериозен. Освен икономическите и социални причини, това е не по-малко важно за демографската политика и раждаемостта.