Родопите, земята Хавул и българската църква

Земята Хавул, което означава "нищожна", пренебрегната и изоставена от прочут еврейски цар, но избрана за местожителство и база за служение от Въплътилия се Бог. Какво противоречие на гледните точки и каква поука извличаме от това! Цар Соломон издигна великолепен храм и дворец в столицата Йерусалим. Превърна този град в най-желаното място за живеене, повиши жизнения стандарт на столичаните, но за сметка на това сериозно пренебрегна други части от страната.   Такива са били и онези 20 града в Галилея, които Соломон продаде на езическия цар на Тир, Хирам, срещу доставените материали за строежа на храма и двореца. Учудващо е с какъв ум, дареният с мъдрост, Соломон реши да изтъргува част от обещаната от Бога земя за великолепието на храма и на своя дворец?! С това той наруши Божията наредба, която абсолютно забраняваше земята да се продава извън наследилото я племе, а още повече на чужденци. Бог искаше израелтяните да запомнят, че земята, която Той им даде да завладеят, не е тяхна, а Негова. Продажбата на територия с двайсет града от Божията земя на езичниците показва, че макар и помазан, макар и мъдър, Господният служител може слабо да познава Божието сърце.   "А когато изминаха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома – Господния дом и царския дом, за които тирският цар Хирам беше доставил на Соломон кедрови дървета и елхови дървета, и злато колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирам двадесет града в Галилейската земя. А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, те не му се харесаха. И рече: Що за градове са тези, които си ми дал, брате? И ги нарече земя Хавул (нищожна), както се нарича и до днес. И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато” (3 Царе 9:10-14).   Лошото в случая е, че не само тирският цар видя тази земя като нищожна. Такава я видя и Аврамовият потомък Соломон. Иначе той никога нямаше да я продаде. Само за миг да си представим на неговото място баща му, Давид. Той нямаше да продаде и педя от Божията земя на езичниците, какъвто и лукс и великолепие да му предлагаха! Главната цел на Давид беше да завладее, колкото може повече от земята, обещана от Бога на потомците на Авраам. Да не забравяме, че той беше наречен човек по Божието сърце точно заради стремежа му да изпълнява цялата Божия воля и да наследи цялото Божие обещание.   Интересно е да знаем, как Бог гледаше на тази земя, която беше презряна и от Соломон и от Хирам. Тя привлече вниманието Му дотолкова, че именно в нея Бог изпрати да живее Неговия Възлюбен Син! В Галилея беше постоянният адрес на Господ Исус Христос. Впечатляващо е, че нашият Господ отрасна и възмъжа в Галилея. Там той прекара най-много време от земния Си живот, дотолкова, че беше наречен галилеянинът, Исус от Назарет.   Добре е да се запитаме и ние, с какви очи гледаме на поверената ни Божия нива? Земя нищожна ли са за нас Родопите? Погледнати от икономически и обществен план Родопите наистина могат да ни се сторят като земята Хавул. Ако обаче погледнем към тях от духовен и стратегически аспект, ще видим тяхното важно значение за възпиране на радикализирания ислям, настъпващ от съседна Турция. Години наред турскоезичното население в Родопите е облъчвано от националистическа и ислямистка пропаганда. Това се случва посредством турските телевизии, чрез които посланията на Ердоган и ислямистките проповедници все повече навлизат в умовете на нашите сънародници.   Преди около година разбрах тъжната вест за една турскоезичнa християнкa от Асеновград, която под въздействието на тази непрекъсната телевизионна пропаганда е отпаднала от вярата и е приела исляма. Mожем само да предполагаме какво се случва в главите на стотиците хиляди хора, които редовно слушат същите послания на майчиния си език.   Основателен е въпросът, как може да се въздейства на такова, затвaрящо се и все по-враждебно настроено срещу християнството, общество? Отговорът е: Като отидем сред тях със силата на повереното ни Евангелие и примера на посветения християнски живот. Това е смисълът на заповедта „ИДЕТЕ!”. Господ Исус изпрати учениците Си в света, за да занесат в него Светлината на живота.   В книгата Деяния откриваме един основен принцип при това изпращане. Изпратени бяха най-добре подготвените ученици - Варнава и Савел от църквата в Антиохия, а по-късно и всички апостоли, участвали в основаването на църквата в Йерусалим, без мъченически загиналия ап. Яков. Извършването на мисионерската работа в ранната църква от най-подготвените и помазани служители е една от основните причини за бързото разрастване на християнството през първите векове.   За да не изпаднат в положението на помазания, но неадекватно постъпващ Соломон, нужно е църквите и деноминациите в България така да организират своята дейност, че мисията в Родопите да стане един от важните им приоритети, на национално ниво. Следвайки споменатия принцип от Деяния, важно е самите водачи или най-малкото хора от ръководството пряко да бъдат включени в разработването и реализацията на обща стратегия за достигане на Родопите с Благата вест. Основните методи за това са два: чрез краткосрочни мисионерски пътувания и изпращане на екипи за основаване на нови църкви.   Скъпи приятели и съработници, предизвикателството на радикализиращия се ислям в Родопите е твърде голямо и може да бъде преодоляно само с нашите общи усилия. Дошло е време Христовата църква в България да се обедини в усилията си за изпълнение на тази мисия! На всичкото отгоре, това предизвикателство, освен че е толкова голямо изисква и спешни действия, които да изпреварят затварящите се врати пред достигането на турскоезичното население в Източните Родопи. Горещо се надявам, осъзнаването на мащабите на тази мисия да ни помогне да преодолеем появилите се политически, здравни и други разногласия сред нас и заедно да извършим Божията воля! Само заедно и с водителството на Господа ще бъдем достатъчно силни!