Семейството е единомислие, чистота и доверие – интервю с Петя и Павел Петрови

Семейството е единомислие, чистота и доверие - интервю със семейство Петрови   ЕВ: Скъпи Павле и Пете, Много ви благодарим, че приехте да се включите с това интервю, за да отпразнуваме заедно Седмицата на брака. Снимката ви би накарала всеки да се усмихне и да изпита истинско умиление. От лицата ви лъха лъчезарност и Божият мир. Каква е вашата визитка за хората, които не ви познават? Моля ви, разкажете ни как станахте семейство!     Павел: Щуро семейство. Какво повече да споделя от това. Семейство от петима герои. Последният е малко, крехко, изпълнено с енергия шестмесечно момиченце, средното е тригодишно срамежливо, но силно момче, а първото -  Ооо, първото ни момче не върви, а лети ниско до земята. Моята съпруга  е подарък от Господа, който отварям всеки ден и с интерес очаквам какво ново има в него. А аз съм този, който с нетърпение се прибира вкъщи и очаква прегръдките на всички.  Моята история с Петя започва от един „християнски карандилски ден“ с едно ръкостискане и думите: „Добре дошъл“. А първата ни целувка запазихме за деня на  сватбата ни. Поставихме основата на нашето семейство още преди да се венчаем с абсолютна искреност, търпеливост, много разговори с онзи поглед в бъдещето, който казва: „Бог има много неща за нас“.     Петя: Той ми разказа една история от преди точно 10 години, която завърши с думите: „Ти беше това момиче!“ и извади кутийката с пръстена и ме попита с единствения въпрос: „Ще се омъжиш ли за мен?“ Развълнувано отговорих: „ДА!“ Аз имах бегъл спомен за част от историята, която звучеше романтично от него. По-късно вече планирахме и нашата сватба.     ЕВ: Днес битува схващането, че за всеки има само една-единствена “сродна душа”? Вие как разбрахте, че сте един за друг?   Павел: Не зная какво означава „сродна душа“. Но знам нещо важно!  Подготовката за въпроса, свързан със сродната душа, започва още преди да сме срещнали човека.  Тя започва с мен самия: с моя характер и поглед към бъдещето. Когато сме готови  и смели да се жертваме за другия, на когото казваме: Обичам те! Когато взаимоотношенията между двама човека се изграждат в единомислие,  чистота и доверие.  Когато този срещу мен държи упованието и вярата си в Господа. Когато ме вълнува такъв, какъвто е. Може би точно този човек е сродната душа. Не забравяме и мнението на родителите.     Петя: На мен ми харесваше неговата сериозност и въпреки че аз се опитах да го откажа от себе си, Павката не се отказа. Имах три критерия за мъжа до мен: да обича Богa, да е висок и да пее правилно. И те се оказаха изпълнени... Той е хвалител „по душа“.  Имахме около година време да се опознаваме чрез служенето ни заедно в района на гр. Варна и така разбрахме, че не можем един без друг.     ЕВ: Мнозина твърдят, че брачните партньори трябва да са приятели? Вярно ли е? Какво означава това на практика?    Павел:  Интересен въпрос! Това приятелство е специално и различно, сплотено в интимност и щури неща. Аз имам много приятели, но само един носи титлата „моя съпруга и приятел“. Приятелството  с брачния партньор предразполага споделяне на ежедневието без притеснение. Когато е със съпругата  или съпруга,  тогава молитвата е  пламенна и усърдна един към друг, защото има обич. Дали трябва да сме приятели с брачния си партньор? Би било най-добре!!    Петя: Така е. Не можем да живеем заедно като семейство, ако сме „неприятели“. Понякога от глъчката вкъщи с много деца и малката им разлика не можем да си чуем думите. Или единият е разбрал нещо друго, или не е чул. И през деня, ако не сме успели да си кажем всичко по телефона, често си пишем и си напомняме за предстоящи или важни неща като ангажименти. Понякога единият е изненадан: „Това ли трябваше да свършим, там ли трябваше да отидем?“ И въпреки това нямам притеснения, но с Божията помощ се справяме. В почивните дни често се натоварваме в колата всички или аз оставам с бебето вкъщи, а съпругът ми е с момчетата по задачи.   ЕВ: Какво най-много цените един у друг?   Павел: Това, което ценя най-много у нея, е, че се е научила как  винаги да тушира моята напрегнатост от ежедневието. Нейната нежност и смиреност. Никога не коментира с лоши чувства другите хора. Пазаруването ѝ е винаги разумно. Търпението и спокойствието ѝ са най-голямото “оръжие“ срещу домашните любимци.    Петя: Ние се познаваме още като младежи, играещи заедно на волейболните срещи в морската градина и никога не съм чувала за него или виждала нещо несериозно. Първото, което ме впечатли най-много у съпруга ми, е, че добре познава Божието Слово. Не обича да му се налага да говори с висок тон на момчетата, а предпочита тихо и спокойно да им обясни ситуациите. Обича ни и се грижи за всички нас.     ЕВ: Какви са малките неща, които правите за брачния партньор, за да го/я зарадвате в трудното ежедневие с 3 деца?   Павел: Често ѝ взимам някое сладкишче или тортичка от сладкарницата. Когато искам да ѝ кажа нещо маловажно, не чакам да се прибера вкъщи, а ѝ се обаждам по телефона, за да ѝ го кажа.   Петя: Всяка сутрин му приготвям чаша топло мляко с мед, което оставям на бар плота. Когато го изпратя на вратата с бебето, за да води момчетата на градина и се върна и погледна към чашата – винаги ми е оставил една-две глътки от него. Често с Йоанка си хващаме автобуса и отиваме по обяд до работата му, за да прекараме малко време заедно. Приготвям му някой любим десерт като крем-карамел, грис, домашни трюфели, а когато го питам какво да сготвя, ми отговаря: „Изненадай ме с нещо“.  Всяка вечер, който от момчетата усети, че тати е отворил вратата освен гласното „тати се прибра“, всички се затичваме да го посрещаме, още преди да си е събул обувките.   ЕВ: Как разбирате и прилагате библейския стих за “жената като подходящ помощник”, избран от Бога? Има ли разминаване между теория и практика? Все пак живеем във век на еманципация и феминизъм?   Павел: Въпросът за подходящия помощник започва още от сътворението. Бог, в Своя безпогрешен замисъл, е определил, че човек има нужда да бъде с някого. Според някои този „друг“ може да бъде приятел, родител или дори домашен любимец. Но библейската история ясно показва, че единственият помощник в пълнота, с когото можем да станем „една плът“, е любимият човек – истински, жив партньор от срещуположния пол, сплотен с нас чрез Божията любов.   Темата за подходящия помощник често се разбира погрешно. Тя не е просто някой, който изпълнява заповеди, а човек, който помага на своя съпруг да вървят заедно в пътя, който Бог им е определил. В Едемската градина помощницата на Адам живееше свободно заедно с него – в единство, а не в подчинение. В нашето семейство, между мен и Петя, има зависимост един от друг, а не независимост. За да растат децата ни в здрава и стабилна среда, е важно да виждат как мама и тате се обичат и имат нужда един от друг. Това ще им помогне по-добре да разберат какъв е Бог и каква е зависимостта ни от Него.   Петя: Бог избра жената за помощник на мъжа, за да може семейството да се движи напред. Мъжът е главата, като част от Божия ред  и отговорности в семейството, като йерархия на авторитета, което не означава, че жената е по-низша от мъжа. Ако сравня с частите от тялото – мъжът може би е свързан с очите – погледът на нещата, картината за живота,  докато жената е свързана с насочване погледа му във всички посоки, към детайлите. А ръцете и краката като символ - заедно двамата като семейство да вървят в една посока. Всичко обсъждаме заедно и вземаме решение.   ЕВ: Имате ли любим стих или цитат от любима книга, с които да поздравите читателите на „ЕВ“ за Седмицата на брака?     Павел: Моят библейски лозунг, който винаги съм слагал пред себе си, е: „Сърцето на човека начертава неговия път, но Господ оправя стъпките му.“ Притчи 16:9    Петя: Един мой любим стих е Римляни 12:2, който гласи да не се съобразяваме с този век, свят, с мненията на мнозинството или нововъзприетите му навици и тенденции, а да обновяваме ума си чрез Божието слово, за да познаем от опит каква е Божията воля – тя е нещо добро, в същото време е угодна на Него и в същото време е и съвършена.   И макар че често си говорим за последното време или го сънуваме и си разказваме сънищата, Бог излива от любовта Си и Ви благославям с този стих от Еремия 29:11: „Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.“