Рош а Шана 5777 година от Сътворението

Навършиха се 5777 години от Сътворението на света, спрямо Еврейския календар. В Централната Софийска синагога бе отслужена празнична церемония по случай празника. По традиция новият ден настъпва, в момента, в който на небето изгреят три звезди. В този миг свършва предходният ден и започва новият.

Еврейската година се брои от „сътворението на света“. Понеже месеците в еврейския календар са лунни, от 29 или 30 дни, трябва да се навакса закъснение спрямо слънчевата година. Това закъснение от 11 дни годишно се компенсира на всеки З години с един добавъчен месец. Тъй като еврейския календар е лунен, празниците започват от вечерта със залеза на слънцето.

Рош а Шана (Нова година) е първият от трите големи празника през месец Тишри (седмият месец от еврейската година). По традиция празникът започва предишната вечер с молитва в синагогата, след което всички се събират около празничната трапеза, на която се поднасят: ябълки с мед – да е сладка следващата година, глава на риба или овен – човек да е начело, а не на опашката и други ястия, които са „знаци“ за следващата година и за бъдещето, което очаква всички – зеле, праз, нар, фурми и др. В първия ден на Рош а Шана всички се събират около воден басейн и извършват ритуала ташлих – изхвърляне на греховете. Звукът на шофара (рог от овен или друго кашерно животно) отбелязва началото на Новата година. В небето се отварят три книги – “Книгата на живота“, “Книгата на смъртта“ и в третата книга всички останали, в които Господ записва делата на хората.  Времето от Рош а Шана (Нова година) до Йом Кипур (Денят на Всеопрощението) е най-важният за евреите период – 10 дни, в които всеки евреин трябва да направи преценка на делата си през изминалата година, да премисли постъпките си и да промени пътя си, и да поиска прошка.

В деня на празника се отслужва служба, с която се отбелязва края на деня и началото на новия, но с него сега настъпва и началото на новата година за евреите. Службата е малко по-дълга от обичайната вечерна служба. Включва молитви на благодарност за това, което хората са получили през изминалата година и молитви за това да бъдат вписани в Книгата на живота. В тези дни, които са дни на равносметка и прошка, се моли Бог да ги запише в Книгата, която се обещава живота и мястото след смъртта.

Новата еврейска година се празнува такава, каквато е била поне 4000 години, след като Мойсей е дал Божия закон на евреите. Едва тогава те от племе, каквито са били, се превръщат в народ. Рош Хашана или Рошашана (иврит: ראש השנה rosh ha-shanah) в буквален превод означава „глава на годината“, а в идиоматичното си значение се отнася до еврейската нова година. Терминът е използван за първи път в Танах, в Езекил 40:1. В този пасаж, обаче, терминът не се отнася специално до първия ден от годината, а до „началото“ на годината. Пада се на различни дати, тъй като евреите по Лунния календар. Празнува се по това време на годината, защото в Древен Израел реколтата е била събрана и имало малка почивка, а следващата реколта е през февруари. В тази почивка са съсредоточени израелските празници. От тази дата се отброяват 10 дни Йом Кипур – Денят на Всеопрощението. По традиция човек трябва да се опита да бъде честен и да поиска прошка от хората, от които прецени, че е засегнал. Те имат право два пъти да му откажат прошка, ако трети път го направят, грехът минавал върху самите тях.

На еврейската Нова година се пожелава годината да е сладка, затова се черпи с парче ябълка, което се топи в мед. По думите на Максим Бенвенисти от организацията на „Шалом“ в София, който бе сред присъстващите има 1600 члена, а в цяла България – 3900 евреи. Заедно със близки и семейства са около 6000 души, които участват в евреския живот в България.