Резултати от послушанието към Бога

Ако Ме обичате, спазвайте Моите заповеди!                                                                                                              (Господ Исус Христос, Йоан 14:15)   В един Библейски речник можем да прочетем: Истинското покорство или послушание включва физиологичното слушане, което вдъхновява у слушателя вяра и доверие. Te го мотивират да действа. Според друг Библейски речник, библейското послушание означава да слушаме Божиите думи и да ги изпълняваме. Библейското послушание не се отнася само до следването на закони и правила, а касае пълното предаване на Бога, изразено чрез нашата любов и доверие. Послушанието е „внимателното слушане“ на Божия глас с намерението да чуем и изпълним Неговите думи. Послушанието изисква да „чуем“ и да „бъдем внимателни.“   Послушанието е доказателството, че наистина познаваме Бога, изявено в действията на истинската вяра. Апостолът на любовта заявява: По това узнаваме, че сме Го познали – че спазваме Неговите заповеди. Който казва: „Познавам Го“, но не спазва заповедите Му, той е лъжец и истината не е у него. А който спазва словото Му, у него Божията любов наистина е достигнала пълнота. По това узнаваме, че сме в Него. Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва така, както Той е постъпвал (1 Йоан 2:3-6).   Господ Исус Христос винаги показваше пълно покорство към Своя небесен Баща. Той не вършеше Своята воля и не следваше мечтите Си. В Йоан 6:38 ни се казва: Защото слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил. По същия начин бе възможно за апостол Павел да каже пред цар Агрипа в Деяния на апостолите 26:19: Затова, царю Агрипа, аз не се противих на небесното видение.   Без послушанието нашата вяра е непълна и не може да извърши нужната трансформация. Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш. И бесовете вярват и треперят. Но искаш ли да разбереш, суетни човече, че вярата без дела е мъртва? Нима Авраам, нашият праотец, не получи оправдание с дела, като положи върху жертвеника сина си Исаак? Виждаш, че вярата съдействаше на делата му и чрез делата вярата достигна съвършенство (Яков 2:19-22).   Според Мартин Лутер: От една страна, вярата се оправдава без делата, но от друга, вярата не съществува без наличието на дела. Или както често му се приписват думите, но не е задължително да са казани точно от него: Ние сме спасени само чрез вярата, но не единствено чрез нея.   Дяволът и всички негови демони знаят много добре кои са Бог и Господ Исус Христос. Тяхната „теология“ е правилна. Въпреки това, те си остават просто демони. Те не са предали живота си на Христос, дори и да знаят кой е Той. Истинската вяра приема Господ Исус Христос като Спасител и Му се предава изцяло. Вярата ни води до послушанието, което ни трансформира в това да сме подобни на Христос. Чрез Когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата в Негово име всички народи (Римляни 1:5).   Послушанието не се отнася за това какво говорим, а как всъщност живеем. Господ Исус Христос ни казва: И защо Ме зовете „Господи, Господи“, а не вършите, каквото казвам? Всеки, който идва при Мене, слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа на кого прилича. Той прилича на човек, който построи къща и който изкопа дълбоко и положи основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на къщата, но не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. А този, който слуша и не върши нищо, прилича на човек, който построи къща върху земята – без основи; и когато реката напря на къщата, тя веднага рухна и се срути напълно (Лука 6:46-49).   Яков ни го декларира по следния начин: Изпълнявайте учението, а не бъдете само слушатели, които заблуждават себе си. Защото онзи, който слуша словото и не го изпълнява, той прилича на човек, който гледа собственото си лице в огледало: погледне се, отмине и веднага забравя как изглежда. Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той не само слуша, за да забрави после, а е изпълнител на делото и той ще бъде блажен в начинанието си (Яков 1:22-25). Господ Исус Христос изисква да водим един живот на послушание, като уповаваме на гласа Му и изпълняваме думите Му. Послушанието ни води към живот, който Бог почита и благославя.   Какви са резултатите от послушанието? Благословения А Той рече: „Да, но блажени са и тези, които слушат Божието слово и го спазват (Лука 11:28). Бог ни обещава да благослови тези, които слушат и се подчиняват на Неговите думи, но благословенията може да дойдат под различни форми. Да бъдем благословени означава да притежаваме истинска вътрешна радост, независимо от външните обстоятелства. Божиите благословения могат да променят обстоятелствата, но истинското щастие не се състои в това „какво ни се случва“, а да знаем, че Бог е винаги с нас и Неговото благоволение е върху нас, независимо от това какво става.   Мир О, ако се беше вслушвал в Моите заповеди! Тогава твоето щастие/мир щеше да бъде като река и твоето благополучие – като морски вълни (Исая 48:18). ...и твоята праведност като морските вълни…   Бог обещава мир на онези, които изпълняват Неговите заповеди. Мирът е вътрешното спокойствие, което отново не зависи от външната реалност. Ако разгледаме примера в Марк 4:35-41, можем да забележим, че Господ Исус Христос знаеше, че Небесният Му Баща го води на друго място: В онзи ден, когато се свечери, Исус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“ И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него. Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше. А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме? “А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни! “И вятърът утихна и настъпи пълно затишие. Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра? И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват? “   Учениците разбраха „спокойствието“ на Господ Исус Христос като доказателство, че Той не се интересува от това какво се случва. Всъщност Той имаше мир, защото се подчиняваше на Баща Си и бе в центъра на волята Му, въпреки че около Него бушуваше страшна буря. Когато се подчиняваме на Бога и сме във волята Му, можем да имаме вътрешен мир, независимо от обстоятелствата около нас. Може да има хаос, объркване, различни бури, но ние можем да сме спокойни, поради факта, че Божият мир пази нашето сърце! Ако нямаме мир обаче, това значи, че ни липсват доверие и послушание.   Закрила Ако внимателно се вслушваш в гласа Ми и изпълняваш всичко, което говоря, ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници (Изход 23:22). Бог ни е обещал да ни закриля от заговорите и схемите на злото, когато сме Му послушни. Непослушанието отваря вратата на дявола, но послушанието ни пази в  Божията воля. Бъдете трезви, бъдете внимателни, защото вашият противник, дяволът, като ревящ лъв обикаля и търси кого да глътне. Застанете против него с твърда вяра, като знаете, че същите страдания сполетяват и братята ви по света (1 Петър 5:8-9).   Благоденствие Тази книга на Закона да не се отделя от устата ти, но размишлявай върху нея ден и нощ, за да изпълняваш точно всичко, написано в нея. Защото тогава ще имаш успех в своя път и тогава ще постъпваш благоразумно (Исус Навиев 1:8). В Писанието успехът и благоденствието са изразени в новия завет с Христос и могат да бъдат забелязани, когато сме плодоносни и ефективни в нашето служение за Бога. Може би си мислим за просперитета само във физически и финансови измерения, но той е много повече. Бог дава благоденствие на онези, които са послушни на Неговия глас, за да може и околните да забележат Божиите благословения. Това благополучие може да заема различни форми и ще бъде уникален за всеки един човек. Еремия 7:23 ни казва: Но им заповядах изрично това: „Слушайте гласа Ми и ще бъда ваш Бог, и ще бъдете Мой народ! И вървете по целия път, който ви заповядах, за да благоденствате."