Рождество – отново и отново

Дните на сбора на всички в едно около Един! Много са и ги е определил във всеки сезон на годината и живота ни. Идеята за изпразване от ежедневието и напълване с нещо ново е от Бога. Всяко желание е посято от Него. Той е определил Своите страници в календара ни. На празните, освободени от рутинното ни пъплене по земята бели листи пише Той.   Дните на Рождество Христово! Дни на утихване и очакване. И е добре да дойдеш с празни от работа ръце, с изпразнен от всичко тревожещо те ум. Да си с празната идея, че ти си центърът на живота си.Христос ще те претегли към Себе Си с желанието ти да Го опознаеш.И ще се изяви като Център на смисъла да те роди. Чрез собственото Си раждане ще свидетелства за мощта на любовта Си.   Ще те накара да следиш пътя на Витлеемската звезда. Ще запали в сърцето ти сиянието и. С поглед нагоре ще пътуваш към мига. Празник е, когато надникнеш отвъд рутината на дните. Бог ще ни нареди  около небесните маси на изобилието и щедростта Си.Те са отрупани с обещанията на словото Му, пътувало през хилядолетията и дошло до нас.    В празните дни на Рождението Си в яслите, Бог ни напълва със Себе Си. Бог Христос изпразва от съдържание всяка друга философия и теория за твоето бъдене тук и сега на земята. Бъдната вечер ще е разговорът Му с теб насаме. Разговор за онова смирение, което се самоизпразва от Себе Си. Ще ти шепне как от любов съблича вселенското Си величие, необозрима мощ и сила, за да се въплъти в безпомощно телце на бебе. Ще се откаже от всички възможности за величествено доказване и дефилиране. Ще се сниши до най- беззащитния стадий на човек. За да се положи в ръцете на майка и баща. Тихичко ще изплаче в яслите, при скота, под звездите и луната, които Сам е създал. Ще събере около теб простичките овчари и източните мъдреци, за да отпразнувате великата радост на мига.  Ще бразди с ралото Си дълбоко в смутената ти същност пътя Си към Голгота.Защото ако не бе приел да се роди, не би имало Голгота.И теб също.   И докато стоиш с Него на масата на чутовната Му приказка ще рисува картината на твоето раждане. Ще разлиства раждането и на  твоите деца. Ще плаче от радост, когато се раждат внуците ти. Ще стои с теб при всяко раждане на  живо същество. Винаги, всякога, неизменно...И когато е разруха, болка и смърт пак ще ти напомня яслите и раждането Си. За да продължиш!   Стоим около Него и надничаме в Рождеството Му. Той е позволил така. Да търсим себе си и другите в Него.   И докато всички сме събрани около яслите във Витлеем, ще можем да се виждаме, усещаме и обичаме. Аз - теб, ти - мен, ние - Него. Гледайки към Него ще виждаме  хората до себе си и насреща си през Него. Ще ни говори чрез тях. Онези, редом стоящите, близките по кръв, идея и вяра. Но непременно ще видиш и срещуположните. Другите, които не споделят твоята крачка в залюлялото се Витлеемско ангелско хоро. Които бързат, бавят, спъват се. Или просто са излъгани, че не умеят да танцуват. И понеже Бог е Любов. Той непременно ще съедини някак си скъсани нишки в сърцето. Или  ще ги изтъче в невидимото чрез Себе Си. Ще те помоли да си търпелив като Него. Ще се надява да Го послушаш, че преди всяко раждане има решение за приемане и износване. А Той ще те води и закриля.   Бог е приготвил ново вино, което ще потече в нас и на това Рождество. Но само ако послушаме да се съберем за разговор с Него в тези дни. Назначил ги е за нас поради Себе Си. Любовта Му търси отдаване  и изливане. Да възстанови, ободри, изцели, освободи, коригира и зареди с желанията Си. А те са винаги за добро, по-добро и най-доброто, приготвено за всеки и всички заедно.Той ще празнува с нас Рождението Си отново!