„С Божието слово всеки ден“ – интервю с Катя Македонска-Рат

Скъпи читатели,   В това размирно време ви срещаме с  един прекрасен събеседник, чието служение носи мир, утеха и Неговото слово към хиляди хора в България и в света. Това е Катя Македонска-Рат, нашата сестра, която вече 25 години заедно с нейния съпруг Ернст и  екипа на „Помощ за България“ издават книгата „С Божието слово всеки ден“.   Лъчезара Филипова: Благодарим за Вашата всеотдайна работа вече повече от четвърт век. В книгата „С Божието слово всеки ден“ за  тази година видяхме интересни снимки от разпространението ѝ, както тиражите по години. Бихте ли споделили повече за това?   Катя Македонска: През 1998 г. за  първи  път издадохме „С Божието слово за всеки ден“. Не знаехме дали и как тя ще  се приеме  от българския читател, затова започнахме с тираж  от 10 000. Но  интересът към нея  растеше непрекъснато, като най-големият ни  тираж от  60 000 е в годината-юбилей на Реформацията. Средно печатаме и  раздаваме по 45 000 книги всяка година, като бройката би  могла да се увеличи при наличие на необходимите средства.  Още  отначало решихме да  разпространяваме книгата безплатно, защото тя  носи в себе си словото на Бога, а наше  желание  е то да достигне по  възможност до всяко българско сърце.   За  разпространението ѝ работим екипно; наши  съработници, както  и отделни  църкви, но  и индивидуални разпространители. Така книгата достига не само братя и  сестри  от различни деноминации ,  но  и хора, които не  познават Христос и за  първи път се срещат с текстове  от Библията. Разходите се поемат  от дарения на приятели  от Германия, както и дарения  от България.   Л.Ф.: От Вашите  уводи разбираме, че книгата се  издава на повече от 50 езика. Кой е  инициаторът за нея?   Катя Македонска: Тази книга е  най-старият християнски сборник-календар, създаден  по идея  на граф Цинцендорф. В своето  имение  Бертелсдорф (Саксония) той дава подслон на религиозни бежанци  от Бохемия  и Моравия, които на това място през 1722 година създават селище, на което  дават името Хернхут, в превод: „под шапката на Бог“.  Всички жители  на Хернхут живеят  активен църковен живот, основан  единствено на библията.    На 3 май 1728 година Цинцендорф дава за  първи  път на жителите на Хернхут една парола, а  именно  един лозунг, който се разнася  от къща  в къща през следващия ден. От 1731 година лозунгите започват да се печатат и  през 2020 година те достигат  своето 290-то издание. За  всеки ден  от годината лозунгът се  състои  от един стих  от Стария  завет,  който се избира  по принципа на случайността и  към него се  избира стих  от Новия  завет и  една молитва или стих  от песен. От 1728 година до днес книгата не  е преставала да се  печата,  дори  по времето  на Третия райх издаването ѝ не  е прекъсвано.   Л.Ф.: Би  ли споделила  по-интересни мнения  от читатели на книгата?   Катя Македонска: С удоволствие. Всяка  година обикновено  заедно с поръчката за книгата получаваме  отзиви  от нашите читатели.  Искам да  използвам възможността да  благодаря за  всяко  написано  и  изпратено  до  нас впечатление или преживяване. Това за нас е  насърчение и  потвърждение, че  трябва да продължим.   Ето някои  от тях: „Моето семейство благодари за Вашия труд  и вярност към Божието слово. Голямо  е благословението, което получаваме, когато четем: а  именно насърчение, водителство, търпение  и  благодарност. Работата не  е напразно.“ В, Русе „Пиша  от затвора в Ловеч. Осъден съм да прекарам тук до края на живота си. „С Божието слово“ получих от пастор В. Всички тук в затвора  имат книгата. Аз съм много доволен и  щастлив, когато я  чета. Използвам я  като календар и  си правя бележки..“ И.Д., Ловеч „С Божието слово“ ни  харесва много. Четем я  с радост. Раздаваме  я в църквата  и  между  хора, жадни за словото на Бог. Благодарим  от цяло сърце.“ Н.М., Горна Оряховица „Прекрасна книга! Чудесни текстове!: логика, мъдрост, обучение,  общение с Бог чрез Божието слово.“ Г-жа Ц., Хасково „Пенсионерка съм на 82  години. Всяка сутрин чета „С Божието слово“ . Харесва ми  много. Често прочитам стиховете по  телефона на моя  приятелка.“ Г-жа Д., Пловдив „За  мен  е щастие, че  имам „С Божието слово“. Чета  я  със съседките. На  всички ни харесва много.“ Г-жа Р., Раданово „Свикнахме със „С Божието слово всеки ден“, както  и нашите роднини в Гърция  и Канада. Чакаме  новото  издание.“ Г, Свищов   Л.Ф.: Вие сте  издатели и  на „Мери Джон“ и „Аллах, моят Отец?“. Бихте ли казали  нещо  за тях?   Катя Македонска: „Мери Джон  и нейната Библия“. Когато ни  попадна в ръцете, веднага поискахме да я  издадем. Една  автентична  и вълнуваща история за  едно момиче, което движено  от любов към словото на Бог става причина през 1804 година да се  създаде Британското и чуждестранно библейско  дружество, благодарение  на което Библии и Нови завети стават възможно  притежание за милиони.   Книгата завършваме с два  въпроса към читателите: Имаме ли  и ние любовта на Мери към Библията? Притежаваме ли желанието й да изучаваме Книгата на живота и  да живеем според нея?   „Аллах – моят Отец? Или пътят ми от Корана към Библията“ от Билкис Шейх , жена на висш пакистански служител, дипломат в Англия  и Франция, е изоставена  от съпруга си. След развода живее в бащиния  си  имот в  малко селце в подножието на Хималаите. Самотна и отчаяна, разочарована от Аллах, в борба за  истината, намира Исус и  става християнка, нещо  недопустимо за нейния  свят. За да запази живота си заминава за САЩ, където описва своята вълнуваща  история.   Л.Ф.: Вие  организирате  и летни почивки за деца. Разкажете нещо  накратко за това.   Катя Македонска: Идеята за  това  дойде  от  една немска християнска мисия, чиято  основна дейност е  да подпомага евангелските  общества в страни, където те са малцинство. През 1998 година ни  помолиха  да направим нещо за децата в България  и ни дариха  една сума за това. В онези години това беше предизвикателство за нас. След като размислихме,  решихме да организираме детско  лято  за деца, чиито родители не могат да  им осигурят  почивка. Желаехме по  този начин да дадем на тези  деца колкото е възможно повече, една почивка за духа, душата и  тялото  им. И започнахме.   Пътят се  оказа доста труден, но важното беше да не се  отказваме, важното беше в погледа ни винаги да бъдат децата, които се  нуждаят  от това. С течение  на годините набрахме опит,  изградихме  екип за работа . За  съжаление, през 2020 и 2021 година трябваше да прекъснем поради пандемията корона.   Тази година се надяваме  отново да стартираме,  а и децата и  родителите, които ни  познават, очакват Детските  лета с нетърпение.   Л.Ф.: Работата Ви  е свързана и с друга  важна дейност : хуманитарна помощ и социално кухня. Разкажете нещо  и за тях.   Катя Македонска: Начало на хуманитарната помощ се слага в далечната и  трудна 1990 година, когато моят мъж се  запознава с трудностите на това време в София. Когато се прибира в Германия,  си  задава  въпроса: Това ли  беше всичко? С какво можем да помогнем?    Започва да  организира хуманитарна помощ с мисълта, че  за година-две тя  няма да е  вече нужна. Но  и до днес не сме спрели с нея. Разбира се,  през годините организацията и  вида ѝ  се  промениха, но  остават тези две неща : само качествени  неща и за  всеки нуждаещ се, независимо  от произход, религиозно и  политическо  убеждение.     Поводът за социалната кухня е една  трагична случка. През 2003 година в Куртово Конаре, моето село, почина жена-диабетичка, поради липса на средства за храна. Това ни  потресе дълбоко и  си казахме: Опитваме се да помогнем на толкова много места, а  тук, до  нас, умират хора. Трябва да реагираме. И започнахме със социална кухня  за стари финансово слаби хора. 20 пенсионера всеки ден,  включително събота и  неделя, получават по две ястия. За  много  от тях това е  храната за целия ден.     Л.Ф.: В това трудно и   объркано време с какво слово бихте насърчили читателите ни?   Катя Македонска: Да, времето, в което живеем е  бурно, бързо и несигурно. Но  кога всъщност  е  било спокойно? Животът на земята е  непрекъсната борба: борба за  ежедневния; борба за по-добър живот; борба за вечността.  Когато водим тази борба със собствени усилия, се  изтощаваме и дори обезсърчаваме. Ние, като християни, имаме предимството да знаем, че Всемогъщият поради Сина Си Исус Христос  е  на  наша страна.   Независимо през каква долина преминаваме, колко е  тъмна  и  страшна тя, Той е  с нас. Тази  истина трябва да се вкорени дълбоко в нашите сърца, за да можем да кажем като Давид: „Господ е  светлина моя и  избавител мой; от кого ще се боя?“ (Пс.27.1) и за  да може тази  истина да стане  част  от нас,  е важно редовно да четем  библията. За  тези, които не  разбират всичко  от нея, ще кажа: „Четете Библията редовно. Колкото повече я  четете, толкова повече ще започнете да я  разбирате.“   И още: „Колкото повече повтаряте  истините  от нея, толкова повече те ще стават част  от вас.“ Това е  нашата сигурност и  защита. „Ако Бог е  откъм нас, кой ще бъде против нас?“(Римл.8.31)