Рождеството и месианските идеи

Благата вест за идването на Божия син в света, за да изкупи и спаси онези, които го приемат, често по един невидим начин формира всяка съдба. Нашата цивилизация до такава степен е пропита от това послание, че много често идеи и действия, които на пръв поглед нямат нищо общо с Христос, са рефлексия на Неговото дело и учение. Така и отрицанието на Христос е в основата на немалко събития и феномени.   В политиката това са месианските движения. Марксизмът и производните от него  материалистични мирогледи имат фиксация за месианско царство, което представлява справедливост, изведена до своя краен предел. Това е и в основата на тъмната страна на тоталитаризма и революционните режими - насилието над инакомислещите, лекотата, с която се разрушават животи, конфискуват собственост, пречупват съдби. Та всички тези неща пречат на постигането на крайната справедливост, истинския смисъл, почти метафизичната цел на човечеството!   Друго изявено месианско политическо движение е националсоциализмът и по-меките му форми като национализъм. Там месианското царство е в постигането на пълния потенциал, който нашето племе притежава. За целта трябва да бъде или максимално пречистено, така че да постигне своята генетична святост, която да отприщи скритата сила (нацистка Германия) или да впише всички народи в концепцията за величие на избрания народ (Русский мир). Затова Холокостът преди 80 години или унищожаването на украинците днес не предизвиква никакво смущение в съвестта на някогашните германци или днешните руснаци. Всичко, което пречи на установяване на месианското царство, е същностно зло, да бъде изличавано не е зло, а вършене на добро.   Внимателното наблюдение ще покаже, че месианските идеи се прокрадват понякога чрез не така изведени до крайност модерни политически концепции. Практически месиански импулс може да има  в либерализма - посредством идеята за постигане на окончателна свобода, в премахването на всеки възможен морален стандарт извън абсолютната свобода от всичко като единствена ценност. Месиански мироглед може да има и в консерватизма - посредством идеята, че съхраняването на установен в миналото порядък е върховна ценност, която осигурява стойност на всички останали неща. Последното може да се изразява и в ксенофобия или къде по-явен или прикрит клерикализъм.   В основата на изброените по-тежки или по-безобидни девиации е именно политическата рефлексия на наближаващото Рождество.  В същината си, адвентното  послание е - истинският Цар идва. Той е Създателят на този свят и като такъв има власт над неговото функциониране и разкриването на неговия смисъл. Но Той идва  и като Изкупител на изгубените и като такъв Той е и Негов Цар и Владетел.   Това послание е така вкоренено в нас, че практически не оставя никой безразличен. Или приемаме Царя и се учим да го познаваме, или се опитваме да Го заместим, заменим, покажем, че ние сме по-добри и разбиращи от Него (или включим истинския Месия като поддържащ персонал в нашия мироглед).  В сферата на политиката това се случва чрез месианските политически движения.    ПС: наясно съм, че така засягам много хора, но днес сякаш сме забравили покрай всички мелодични рождествени песни, уютни светлинки и радостта от подаръците (харесвам всички изброени неща), забравяме колко смущаващо и разтърсващо е в същината си посланието на Рождество.