Съвременни адикции

Ние сме се превърнали в общество от хора, които жадуват за одобрение и признание от околните. За съжаление, тази зависимост от външно утвърждаване за нашия успех съществува и в църквата. Говоря с пастори по целия свят. Самият аз като пастор знам, че имаме голям проблем с това.   Мнозина от нас си мислят: „Ако църквата достигне 500 или 1000 души, когато сме в новата сграда, когато бюджетът е стабилен и висок – тогава ще бъда успешен и щастлив.“ Вярващите имат същите проблеми. Животът се е превърнал изцяло движен от интерес към външните неща.   Сега е налице една аномалия, наречена неофициално признание в социалните медии. Хората изпадат в депресия, защото сравняват последователите си с тези на някой друг или изпитват фалшиво чувство на гордост, че имат повече последователи от приятелите си. Това са родствени грехове на измерване на нашата стойност чрез одобрението на другите. Този ненаситен глад се захранва от необходимостта да се излекуват вътрешните рани. Ние си казваме: „Съкрушен съм и външното признание от страна на околните ще ме оправи.“   Това, което наистина отговаря на нашите нужди обаче, е стремежът към светостта, животът в любящи взаимоотношения с Бога и с другите хора. За да се случи това, ние трябва да изградим отново живота си върху връзката си с нашия Създател. Трябва да преместим къщата си от овнова на пясъка в скалата и да предефинираме смисъла на живота. Животът е любов, а не слава; щедрост, а не самонадеяност или власт. Животът на християнина не се свежда до броя на харесванията във Фейсбук. Важно е да живеем в приятелство и близост с хората, на които държим.   Когато хората търсят професионална помощ, защото страдат от наркотична зависимост, те първо преминават през детоксикация. Наркотиците са накарали мозъците им да отделят твърде много допамин, което им дава усещане за огромно благополучие. Те са се пристрастили към това високо ниво и са изложили здравето и живота си на риск.   Проучванията показват, че същото се случва и със социалните медии. Когато получим харесвания на наша публикация, мозъкът ни получава допаминов удар и веднага искаме още. Следователно, точно както при други зависимости, когато сме пристрастени към външно утвърждаване или признание, трябва да преминем през духовна детоксикация.   Това няма да стане за една нощ. Това ще е дълъг път на ходене с Бога и научаване да очакваме от Него да признае нашата стойност. Тогава ще намираме истинско задоволство, когато научим какви Той иска да бъдем и когато открием своите дарби и ги използваме за Негова слава.   Нашият любящ Бог ни цени и придава голяма стойност на живота ни. Той иска наистина да се насладим на пътуването с Него.   Източник: World Challenge