Семейството като духовна битка – благослов

Ние трябва да използваме всяка възможност да изграждаме здрави семейства,  понеже това, което се случва в семействата ни, формира нашето съзнание, личност и душа. Семейството е повече от храна и подслон. То продължава през поколенията, преобразявайки начина, по който множество хора виждат Бога, благовестието и самите себе си. Ако сме родители, ние трябва да работим, обучавайки децата си в природата и наставлението на Господа, така че те да могат да видят отражение на нещо, което прилича на Бога.   Но не е нужно да идвате от добро семейство, или дори да знаете кои са родителите ви, за да изпитате бащинството на Бога. Всъщност всяко семейство е до една или друга степен, счупено. Ако идвате от някаква ужасна ситуация, Бог не е учуден от това. Исус ви обича въпреки всичко, Добрият пастир е дошъл, за да ви потърси. Вие не сте просто една съвкупност от клетки или кълбо от ДНК. Вие сте също и своята памет, своят опит, своята история. Една същностна част от това, кои сте вие е историята откъде идвате. Фактът, че знаете, че нещо е погрешно е сам по себе си благодат. Фактът, че благовестието е достигнало до вас означава, че Бог, познавайки напълно вашето минало, ви предлага, така както и на всички останалии, нова идентичност и ново наследство. Както казва пророк Данаил за Бога: „Той познава онова, което е в тъмнината и светлината обитава с Него” (Данаил 2:22).   Виждаме това в Писанията, дори и в ужасните семейни модели, които Бог не одобрява. Трудно е да си представим по-дисфункционално семейство от братя, които пребиват почти до смърт малкия си сродник и след това го продават на пазара за роби. Но в началото на израелската история точно това се случва с Йосиф. Бог осъжда постъпката, заради нейната същност: нечестие. Но в същото време Бог действа преобръщайки този ужас, за да спаси Израел чрез зърното, което Йосиф осигурява във времето на глад. Йосиф казва на братята си: „Вие намислихте зло против мен, но Бог го превърна в добро, за да запази мнозина живи каквито са и днес” (Битие 50:20).   За разлика от Йосиф ние нямаме директни откровения, чрез които да видим по каква причина Бог е допуснал да преминете през ужасните неща в миналото, които някои са преживели. В някои случаи сте способни да погледнете назад и да видите, че Бог е бил с вас дори в рова на смъртната сянка. Може да видите как белезите, които носите са ви направили хората, които сте или са ви поподготвили да служите по-нататък на други хора. Или може би не сте в състояние да видите никакъв смисъл в тези неща. От самото начало на живота ни семейните ни истории показват, че ние сме част от една история, но тя често изглежда объркана, неясна и неразбираема за нас. Но ние знаем това. Знаем, че Бог е справедлив и ще поиска отчет за всяко зло. Знаем, че не можем да се върнем назад и да направим нещата по различен начин. Можем да фантазираме за алтернативна реалност, в която имате по-добри родители или в която самите вие сте по-добри родители, в която имате по-добри деца или самите вие сте били по-добро дете. Но подобни фантазии не могат да създадат подобна алтернативна реалност.   Вие не сте своето родословие. Не сте семейното си дърво. Не сте семейството си. Все пак, ако сте в Христос, вие сте ново творение. Не сте осъдени да носите мрачните семейни традиции, които ще ви наранят или ще ви отдалечат от Бога и Неговият народ. Това ще изисква постоянна молитва и усилия, за които Библията говори като за духовна битка. Това не е задача само за хората, които идват от „досфункционални семейства,” но за всички нас, просто по различен начин. Религиозните водачи около Исус били горди от своето родословно дърво – семейното дърво, което ние наричаме „Стар завет.” И въпреки това Исус им напомнил, че подобно на своите предшественици, те не пропускали да убиват пророците изпратени при тях (Мт. 23:29-36; Лука 11:47-51). Мъченикът Стефан казал на своите съграждани евреи до голяма степен същото, че те се повтарят грешките на предците си като се противят на пророческото слово (Деяния 7:51). Апостол Павел предупреждава една езическа общност, че те не трябва да „се обхождат като езичниците” (Еф. 4:17). И апостол Петър напомня на друга група новообърнати езичници да не се връщат обратно в „безполодните пътища на предците си” (1 Петър 1:18). Това означава, че те трябва да преодолеят своята естествена среда като следват Христос. Това не се случва единствено чрез сила на волята. Случва се чрез хващане за благовестието, напомняне на новата идентичност и новото наследство, което имате в Христос. Вие сте изкупени от старото си наследство „не чрез тленни неща като злато и сребро, а чрез скъпоценната кръв на Христос” (1 Петър 1:18-19).   Имат ли мнозина от вас добър, стабилен семеен произход, за който трябва да благодарите? Да. Следователно вие не трябва да се хвалите сякаш тези неща са ви направили по-добри от останалите. „Какво имаш което да не си получил?” (1 Кор. 4:7). Имат ли мнозина от вас рани, получени докато сте вървели в живота? Да. Трябва ли да се отучите от старите навици и модели? Да. Безнадеждно ли е тогава положението ви? Ни най-малко. Вашето наследство не е само вашата бъдеща награда в идния век. Наследството ви е също така и един нов Дух и една нова общност способни да преодолеят чрез вас всички примки на Злия.   Можем да сме сигурни, че семейната динамика има последствия. Ако сте родител, не можете да смятате, че отказът ви да останете женен или да се задържите на работа, че злоупотребата с алкохол, наркотичната зависимост или нараняващите думи няма да имат последствия за децата ви – или дори за внуците, правнуците и пра-пра-внуците ви. Вие ще давате отчет. „Понеже не е възможно да не да дойдат изкушенията,” казва Исус „но горко на онзи, чрез когото идват” (Матей 18:7). Но ако сте понесени по течението от подобни неща, важно е да признаете доброто – например, копнежът към дома – както и злото, което сте получили от тази ситуация. Опасностите за вас не са моделите, които можете да видите и да идентифицирате, а нещата, които изобщо не виждате. Да, много деца, които идват от семейства без баща, на свой ред изоставят собствените си семейства. Да, децата на алкохолици често също започват да пият. Да, децата на насилниците понякога стават също такива насилници, когато получат някаква власт. Това се случва, но обикновено на хора, които не съзнават собствената си уязвимост.   Когато говоря с хора, които се страхуват да не пожънат дисфункционалния модел на своите семейства, аз почти никога не се тревожа да бъдещето им. Те виждат проблемите и по този начин са готови да им се противопоставят чрез силата на Духа като вървят в различна посока. Някои от най-добрите бракове, които зная, са на хора преживели разводите на своите родители. Някои от най-добрите родители, които познавам, са хора, чийто родител е липсвал, бил е насилник или ги е пренебрегвал. Някои от най-състрадателните защитници на деца, които познавам, са били емоционално, физически или сексуално насилвани като деца. Те са оцелели и са посветили живота си на това да се уверят, че никой друг няма да преживее подобна травма. Опасността е за тези, които дори не помислят за това как непрестанните караници на семействата им един с друг, серийните прелюбодейства или редицата разводи е просто приемана като начина, по който стоят нещата. Често хората, които живеят сред подобни обстоятелства, са по-активни в това предварително да развиват добри практики. Например, човек израснал в семейство, в което хората си викат един на друг, може да реши предварително да се разходи, ако почувства, че се намира под голям стрес, за да се успокои и да се помоли, преди да се занимае с трудния семеен проблем. В някои случаи той може да помоли своят брачен партньор, който идва от по-уравновесена семейна среда, да се погрижи за въпроса. Това не е слабост, а благодат.   Това се отнася за случаите, в които имаме опасност не същинска пречупеност. Между другото психолозите ни казват, че те се притесняват, когато срещнат човек, който описва една идеалистична, златна ера по време на своето детство. Те често откриват, че всъщност вярно е точно обратното. Човекът идеализира своята история, понеже не е в състояние да продължи да живее с истинската. Това е опасността.   Някои от вас може би изпитват трудност да вярват, че Бог ви обича поради начините, по които сте се бунтували в миналото – вашият алкохолизъм, вашите аборти, сексуалната ви история, прекъснатите ви взаимоотношения, времето прекарано в затвора или каквото и да е било. Някои от вас по този начин живеят в страх, свивайки се сякаш Бог ви е сърдит, търсещ да ви накаже. Някои от вас може би са живели по този начин толкова дълго, че накрая сте се отказали, избирайки просто да се бунтувате понеже сте заключили че просто сте такива каквито сте.   Моята ситуация е в някои отношения точно противоположната, но това може да бъде дори още по-опасно. Смеех се на себе си когато забелязах, че в тази глава съм споменал за страховете си като тийнейджър свързани с изпита по алгебра. Това е много показателно понеже по един начин изглежда, че целият ми живот е един изпит за това дали ще получа одобрение или неодобрение от моят баща. Винаги съм бил този, който трябва да прави нещата правилно – да се държа добре, да имам добри обноски, да работя усърдно, да съм умен, набожен, този, който прави всичко, което се очаква да прави. Като дете бях в църква всеки път когато вратата й беше отворена. От петгодишна възраст се грижех моравата на баба ми да е окосена, градината оплевена и бях този който, независимо от възрастта си я утешавах за загубата на нейният съпруг и дори стоях на задната седалка, когато в края на живота си тя се учеше да шофира, казвайки й, че може да се справи. На 12 проповядвах първата си проповед. Преди да навърша 20 отговарях за комуникациите на американски конгерсмен. По-късно защитих докторат и преди да се усетя бях декан на моята богословска семинария на възраст 32. Нищо от тези неща не стана понеже съм особено талантлив, а понеже съм необикновено амбициозен. Осъзнах колко голяма част от тази амбиция идва от вярата ми, че мога да бъда обичан единствено ако по някакъв начин заслужа това, ако се държа и се изявявам по-добре от всеки друг около мен. Страховете и несигурността, с които се бях заразил като дете бяха демоните, от които продължавам да бягам и досега.   Бих искал да кажа, че това е вече минало, но не е. Един вестник веднъж написа статия за това как някои хора са ме критикували много остро понеже не съм заел политическата позиция, която те желаеха да заема. Бях толкова съкрушен от това, че някои сутрини се чудех дали ще имам сили да стана от леглото. Чудех се защо. Всъщност не се притеснявах за това какво тези хора мислят за мен. Вярвах това, което вярвах. Не се страхувах от лоши последствия за мен или за служението ми. Повечето хора ме подкрепяха и помагаха дори повече от преди. Бавно започнах да осъзнавам, че това, което чувствам не е съжаление или страх, а срам. Притеснявах се най-вече, че биологичният ми баща ми или пък някой сурогатен баща от служението ми, може да види статията и да помисли, че съм ги предал. Стоях с отчет в ръка. Отново.   Подобно на по-големия брат от притчата за блудния син аз често смятах, че мога да заслужа своето място в дома, своето бъдещо наследство, като върша правилните неща – като се държа, правя неща и съм смятан за полезен и харесван. И подобно на завръщащия се изгнаник в тази история аз твърде често вярвах, че трябва да бъде нает като слуга, а не приветстван като син, в дома на Баща си (Лука 15:19). Моят стремеж да успея всъщност не е амбиция, а търсене на принадлежност, желание да чуя думите: „Ти си Моят възлюбен Син, в Теб е Моето благоволение.” Практически зад всичко, което правя, от това да уча децата ни на добри обноски на масата до написването на тази книга, стои едно малко момче, което поглежда през рамото си, за да види дали родителите му гледат и това не е моето наследство. Благовестието трябваше многократно да ме прекъсва, да ме откъсва от постоянния ми дяволски стремеж да се представя добре пред небето, надвиснало над реката Йордан.   Мнозина от вас се намират на подобно място. Независимо дали се криете зад спортните си успехи, зад интелекта си, зад артистична брилянтност или зад висша духовност и морал, хората, които се борят за признанието на Отца ще открият, че са се провалили. Състезанието за идентичност и святост води до до изтощение, огорчение и накрая до смърт. Другата възможност е духовната битка. И тя е трудна.   Превод: Радостин Марчев