Рождеството – празник на вечността

Защо празнувам Рождество Христово? Защо ли? Заради преди и след, за миналото, настоящето и бъдещето, вечността, която се събра в Исус. Алфата и Омегата, Началото и Краят, Първият и Последният, Вседържителят.    И след оглушителната тишина, в света, сякаш, мога да чуя първата песен от Небето, ангелския хор и неземно привлечена, да тръгна с мъдрите мъже, да потърся Оная звезда, която така ярко свети и ме привлича. Не спирам да я гледам и  искам да видя, къде ме води? Ето къде! Към новото, след което има една точка, и всичко стана различно. Старото премина, изпълни се в Исус Христос И  не мисля за датата, годината или сезона. Да, важни са, но гледам към онова горното, натам, където оставам без дъх, само от мисълта. Споделям думите на Йов в 19:27: Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят. Сърцето ми се топи в гърдите ми!".    За жертвата си мисля, тя се случи преди Рождеството, на небесния съвет, докато ни потапяше в Любовта, когато се извършваше съдба за теб и мен. За да сме небесно земни, да преживяваме небесни картини, духовни реалности, живеейки на тази земя. И да ни се случва онова, което е на небето на земята. Осъзнавайки, че съм дух, който има душа и живее в тяло, мога да наредя пъзела на живота си, осъзнато и с благодарност, без да бързам, защото ходенето е с постоянство и търпение, докато се освещавам, за да ставам подобна на Него. Та Рождество е част от Пътя, по който всеки от нас ходи и дали ще е по прави пътеки или криволичейки, зависи от теб и мен  и от това, колко близо си до Живота и как познаваш Истината.   Защо празнувам Рождество Христово? Защо ли?    Заради жертвата Му, на Исус, Божият син. Днес живея, защото Рождеството е живот, Неговият, въплътеният живот, който Той даде за теб и мен. За да ни събере в Себе Си: всяка, благословена, разчупена и дадена част, един ден, много скоро, както обеща.   Йоан 17:21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.