Сърцето определя делата

„Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота. Отмахни от себе си опърничави уста, и отдалечи от себе си развратени устни. Очите ти нека гледат право напред, и клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе. Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, и всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.”                               (Притчи 4:23-26)   В Библията сърцето не е главно седалище на емоциите, за разлика от главата, която е седалище на разума. По-скоро то е седалището на най-дълбоките ни вярвания, посвещения и любов, от което произтича всичко. Това, което сърцето най-много обича и на което се доверява, умът намира за разумно, емоциите за желано, а волята за изпълнимо.   Как пазите сърцето си? Пасажът подсказва, че макар в крайна сметка сърцето да е главният контролен орган, нашите думи, очи и крака могат да повлияят на сърцето. Ако гледаме с достатъчно копнеж даден обект, той може да завладее сърцето ни чрез въображението (както когато Ахан погледна, пожела и накрая открадна съкровището в Исус Навиев 7 глава).    Ако говорим зли неща срещу някого, можем да ожесточим сърцето си към него. Най-добрият начин да пазим сърцето си за мъдростта е поклонението, при което устата, умът, въображението и дори тялото са насочени към Бога.   Има ли някакъв аспект, в който не успявате да опазите сърцето си точно сега? Има ли неща, които виждате или правите и които може би отдалечават сърцето ви от Бога?   Молитва: Господи, помогни ми да пазя сърцето си. Точно както не искам да ям или да приемам лоши неща в тялото си, дай ми мъдростта и самоконтрола да не допускам отровни образи и убеждения в сърцето си чрез въображението и мислите си.  Амин.   Превод: Радостин Марчев