Сърце на ангел

„И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.”                                                                                                                                                       (Лука 2:9)   Преди всичко събитието, описано в този текст не касае просто един човек, който казва на друг добра вест. Ангел слезе от небето и съобщи за раждането на Христос на овчарите. Никой човек не знаеше нищо за това и не го очакваше.   Второ, забележете, че Христос се роди посред нощ. Това показва, че светът е бил мрачен, когато Господ Исус Христос е дошъл в човешка плът на земята и човешкият разум оставен сам на себе си не бил в състояние да разпознае Христос. Трябвало е небето да Го разкрие.   Трето, ярката светлина, която осветила овчарите, показва, че било необходимо нещо напълно различно от достъпното за разума.   Лука казва: „Господната слава ги осия”. Апостолът нарича тази светлина Господнята слава. Защо? За да подчертае тайната и да ни покаже природата на Благата вест. Тя е небесна светлина, която сочи единствено към Христос.   Тази небесна светлина свети около нас чрез апостолите и техните ученици, които проповядват благовестието. Ангелът в тази история е като всички проповедници на Благата вест, а овчарите са като слушателите. Така благата вест идва от небето и не приема да бъде смесвана с някакво друго послание, понеже човешките учения са земна светлина и човешка слава. Те издигат човешката слава и хвала и карат хората арогантно да разчитат на свобствените си сили. Но благовестието учи всички да разчитат само на Христос.   Затова разчитайте напълно на Божията благодат и доброта. Прославете Христос и бъдете родени от Него.   И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините,И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение (Лука 2:13-14)   От тази ангелска песен ние можем да научим какви в действителност са ангелите. Забравете какво земните мъдри учители спекулират относно ангелите. Пасажът ги описва толкова ясно, че ние можем да видим техните мисли и сърца.   Първо, пеейки радостно за Божия слава те показват колко са изпълнени със светлина и огън. Те признават, че всичко принадлежи на Бога. Те не си приписват никаква заслуга. Те с ентусиазъм отдават слава на Бога, на Този, на Когото принадлежат.   Ако се питате какво е едно смирено, чисто, покорно и щастливо в Бога сърце, мислете за ангелите, които славят Бога. Това е тяхната първа задача, тъй като те живеят в Божието присъствие.   Втората им характеристика е, че ангелите ни обичат точно както ние сме учени да обичаме другите хора. Тук вие виждате какви прекрасни, големи приятели са ни те. Те ни обичат като себе си и се радват на нашето спасение, като че ли е тяхно. Те ни дават добра причина да ги почитаме така, както почитаме най-добрите си приятели. Това е правилният начин да се опитаме да разберем ангелите.   Безполезно е да се опитваме да ги разберем според тяхната природа, както правят светските мъдри учители, чиито търсения все пак се оказват напразни. Правилният начин да разберем ангелите е според вътрешните им сърца, отношение и ум. Ние може да не знаем от какво са направени ангелите, но знаем какво е тяхното най-голямо желание и какво правят те непрестанно. По този начин ние надникваме в техните сърца.     Превод: Радостин Марчев