Рецепта за оцеляване
През 1863 г. президентът Ейбрахам Линкълн казва следното: „Ние получихме най-добрите дарове на Небето. . . . Но сме забравили Бога. Забравихме благодатната ръка, която ни запази в мир и ни умножи, обогати и укрепи. Напразно си въобразяваме в и…
През 1863 г. президентът Ейбрахам Линкълн казва следното: „Ние получихме най-добрите дарове на Небето. . . . Но сме забравили Бога. Забравихме благодатната ръка, която ни запази в мир и ни умножи, обогати и укрепи. Напразно си въобразяваме в измамните си сърца, че всички тези благословения са резултат от някаква наша превъзходна мъдрост и добродетел.”
Един човек в Овалния кабинет, в Конгреса или във Върховния съд не може да реши най-дълбоките проблеми на Америка. Това е така, защото нашите най-дълбоки проблеми са духовни. И единствената надежда за Америка и света е духовното пробуждане.
Бог ни даде Своята рецепта за съживление, когато каза: „Ако Моите хора, които се наричат с Моето име, се смирят и се помолят, и потърсят лицето Ми, и се обърнат от нечестивите си пътища, тогава Аз ще чуя от небето и ще им простя съгрешенията и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14 NKJV).
Има интересен нюанс по отношение на думата „моля се“. От дванадесетте еврейски думи, използвани за този глагол, в този стих употребената дума означава „да отсъдя за себе си“.
Бог не каза: „Ако Моите хора, които се наричат с Моето име, обичат себе си . . .” Вече го правим. По-скоро Бог казваше, че трябва да съдим себе си.
Това означава, че трябва да дойдем в Божието присъствие и да кажем: „Господи, ако има нещо в живота ми, което не ти е приятно, покажи ми го.” Подобно на псалмиста, ние трябва да се молим: „Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай тревогите ми; и виж има ли в мене лош път и ме води по вечния път” (Псалм 139:23–24 NKJV).
Ние трябва да оставим настрана собствените си цели, амбиции и желания в живота, като се откажем от собствената си воля. Трябва да последваме Господ Исус.