Семейството като духовна битка – кръстът

Когато се научим да казваме „Отче наш” ние влизаме в една битка. Като зависими деца ние гледаме към родителите си освен другите неща, за основните си нужди на сигурност: снабдяване и защита. Исус пита: „Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или, ако поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!” (Матей 7:9-11).   Независимо от семейния ви произход вие не сте сирак в космоса. Същият Исус, Който ни научи да наричаме Бога свой Баща, ни учи и да гледаме към Него за снабдяване („Дай ни днес ежедневния хляб”)  и защита („И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.”) Това не са отделни молби. Дяволът идва при нашия Господ в пустинята, искайки от Него да превърне камъните на хляб. Дяволът не се опитва просто да изкуши Исус, той се опитва да Го осинови.   Семейството трябва да ни учи, заедно с останалите неща, че ние сме творения, че ние в крайна сметка не сме в състояние да снабдяваме и да защитаваме себе си. Ние сме зависими в своето детство, зависими сме и в старостта си. Това усещане за нужда е първата стъпка към победа, в една раздирана от война вселена, в която семейството често е кота нула.   В това Исус не отсъства нито се срамува от нас. Той е с нас. Той открива Своята идентичност в благословията на Своят Отец (Матей 3:17). Той гледа посвещението на своя Отец и в него открива Своят собствен призив (Йоан 5:19-21). На кръста Той също така открива, че е станал „чужд на братята си” и „странен на синовете на майка си” понеже ревността за бащиния Му дом „го изяжда” (Пс. 69:8-9). Кръстът ни показва какво означава да бъдем семейство и живота ни в нашите семейства трябва да имат за цел да ни връщат обратно към кръста.   Царството идва. Семейството е един знак на това царство и това е причината силите на злото да воюват срещу него. Това не се отнася единствено за „Семейството” като някаква абстракция, а конкретно за твоето собствено семейство. Без значение какво е семейният ти произход, ти можеш да си верен на своето семейство. Каквото и да се семейното ти положение, можеш да си част от църковното семейство. Можеш да се сражаваш в тази битка. Но можеш да правиш това единствено ако знаеш кой си и накъде отиваш. Без значение какво се случва – призивът да бъдем семейство е призив към трудности, страдание, духовна битка. И понякога можеш да откриеш оръжието в бойния вик: „Исус ме обича и аз зная това.”   Във всичко това ще чувате един повтарящ се въпрос от победените сили на този свят и от прокрадващите се страхове на собствената си психика. Въпросът е: „Кой е баща ти?” Имате отговора на този въпрос.   Отговорът има формата на кръст.   Превод: Радостин Марчев