Рождество е!

Ирод Велики, цар на Израел, научава, че Месията се е родил. Сърцето му се свива. Той е смутен. Престола му е заплашен. Колко наивно. Малкото бебе се нуждае от години за да претендира за трона, но той не мисли за това. Не може да си представи, че няма да царува вечно. Иска да е като Бога.   Група магове от изток следват знак от небето, който им показва, че Царят Месия се е родил. Когато намират бедната къща, където живее този цар се изпълват с радост. Принасят скъпи подаръци. Колко интересно, те не идват с дълъг списък желания, които Царя да изпълни. Напротив, носят скъпи дарове, защото за тях Месия е изключително скъп.   Питам се каква е нашата реакция, когато Христос се яви в живота ни? Дали това явяване смущава сърцето ни? Дали обърква плановете ни? Дали ни дразни? Или напротив, готови сме да оставим нашето царуване и да приемем Неговото?   Можем ли да признаем, че Бог управлява света, а не ние? Неговото управление е милостиво и себежертвено. Нашето е зло и егоистично. Неговото е вечно, а нашето вехне като тревата.   Аз избирам Неговото управление. Въплъщението на Бога, тоест рождението на Христос ме радва и изпълва с утеха и надежда. Пожелавам същото и на теб.   Честито Рождество Христово!