Разговор с победители

Скъпи читатели, както ви обещахме, споделяме с вас един чудесен разговор с двукратните победители от Националното състезание за познаване на Библията. Те са от църква "Благовестие" Бургас с треньори Вилина Петрова и Венци Рахнев. Участниците в отбора - победител са Надежда Банчева, Емануела Банчева, Елена Гарова и Руслан Ръсев. Вярваме, че ще се насладите на техните отговори.   Скъпи младежи, искрено ви се радваме и сърдечно ви поздравяваме за ценната победа. Гордеем се с вас, че издигате Божието слово и свидетелствате пред всички в страната ни, че Библията заслужава да бъде четена и изследвана, защото е над всички книги. Благодарим ви също, че се съгласихте да отговорите на нашите въпроси. Благославяме ви и се гордеем с вас!   ЕВ: В какво се състоеше подготовката ви за това сериозно състезание?   Надежда Банчева: Аз се подготвях всеки един ден. Четях Библията с маркер и молив в ръка, за да подчертавам най-важното и да си записвам неща, които ми правят впечатление.   ЕВ: Какви са предпоставките за успех при такова едно начинание, което очевидно изисква усилен труд и много време?   Надежда Банчева: Предпоставка за успеха е нашата сплотеност като отбор, сериозността, с която всеки един от нас подхожда и желанието да знаем Словото наистина, а не да спечелим предметна награда.   ЕВ: Какво ви мотивира да вложите толкова усилия и да инвестирате време, което можехте да прекарате в забавления?   Надежда: Мотивира ме знанието, което ще получа, както и това да бъда част от надпревара на християнска тематика, заедно с отбор.   ЕВ: Каква е ролята на дисциплината? Всички знаем, че това е дума, която тийнейджърите никак не обичат.   Надежда Банчева: Дисциплината е избор, който лично аз правя. Не винаги ми идва отвътре да стана по- рано, за да чета, но знам, че това е нещо, което прославя Бог и което изгражда мен като личност. Поддържам я с постоянство, търпение и Божия помощ и водителство.   ЕВ: Защо е важно да се чете Библията? Бихте ли я препоръчали на своите приятели, които не вярват в Бога и не биха отишли на църква?   Надежда Банчева:  Важно е да се чете Библията, защото тя е пътеводител в тези трудни и усилни времена. Тя е светлината, чрез която ние виждаме реалността и ходим с увереност, опирайки се на Божиите обещания.   ЕВ: Как устоявате на изкушението да бъдете различни от вашите връстници?   Надежда Банчева: Да, изкушенията са много, но както пише в Яков 1:12: ,,Блажен, който устоява на изкушение, защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат"     Емануела Манчева:   Не е задължително да се създава напрежение, по време на подготовка, за да се подготви отлично отборът. Обратно си мисля, че това само би навредило. Всеки път, идвах с желание на тренировките, защото знаех, че никой няма да ме обвини, дори и понякога да не съм се подготвяла напълно добре, винаги намирах подкрепа и разбирателство от треньорите и отбора.   Точно това, че работя в екип много ме мотивираше да се старая да съм постоянна, за да не подведа отбора си и това ме научи на дисциплина и постоянство. Това не е качество, което на едни просто ей така е дадено, а на други не, това е навик, който всеки може да изгради, стига да пожелае. Именно тези тренировки ми помогнаха да изградя навика си да чета постоянно с интерес и размисъл. Не е както в училище - да има през цялото време стрес и притеснения. Всеки път се наслаждавахме на тренировките и се забавлявахме, съчетавайки полезното с интересното.    Никога не са ни подготвяли с нагласата, че на всяка цена трябва да спечелим. Правихме го на първо място с цел-изучаване на характера на Бога, а от това и сформирането на един истински отбор от приятели идва и истинската мотивация, да се стараем много и да доверим в ръцете на Бога самото състезание. Именно фактът, че сега сме презадоволени от куп информация, включително и много лъжи, е един от показателите, че имаме нужда да използваме за филтър Божието слово, като го познаваме и пребъдваме в него.   Наистина е цел не само за мен, но и за отбора ни, не само да познаваме Божия закон, но и да живеем, спазвайки го. И най-вече, според мен, победате не е възможна, ако разчитаме само на собствените си знания. През цялото време се молихме, че ако спечелим ние, ще отдадем цялата слава на Бога, както и стана. Наистина това беше голям подарък от Него и Той ни помогна да победим, за което сме Му много благодарни     Елена Гарова:   Една от най-големите предпоставки за успеха лично за мен беше невероятният отбор от скъпи на сърцето ми хора, с който участвахме на състезанието.   Фактът, че съм в отбор с едни от най-ценните ми и близки приятели, ме мотивираше да се раздавам, както се казва, „на макс“. А това, което стои в основата, което от началото предизвика желанието ми да участвам в Библейското състезание, беше интереса ми към Божието Слово и любовта към състезателната тръпка. Чувството за отговорност към съотборници и треньори също изигра немалка роля по пътя към успеха.    Ако трябва да обобщя, мисля, че царящата атмосфера на разбирателство, обич и приемане в отбора ни и чувството за взаимна подкрепа и единство независимо и по-важно от резултата бяха ключови за успешното ни представяне в състезанието и тази, и миналата година. А всичко това не би било възможно, ако всеки един от нас нямаше своето лично взаимоотношение с Бог и Неговото Слово.   Руслан Ръсев:   Най-важната предпоставка за успех според мен е да е сплотен отборът. Най-важно е да има разбиране, изслушване и добри взаимоотношения между съотборниците   Наградата очевидно е голяма мотивация, но мисля че това, което ме мотивира най-много, е да съм на достойно ниво спрямо съотборниците си. Да съм сигурен, че мога да допринеса мойта част от това, което е нужно, за да достигнем максимален резултат   Дисциплината върви ръка за ръка с мотивацията. Без нея няма как да успеем. А и в същото време трябва да има сериозност към това, че ние изучаваме не нещо друго, а Божието слово   Аз вярвам че Библията е универсална книга, която има нрщо за всеки независимо в какъв етап е той. Има нещо полезно за всяка ситуация от живота и в същото време ни дава един пример и една мярка, по която да ходим. С други думи, осветява пътя пред нас, за да не объркаме посоката