Сърцето на бащата

0

"Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота", казва по-малкият син.

И бащата със свито сърце му дава парите. Пътят тръгва стръмно надолу. И свършва в кочината. Там, сред прасетата, пропадналият несретен син, изхарчил парите в пиянст…

Сърцето на бащата

Сърцето на бащата

Сърцето на бащата "Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота", казва по-малкият син. И бащата със свито сърце му дава парите. Пътят тръгва стръмно надолу. И свършва в кочината. Там, сред прасетата, пропадналият несретен син, изхарчил парите в пиянство и разврат, се опитва да краде от свинската храна. Но никой не му дава… Бащата е далеч. Сърцето му кърви. Синът го няма. Отдалечава се. Лети стремглаво надолу. Дали да не отиде и да падне на колене пред него и да го моли да се върне. Да отрезвее. Да дойде на себе си? Ще го послуша ли? Как да издържи при мисълта, че детенцето му разпилява всичко, което има и ще катастрофира скоро? А когато катастрофира, кой ще бъде при него за да го прегърне и върне към живота отново? Сърцето кърви, мислите летят. Картините грозни раздират мислите. Но бащата стои и чака. Истинската любов не се натрапва. Не манипулира. Истинската любов освобождава. Дава право на избор. Свинете грухтят… Миризмата потриса. Очите проглеждат и виждат падението. Младежът идва на себе си и тръгва към дома. Сърцето е сломено, разкаяно. Очите плуват в сълзи. Дрехите вонят. Какво ще си каже бащата? Ще обърне ли гръб със студено сърце? Ще се смили ли да приеме сина като наемник, за къшей хляб? Домът наближава. Синът прави плахи крачки. Бащата не сваля очи от пътя. Представя си как синът се завръща… И о чудо. Един скитник изплува в далечината. Сърцето трепва. Безпогрешно разпознава момчето. Полита към него и го прегръща. Няма погнуса, няма обида, нито присъда! Синът е в нозете на баща си. Смирен и очистен. Щастлив. Нова дреха, пръстен и радостен пир еква за блудния, но възкръснал младеж. Истинската любов прощава. Не държи сметка за зло. А братът с изкривено лице баща си упреква. Как е възможно, верният и покорен син да бъде забравен, а блудният да получи почест и пир, в награда за своят провал? Истинската любов се радва на възкресението на пропадналия. Бащината любов превъзхожда дребните сметки. Тя жертва. Жертва себе си. Най-скъпото. Обича, когато не остава причина за обич. Дава свобода. Не притиска. Не заплашва. Не лишава от последствия, дори смъртоносни. Прощава. Не държи сметка за зло. Прави обичания богат. Бащата знае как да обича...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.