Рождествени мисли

Топлина, светлинки, уют, аромати, топла прегръдка и детски ръчички, обвити като най-красивата огърлица за врата ни, приятни мигове, изненади, подаръци... Това е представата ни за най-семейния празник в годината - Рождество. Но за някои е усилия, натоварване, организация, тичане. За трети - най-тежкият период. Осъзнаване, равносметка, самота.   Родена съм на нова година.  "Еха!" - възкликват някои - "Сигурно е забавно?" Помня как като дете чаках някой приятел да дойде на рождения ми ден, но повечето пъти си оставахме само семейството - все пак всички стягаха посрещането на  новата година.    После, като пораснах, аз самата стягах посрещането на новата за семейството и някак покрай това минаваше и рождения ден. Често бях толкова уморена, че представата ми за добро изкарване на двата празника в едно беше всичко да мине и да се представя добре като домакиня. Мъжът ми беше толкова сладък в опитите му да "насочи прожекторите" и към мен... Като бяха малки първите ни четири породени деца шеговито им  казваше, че фойерверките в полунощ са за мен и, че целият свят празнува рождения ми ден...   И все пак, всяка година, на края на вечерта, след умора и толкова шетане, успокоена, че събирането е преминало добре и всички са доволни, сядам, отпускам се, а сърцето ми почва да пулсира и пърха доволно и благодарно от присъствието на любимите хора, от възможнстта, независимо от повода, да сме заедно.   Наскоро приятелка забременя с трето дете. Решението да го задържи беше битка със самата нея, ангажиментите с първите две дечица, с невярващия ѝ съпруг и свекърва, с финансовите и битовите несгоди... Но животът, надеждата, любовта победиха! Знам, че когато му дойде времето, след суетнята около раждане, изписване, първоначалните грижи и организацията на новата ситуация, ще дойде и моментът на радост, благодарност, почуда и възхищение от чудото на новия живот. Моментът на празнуване на живота!   Какво значи да празнуваме? Какво значи "празник"? В тази дума коренът е "празно". Празно откъм ангажименти? Откъм работа? Или пък празно сърце, празни ръце, празна къща, празно време? Не! Де не бъде!   Празно откъм самосъжаление, откъм неправилни очаквания и нагласи, откъм фокусиране върху себе си и собствените емоции. И тогава празникът ще стане пълник. Пълник, защото ще е пълен с грижа към другите, фокус към тях.  От това се изпълваме с правилна мотивация, правилни емоции и сила да погледнем с нови очи на празниците и начина, по който да ги очакваме и прекарваме. Не какво ще ни дадат, а какво ние ще дадем, не как ще ни почетат, а как ние да почетем. Няма по-пълно сърце от даващото сърце. "По-блажен, който дава, нежели, който получава."   Мисля си за това как са се справили с практичната част по възприемането на беременността, износването и раждането на детето едни други  родители - преди две хиляди години... Противодействието на роднини, на обществото... Неудобства... Повече въпроси, отколкото отговори... И Детето - както и тогава, така и до днес - дошло без фойерверки и почетено от малцина. Дошло да послужи, вместо да Му бъде послужено... За да бъде с тези, които обича... За да направи празниците ни пълници! За да направи чрез живота Си целия ни живот пълник! Пълен с прошка, мир, радост, любов и всякакви благости и милости! Има за какво да благодарим, има за какво да тържествуваме, въпреки обстоятелствата, въросите, неудобствата, самотата. Въпрос на фокус и приемане е.