Семейството и провалът

Да бъдеш част от едно семейство – каквато и да е част и каквото и да е семейство – е от огромно значение за нашето добруване като хора. И да бъдеш част от едно семейство – каквато и да е част и каквото и да е семейство – е трудно. Това не би трябвало да е нито изненадващо, нито обезкуражаващо за едни хора, които проповядват кръста. Всички ние сме имали провали в семейството. Това е така, понеже всички ние сме част от семейства и всички сме паднали заради грехопадението на Адам и Ева. Кръстът ни показва, че семейството може да бъде арена на Божията милост и Божията слава. Осъзнаването, че сме дете на Бога е свързано с нашата зависимост от Него, една зависимост, която се вижда най-пълно в безпомощната фигура на разпънатия Исус, Който предава духа Си на Отца. Нашите братски отношения могат да ни сочат към радостите – и трудностите – да бъдеш част от една жива група братя и сестри в църквата. Браковете могат да сочат към единството на Христос и Неговата църква, едно единство, подпечатано на кръста. Родителството може да сочи към бащинството на Бога, едно бащинство, което може да се види в мрачните моменти на кръста, както и в оживените моменти на възкресението и възнесението. Всички тези привидно светски отношения не са свързани просто с това какво означава да бъдеш щастлив. Те всички са, по един или друг начин, част от нашата подготовка за окончателните ни съдби както сънаследници с Христос и наследници на вселената. В семейството се нуждаем от практическа мъдрост. Библията ни я дава. Трябва да знаем как да почитаме своите родители, без да бъдем прекалено обвързани с тях. Трябва да знаем как да почитаме семейството, без да го идолозираме. Трябва да знаем как да дисциплинираме следващото поколение по начин, който не е нито груб нито пренебрежителен. Но преди всичко това трябва да видим уязвимостта на семейството през призмата на носенето на кръста. Не зная за вас, но аз не искам това. По-скоро бих се предпазил от възможността да бъда наранен с твърда черупка, не с меката уязвимост на чупливите кости. Нищо не ни прави по-отворени за нараняване, по-уязвими, от това да бъдем част от едно семейство. Родителите може да ви отгледат, но могат и да ви отхвърлят. Брачният ви партньор може да ви обича, но може и да ви напусне. Децата може да носят радост, но един ден могат да поискат предварително своето наследство и да се втурнат презглава към свинството на бунта в далечна страна. Нямам нищо против да се трудя усърдно за семейството си, но изтръпвам пред мисълта, че един ден ще се нуждая от семейството си, за да изпразва гърнето ми и да бърше слюнката от устата ми. И все пак уязвимостта е това, което Бог използва, за да ни направи подобни на Христос. Той не ни прави свети чрез демонстрация на сила, подобна на тази, която показа на фараона, а посредством скритата динамика на кръста. Този вид уязвимост означава, разбира се, че лошите неща са възможни. Родителите ви може да се откажат от вас. Брачният ви партньор може да си намери някой друг. Левкемията може да покоси детето ви. Евангелието не крие нито едно от тези неща от нас. Благовестието не ви обещава просперитет и спокойствие. Но то обещава, че никога няма да бъдете извън обхвата на бащинското Божие провидение, едно провидение, което ви дава кръст, не за да ви унищожи, а за да ви даде бъдеще. Костите ви са в безопасност дори и да сте повесени на Голгота. Превод: Радостин Марчев Източник: Storm Tossed Family