Семейството е споделено щастие – интервю с д-р Румен и Ради Кайнарови

Скъпи читатели, на прекрасния празник Благовещение имаме привилегията да споделим с вас интервю с интелектуалците с приключенски дух, д-р Румен и Ради Кайнарови. Те бяха така любезни да отделят време, за да отговорят на въпросите ни, въпреки заетото си ежедневие и множество дейности.  И двамата участват в служението на Църква на вяра, Пловдив, в работата с юноши и младежи.   ЕВ: Ради и Румен, сърдечно ви благодаря, че приехте да отпразнувате Благовещение заедно с нас, като ни разкажете за себе си. В България денят е празник на християнското семейство и младежта. За нас е чест да почерпим от вашия семеен опит. Каква е вашата визитка за онези, които не ви познават?    Румен: За мен е трудно да говоря за себе си, без да споменавам и Ради. Съвместният ни съзнателен живот е по-дълъг от времето, в което не сме живели заедно. И двамата сме големи приключенци. Любовта към екстремните изживявания ни срещна на 17 години като пещерняци, така че когато ни питат къде се намерихме,  отговорът: „В пещерата“ - си е реалната истина. След службата ми в казармата връзката ни продължи и така на 21 години, след като потърсихме подкрепата на родителите си, се оженихме. И двамата бяхме студенти – аз следвах медицина, а Ради изучаваше изчислителна техника. Бог ни благослови с 3 прекрасни деца (дъщеря и двама сина), към които преди няколко години се прибавиха зет, снаха и общо 5 невероятни внучки. Те са истинска сладост за очите и сърцата ни.    В момента съм семеен лекар. Обичам младите хора и помагам в работата с тинейджърите в местната ни църква. И двамата със съпругата ми обичаме да пътуваме, да играем тенис, да караме ски, а морето е любима дестинация, особено след като открих шнорхелинга и спеарфишинга.   Ради:  След няколко месеца ще отпразнуваме 32-рата си година като семейство. Не знам дали това е много или малко, но наистина се радваме на прекрасни години заедно. В момента живеем в гр. Пловдив. Благодарни сме, че Бог ни подари 3 чудесни деца, две от които вече създадоха свои семейства и се наслаждаваме на 5 прекрасни внучки, две от които са близначки. А най-малкият ни син е зает да завърши образованието си.   ЕВ: В деня на празника Благовещение отново си припомняме съществената роля на семейството. Неотдавна френски учен предложи официално елиминиране на брака. Възможно ли е семейната институция да изчезне трайно от обществото ни?    Румен: Донякъде отговорих на този въпрос. Още на младини разбрахме, че споделеното щастие с любим човек се усилва в геометрична прогресия. Случвало се е, при командировки, да посещаваме наистина красиви места, но липсата на сродната половинка, с която да съпреживееш и споделиш емоциите си, буквално те потиска и изпълва с копнеж и тъга по нея.  След 31 години семеен живот – колко неусетно изминаха – не мога да си представя свят без семейства. Благодарен съм на Бога за моето, съжалявам тези, които нямат и ми е мъчно за онези, които не са успели да го запазят.     Ради: Познавайки деца, чиито родители са разделени и болката, която има в сърцата им, бих казала, че не искам да си представям свят без семейство. Както и Румен каза, мисля, че да има с кого да споделиш както радостите, така и трудностите, е прекрасно.   ЕВ: Вие имате три пораснали деца, две от които са вече семейни. Какво ги учехте и съветвахте като най-важно и решаващо при избора им на брачен партньор?    Румен: Всеки човек със здраво семейство има собствена философия за избора на партньор. Не мога да кажа, че съм ги учил, по-скоро заедно сме разсъждавали по темата, споделяйки  личния си опит и мнения, както и мисли на други хора за семейството, които са ни впечатлили. Изказвания от рода:  „Човек се жени за опаковката, но после се налага да живее със съдържанието“ са  истина, но не за всеки е достатъчно. Защо да нямаш хубава опаковка и добро съдържание?! Външният вид не е без значение. Трябва да има привличане и тръпка като видиш човека, с когото искаш да споделиш живота и мечтите си. Учил съм децата ни да работят върху себе си, да се развиват като личности. Ето защо, когато първородният ни син Наско (който от малък е заявявал, че иска рано да се ожени), сподели, че не може да намери сродната си душа, аз бях искрено възмутен, защото виждах много подходящи прекрасни девойки сред приятелското му обкръжение. Затова с поучителен и авторитетен тон се опитах да го убедя, че колкото по-изградена е дадена личност - с развити различни видове интелигентност  в себе си, не само логическа, но най-вече междуличностна  и екзистенциална - с толкова с повече хора ще може да създаде здраво и щастливо семейство .    В таз връзка го посъветвах да създаде списък с възможно най-важните критерии, на които трябва да отговаря бъдещата му партньорка. Бях убеден, че сам ще открие цяло ято девойки, вместващи се в тях. Той ме послуша и скоро пристигна с листа с критерии, чийто размер, точки и подточки го правеха достоен за проектоконституция на цяла държава. Прегледах го със свито сърце и открито му заявих, че такъв човек не съществува. Препоръчах му да се моли Бог да му даде мъдрост и да намали с поне 80% изискванията си. Този път не ме послуша и с характерната за младостта наивност той започна да се моли за момичето на мечтите си. За моя изненада след 2-3 месеца Бог отговори на молитвите му и синът ни Наско се запозна с бъдещата си съпруга Магдалена. Вече имат две момиченца близначки Ели и Софи. Много сме благодарни за нея и за тях.   Ради: Да създадеш ли свое семейство или не и с кого да споделиш живота си? Мисля, че това е второто по важност решение, което човек взема в живота си. Първото, според мен, е да решиш да следваш Бога. Това, което съм съветвала децата ни, е  да потърсят човек, който има същата ценностна система като тях. Обръщала съм внимание и на въпроса дали могат да общуват свободно с този човек. Бях подтикната да реша, че Румен ще бъде моят съпруг, защото с него имахме изключително сходни светоглед, интереси, дори хобита. Когато той заговореше – аз чувах собствените си мисли. Затова съм съветвала децата си – да проверят дали когато говорят  с бъдещия си партньор, наистина се разбират едни други.   ЕВ: Макар и млади, вече сте баба и дядо, поздравления! Какво мислите за ролята и мястото на родителите при възпитанието на внуците? Изкушавате ли се да давате твърде много наставления на децата си относно собствените им деца?    Ради: О, със сигурност съм се опитвала да давам съвети – волно или неволно, но това, което вярвам и виждам, е, че родителите вземат най-правилните решения за децата си. Дори в дадени ситуации постъпват много по-зряло от мен. Аз самата се уча от тях  - и понякога им го казвам. Старая се да помагам с каквото мога, без да се намесвам (не казвам, че винаги успявам). Дори когато децата ме питат за нещо конкретно, колебаейки се как точно да постъпят в дадена ситуация, убедила съм се, че те могат да вземат най-правилното решение, защото като родители имат пълната картина. Или ако давам все пак някакъв съвет – не очаквам от тях да постъпят според моите виждания.   Румен: Силно съм респектиран от начина, по който са възпитавани внучките ни. Младите се справят много по-добре от нас. Ще ми се да си припиша някакви заслуги за това, но те наистина се справят невероятно. Така че - не. Не ми хрумва дори да дам някакъв съвет.    ЕВ: Моля, споделете някоя забавна случка от живота ви като семейство.   Румен: Сещам се за две. Лято е. Аз съм сам с двете деца, а Ради е в болницата за раждане на третото. Живеем в здравната служба на село Равногор. Излъскал съм къщата и съм постлал изпрания килим. Изтощен съм и лягам да приспивам децата – на 3 и на 4 години. Събуждам се от щастлив детски смях и тихи писъци на възторг. Отварям очи и с недоумение виждам щерка си, понесла еднолитрова мензура, пълна наполовина с вода.    - Ели? - изричам в недоумение накъде ли е понесла тази вода. Детето спира, радостта се изпарява, а на лицето ѝ се изписва безпокойство. Изпарява се и моята съненост. На вратата се появява и Наско, и той понесъл някакво съдче с вода. Умът ми става бистър, остър  и реже като бръснач, също както и гласът ми.   - Какво става тук? – питам и скачам от леглото, при което, стъпвайки на килима, от него се вдигат пръски вода, както от краката на футболистите, когато тичат по подгизналия от дъжд терен.    - Елиииии! – Това вече е рев, от който прозорците потреперват. Наско и Ели хукват навън от стаята, при което Ели се подхлъзва, тичайки на балатума и пада в цял ръст, вдигайки ветрило от вода, пльосвайки в образувалата се локва. Оказа се, че след като съм заспал, децата се заиграли и видели паяк върху ютията, при което Наско дал идеята да го удавят. А паякът вместо да се удави, препускал по целия килим. Та така, чашка по чашка...   Втората случка е с малкия ни син, Петър, който по онова време беше на 4-5 г.  Съседите ни отидоха на море и оставиха у нас стъклен аквариум с морско свинче, за да се грижим за него, докато се върнат.  В хола с Ради се бяхме унесли в сладък разговор, когато единият от нас попита: “Абе, ти виждал ли си скоро Пешко?“   Спогледахме се за секунда многозначително, като в индийски сериал, и хукнахме да го търсим. Видяхме го в коридора. С решителен, сериозен израз на лицето, с мокри тениска и гащи, понесъл чаша, пълна догоре с вода. На пода нямаше голяма локва и се огледахме в търсене на пораженията. Видяхме и аквариума, пълен почти наполовина с вода, а морското свинче, изправено на задни лапички, уплашено да протяга глава над водата. След кратък разпит се разбра, че синът ни като виден природолюбител и знаещ какво е море, решил да осигури полагащия се според него хабитат на МОРСКОТО свинче.   Е, умно ни е детето.   ЕВ: Посветени сте в служение на млади хора, а те ви гледат с уважение и ви ценят. Какво желаете да  предадете на идващото поколение, на какво да ги научите и за какви опасности да ги предупредите?    Ради:  Напоследък от всички медии, забавна, филмова и музикална индустрия ни залива лайтмотивът: “Слушай сърцето си!“.  Това, което искам да посъветвам младите хора, е също така да мислят с главите си, защото ако слушат само сърцето си, биха попаднали в много капани. Да не говорим за това, че създаването на здраво семейство не може да се базира само на „пеперуди в стомаха“ и всички прекрасни чувства, които изпитва един влюбен човек. Трябва да внимават с кого се сприятеляват, защото много скоро ще бъдат повлияни от въпросния човек.    Имаше един прекрасен и праведен юдейски цар на име Йосафат. Той много обичаше Бога, но поиска да се сприятели с царя на Северното царство, който за съжаление беше  нечестив човек. Йосафат взе неговата дъщеря за съпруга на своя син. Когато синът на свой ред стана цар - уби всичките си братя.  А по-късно тази жена се опита да убие всичките си внуци (само един оцеля, защото успяха да го скрият). Грешката на Йосафат почти унищожи неговото семейство.   Бракът наистина е едно посвещение, а в живота има и трудности, които трябва да се преодоляват заедно. Могат да се кажат много неща, но ще завърша с практичен съвет, който чух преди години от една моя леля. Той много ясно илюстрира един принцип,  даден ни от Бога в Библията: „Каквото и да се е случило през деня, вечер се завийте с една завивка – ако сте сърдити един на друг, близостта няма да ви позволи дълго да останете в това състояние“.   ЕВ: Имате ли любим библейски стих, мисъл или книга за семейството, които да препоръчате на нашите читатели?    Румен:  Мисля, че един от  библейските пасажи, които най-много харесваме, е Еклисиаст 4:9-12: „По-добре са двама, отколкото един, те имат добра награда за своя труд. И ако паднат, единият ще вдигне другия. Горко пък на самотник като падне, защото няма кой да го повдигне. И ако двама легнат – ще се стоплят; как самотник би могъл да се сгрее? Надвие ли някой единия, ще надделеят двамата насреща му; усуканата тройно връв няма да се скъса лесно."   В него се казва, че има ситуации в които не само единият, а и двамата падат, но този, който пръв се изправи, ще помогне на другия също да стане на крака.