Семинар за междурелигиозна дипломация се проведе в София

На 30 октомври 2024 г. Министерството на външните работи в България бе домакин на семинар на тема „Заедност на религиите и общностите в България: измерения на публичност и дипломация с универсална приложимост“. Събитието, организирано съвместно с дирекция „Външнополитическо планиране, информация и координация“ на МВнР, постави акцент върху важността на междурелигиозния диалог за стабилността на обществото.    Директорът на Дипломатическия институт Таня Михайлова и зам.-министърът на външните работи Елена Шекерлетова предадоха поздравления от името на министъра на външните работи Иван Кондов и служебния заместник министър-председател Людмила Петкова.    Митрополит Антоний прочете официален поздрав от българския патриарх и софийски митрополит Даниил, а след него бяха поднесени приветствия от главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи и д-р Георги Кръстев от Дирекция „Вероизповедания“ към МС. Д-р Хаджи разясни накратко „петте основи на Шериата“: неприкосновеност на религията, на живота и здравето на хората; на честта и достойнството на човека; на човешкия разум; и на човешкото имущество. Д-р Кръстев изрази сърдечно отношение към всяко от представените вероизповедания и отбеляза, че вече три десетилетия дирекцията гради добри отношения с тях.    Накрая поздрав отправи и Роберт Джераси, председател на Националния съвет на религиозните общности в България (НСРОБ), който подчерта значимостта на взаимното уважение между вероизповеданията и обърна внимание на значимостта на образованието и работата с младото поколение.   Първа сесия: Гласът на вероизповеданията Първата сесия, озаглавена „Заедност на религиите: гласът на вероизповеданията“, бе модерирана от Ангел Орбецов, посланик за специални поръчения в дирекция ВПИК на МВнР. Тук бяха включени доклади от представители на шестте основни вероизповедания у нас. Изявления направиха: западно- и средноевропейският митрополит Антоний от Българската православна църква – Българска патриаршия; Ведат Ахмед от Висшия мюсюлмански съвет на Мюсюлманското изповедание; председателят на Епископската конференция на Католическата църква в България монс. Петко Вълов, зам.-председателят на Обединени евангелски църкви Влади Райчинов; проф. Гарабед Минасян от Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна църква и Максим Делчев, председател на Централния израилтянски духовен съвет.    Митр. Антоний изтъкна историческата роля на Българската православна църква – Българска патриаршия за опазването на духовността и държавността на страната. Монс. Вълов представи кратки данни за историята на католическите общности у нас и тяхната роля за развитието на българското общество. След това монс. Страхил Каваленов от католическия Никополски Диоцез направи кратко изложение за приноса на Светия престол и постави акцент върху визитите на папа Йоан Павел II (през 2002 г.) и папа Франциск (през 2019 г.).    Протестантските общности у нас имат своята уникална роля, беше подчертано в обръщението на ОЕЦ. Чрез първия превод на Библията на новобългарски, усилията за насърчаване на образованието и публицистичната си дейност първите евангелски общности са допринесли много за българското Възраждане. Това се изявява и на съвсем битово ниво – чрез „комшулука“ и любовта на евангелистите към техния ближен. Наред с това евангелските християни винаги са отстоявали реформаторския принцип на разделението между Църква и Държава. „Българските евангелисти обичат своята страна, окачват трикольора на балконите си при национални празници и активно се вълнуват от успехите ни по художествена гимнастика – подчерта Райчинов. – А само преди броени седмици 5000 от тях се събраха в Бургас и ревностно се молиха за мира на България, на Светите земи и на света.“    Проф. Минасян подчерта приноса на арменската общност за културата и развитието на българите. В края на първата сесия г-н Делчев формулира някои от основните принципи на юдейската общност, която вече от няколко столетия се вписва в тъканта на българското общество: държавният закон се възприема като абсолютен и поговорката „Без хляб няма Тора, без Тора няма хляб.“ Оттук той изведе характерни практики: молитва за властите и за обществото, живеене заедно, споделяне на хляба, празниците и традициите.    Втора сесия: „Меката сила“ на заедността Втората сесия на семинара, озаглавена „Меката сила на заедността като инструмент на публичната дипломация“, привлече вниманието върху ролята на междурелигиозния диалог и социалната хармония като инструменти за постигане на устойчиво развитие. Посланик Димитър Михайлов откри сесията, подчертавайки, че академичният свят следва да се фокусира не върху не пропагандата, а върху изследователската дейност, насърчавайки диалога като платформа за обмен на идеи. В своето изложение проф. Йордан Пеев представи понятието „комшулук“ като културен символ на взаимопомощ и толерантност в българското общество, сравнявайки го с метафората за социалния баланс между индивидуалност и колективност. Журналистът Георги Милков допълни темата с разказ за спасяването на 500 евреи по време на Втората световна война на кораба „Пенчо“, като акцентира върху българския инстинкт за състрадание към различните.    Доц. Ивайло Найденов от Богословския факултет изнесе доклад на тема „Миротворството, отговорност и лидерство“, позовавайки се на библейските понятия „мир“ и „правда“. Той подчерта важността на „обслужващото лидерство“, което служи на общността и работи за нейното благо. Според Найденов между религиите трябва да съществуват уважение и разбирателство, които да служат за пример в обществото.   Д-р Николай Нешев от Българския форум за междурелигиозен диалог се фокусира върху „автентичната религиозност“ и нейното въздействие по време на пандемията, като отбеляза, че интеграцията на морални и духовни ценности е важен фактор за социалното развитие. Според него съвременните общества трябва да поставят акцент върху етика и човешка отговорност.   Проф. Симеон Евстатиев от Софийския университет анализира толерантността в България и необходимостта от съхраняване на ясни граници на религиозната идентичност. Той сравни „комшулука“ с подходите на междурелигиозен диалог в други култури, като подчерта важността на зачитане на религиозните граници за поддържане на социалната хармония.   Д-р Богдан Паташев, посланик на България при Светия престол (2019-2023 г.) и началник на отдел „Международни дейности“ към Министерство на културата, разгледа отношенията между България и Ватикана. Той подчерта историческата роля на св. Климент Римски, както и значимото дело на братята Кирил и Методий за духовното и културно стабилизиране на България. Паташев определи Светия престол като „глобална обсерватория“, която използва символични жестове и дипломатически инициативи за насърчаване на междурелигиозната толерантност.   Преподавателката доц. Албена Танева говори за „дипломатическите значения на моралните актове“, свързани с религиозната толерантност и лидерството. Тя изтъкна примера на Светия синод на Българската патриаршия, който през Втората световна война заема морална позиция за спасяването на българските евреи, показвайки нагледно как истински водачи защитават човешки ценности въпреки политическия натиск. Танева нарече това „пример за либерално лидерство“, което в навечерието на Деня на будителите би следвало да вдъхновява и днешните държавници и духовни водачи.    Проф. Жоржета Назърска насочи вниманието към ролята на академичните институции за утвърждаване на религиозния плурализъм чрез изследвания и образование. Тя подчерта важността на социализацията на академичните институции и връзката им с местните религиозни общности. Назърска изтъкна модела за неконфесионално преподаване на предмет „Религия“ в училищата като част от общия ни ангажимент за опознаване на другия.    Бойко Василев, продуцент на „Панорама“, обсъди умереността и рационалността като уникални черти на българския народ. Той представи тезата, че българският скепсис и компромисност са силни качества и е необходимо да ги разпознаем като такива. Василев постави въпроса дали обаче тези черти всъщност не се дължат по-скоро липсата на вяра у българина и склонността му да я заменя с недоверие, суеверие и дори неверие.    Заключителна дискусия  В последната сесия бяха обменени мнения за бъдещите насоки на междурелигиозния диалог. Доц. д-р Кирил Карталов обсъди ролята на академичните институции в утвърждаването на религиозния плурализъм. Според него автентичното изкуство на диалога изисква откритост, изслушване и желание за взаимно обогатяване, което би могло да предотврати социални конфликти и да насърчи междукултурното общуване.    Адв. Грета Ганева, секретар на ОЕЦ и НСРОБ, отбеляза важността на диалога като начин за укрепване на вярата и разбирането между различните религиозни общности. Тя подчерта ролята на медиите и образователната система за утвърждаване на тази заедност, особено сред младите хора, чиито ежедневни предизвикателства изискват нови подходи към традиционните ценности.    Таня Михайлова завърши с благодарности към организаторите и отбеляза, че успешната дипломация започва със създаване на доверие и диалог у младите поколения, които са основата на устойчивата комуникация. Ангел Обрецов изрази задоволството си от успеха на семинара, който според него отбелязва качествено нов етап в развитието на звеното по религиозна дипломация, и подчерта важността на международното партньорство с държави като ОАЕ и Индонезия за утвърждаване на този диалог.   Текстовете от семинара ще бъдат събрани и публикувани. Събитието е част от програмата с дейности на Министерството на външните работи в областта на публичната, културната и дигиталната дипломация и стратегическите комуникации за 2024 г.