ШОФАР АПРИЛ

Алията през 2015 г. надхвърли 30 000 души

(източник: Аруц 7,Ynet, Israel Bible Project)

Повече от 30 000 евреи се завърнаха в Израел през 2015 г., което е с 16% увеличение спрямо 2014 г., съобщи министърът на абсорбцията Зеев Елкин. Това е най-големият брой евреи, направили алия, през последните десет години.

Според данни, публикувани от Еврейската агенция и Министерството на абсорбцията през декември 2015 г., алията на френски евреи се е увеличила със 118% достигайки цифрата от 7900 (за сравнение: 3440 френски евреи са направили алия през 2013 г.) На второ място са украинските евреи със 7100 души (със скок от 250%  в сравнение с 2013г.), следвани от 6600 евреи от Русия и 2900 от САЩ. Половината от завърналите се през 2015 г. евреи са под 30 г.

През януари 2015 г. след като четирима евреи бяха убити от терористи в еврейски супермаркет в Париж, израелският премиер Бинямин Натаняху прикани френските евреи, а и като цяло евреите в Европа, да се завърнат в Отечеството си. Очаква се броят на френските евреи, които ще се завърнат в Израел през 2016 г. да надхвърли 15 000. Това прави Франция страната, от която бягат най-много евреи в света днес. Общността на евреите във Франция наброява между 500 000 и 600 000 души. При проучване сред тях в края на 2015 г., поне половината отговарят, че са готови да напуснат Франция. Това евреите да напускат Европа с такива цифри не се е случвало от времето на Втората световна война. Идеите, които доведоха до случването на Холокоста, са все още живи в Европа, както са били и преди 70 години, и днес евреите в Европа продължават да живеят в страх за своята сигурност.

От възстановяването на държавата Израел през 1948 г. повече от 3 млн. евреи са направили алия от различни части на света. Според данни от септември 2015 г. днес в Израел живеят 8.4 млн. души, от които 75% са евреи, а останалите – араби, бедуини, друзи и други етнически групи.

Тайна операция в Сирия за спасяването на последното еврейско семейство в гр. Алепо

(източник: Аруц 7)

Двете жени в тази история, от която може да стане истински холивудски трилър, сега живеят в център за абсорбция на новозавърнали се евреи в гр. Ашкелон. Последните сирийски евреи в гр. Алепо са били изведени от бомбардирания град при операция на израелски спец-части с помощта на войници-мюсюлмани от Свободната сирийска армия. Тайната операция е била финансирана и ръководена от Моти Каана – израелски бизнесмен с американско гражданство, който през последните четири години е поддържал близък контакт със сирийските бунтовници. 88-годишната Мириам и 53-годишната ѝ дъщеря са били изведени от Алепо през турската граница и от Турция – доведени в Израел.

Подготовката за тайната операция продължила месеци. Първо Моти Каана изпратил съобщение до семейството, че иска да ги изведе от разкъсваната от война страна. Въпреки постоянните опасности в Сирия, дълго време семейството се страхувало да предприеме каквито и да действия. Каана, който има доста връзки с бунтовническите сили, получил информация, че „Ислямска държава” приближава мястото, където живее еврейското семейство и решил да действа, независимо дали те са готови или не. Без да разкрива участниците в плана си, Каана задействал колелото и войници от израелската армия отново се притекли на помощ на останали в безизходица евреи, както при подобни операции през годините в Йемен и Етиопия. 

Когато моментът настъпил, войниците почукали на вратата на еврейското семейство. 88-годишната Мириам отворила вратата, страхувайки се, че войниците на Асад са дошли да ги отведат. Вместо това войниците заповядали на седемте души в семейството да си вземат по една чанта багаж и да се качат в чакащия микробус. След като микробусът тръгнал, войниците им дали сирийски паспорти и им казали, че скоро ще са на свобода.

Автомобилът бил спрян от блокада на „Ислямска държава”, но семейството успяло да убеди ислямистите, че са бежанци, които бягат от режима на Асад. Ислямистите били толкова впечатлени от твърденията им, че дори се обадили на други КПП-та по пътя да предупредят микробусът да бъде пропускан без проблеми.

Били необходими 36 часа, за да бъдат изминати стотина километра до турската граница. Веднъж след като излезли от Сирия, семейството се отправило към Истанбул, където Каана им бил наел апартамент.

Но проблемите им не свършили до тук. Втората дъщеря на Мириам – Линда – се била омъжила за мюсюлманин и приела исляма. Останалите членове на семейството без проблеми получили израелски документи и се установили в Ашкелон. Но тъй като Линда доброволно била приела исляма, тя не можела да получи израелки документи. Заедно със съпруга си мюсюлманин, Линда предпочела да се върне в Сирия, отколкото да останат в сирийски лагер за бежанци в Турция. Каана казва, че пак ще се опита да ги изведе от Сирия, но не е толкова уверен, че ще успее втори път.

„Това е последното еврейско семейство в Алепо”, заяви Каана. „С това се слага край на 2700 – годишнотоеврейско присъствие в този град, където е бил съхраняван известният еврейски препис на Библията „Кодекс Алепо”.

Израелското правителство предстои да одобри последната вълна от алия на етиопски евреи

(източник: Аруц 7, Израел днес)

От 2010 г. около 9000 етиопски евреи, чиито роднини вече са в Израел, чакат в Адис Абеба и Гондар одобрението на израелското правителство, за да могат да направят алия. Според проектозакон на Министерството на вътрешните работи на Израел, процесът по алията на последните 9000 етиопски евреи, ще започне до шест месеца след одобрението на решението. Проектозаконът е резултат на засилена кампания, инициирана в края на 2010 г. от етиопски евреи в Израел, депутати в Кнесета и доброволчески организации.

Общността на етиопските евреи в Израел през последните години се опитва да привлече вниманието към факта, че много семейства са останали разделени. Хиляди етиопски евреи, които са пристигнали в лагери на Еврейската агенция в Адис Абеба и Гондар, не са могли да направят алия заедно с роднините си, защото не са отговаряли на условията и не са можели да докажат еврейските си корени.

Според новия проектозакон „основният критерий за получаване на разрешение за алия, в съответствие с решенията на предишни правителства, е бил кандидатите да имат еврейски корени по майчина линия и да са включени в списъците на израелското правителство. Тези изисквания са довели до разделянето на много семейства в общността на етиопските евреи, в резултат на което някои от тях са пристигнали в Израел, а други са останали в Етиопия.” В проектозакона се отбелязва, че „въпросът със семействата, които чакат в Адис Абеба и Гондар, е уникален. Това са хора, които са напуснали селата си преди много години и докато някои членове от семействата им са получили разрешение да заминат за Израел, други са останали в Етиопия. В Етиопия те продължават да живеят като евреи, да спазват шабат и еврейските празници, да участват активно в живота на синагогите, да учат иврит и т.н.” Според новия проектозакон, за да заминат за Израел, тези хора трябва да отговарят на следните условия:

·  

да са напуснали селото си не по-късно от 1 януари 2013 г. и да живеят в лагерите в Адис Абеба и Гондар в очакване да получат разрешение да заминат за Израел;

·  

да са в списъците на общностите в Гондар и Адис Абеба от 2013 г.;

·  

да желаят да приемат юдаизма при пристигането си в Израел;

·  

роднините им в Израел да подадат молба от тяхно име в съответствие с процедурите на Министерството на вътрешните работи на Израел в рамките на три месеца след като правителството вземе окончателно решение.

В проектозакона също така се отбелязва, че това ще е последната алия на етиопски евреи, организирана от Еврейската държава и след това молби на хора с етиопско гражданство, които твърдят, че принадлежат към племето етиопски евреи „Фалаш Мура”, вече няма да бъдат разглеждани. Министерството на вътрешните работи на Израел и Еврейската агенция ще изпратят специални екипи в Адис Абеба и Гондар, които ще подготвят чакащите за пристигането им в Израел, като организират курсове по иврит, еврейска култура и наследство.

Френските евреи избират Натания за новия си дом

(източник: Israel Bible Project, Аруц 7, Jerusalem Post)

Франция – държавата, където евреите често са третирани като „втора ръка граждани” – е страната, от където се завърнаха най-много евреи през 2015 г. На 25 януари 2016 г. френският премиер Мануел Валс призна в Париж, че евреите все по-често стават жертва на престъпления, извършвани от подбуди на омраза. „Евреите са обект на преследване и стават жертви на антисемитизъм, който се крие зад омраза към държавата Израел”, каза той. „Франция ще мобилизира всичките си сили, за да защити евреите в страната ни, които са неразривно свързани със Земята на Израел, но и които обичат страната, в която са родени и за които Франция винаги ще остане тяхна родина”, добави още Валс.

Израелският министър на диаспората Нафтали Бенет съобщи на 24 януари 2016 г. на среща на кабинета, че „антисемитизмът в Европа е достигнал невиждани размери”. Той каза, че има 84% ръст на антисемитски атаки във Франция само през първото тримесечие на миналата година и 60% ръст на антисемитски атаки в Лондон от 15 ноември 2015 г. насам. В изявлението си Бенет също така каза, че „антисемитизмът търси да се настани в академичните среди, под покрива на организации, защитаващи човешките права, като в същото време подстрекателствата и омразата към евреите се засилват.”

В Израел френските евреи най-често избират крайбрежния град Натания за свой нов дом. Разположен на брега на Средиземно море на около 18 мили от Тел Авив в равнината Шарон, Натания е известна като „Френската ривиера на Израел”. Друг популярен избор за френските евреи е и гр. Ашдод, също разположен на брега на Средиземно море на 20 мили южно от Тел Авив. Това е и градът, който избира за свой нов дом парижкият музикант с еврейски корени Чарли Даан, който прави алия през 2014 г.

„За първи път в живота си съм спокоен”, казва Даан в интервю за СNN в кафене „Лион” в Ашдод. „Във Франция също се чувствах добре, но предвид ситуацията и проблемите… вече е много трудно да живееш като евреин във Франция”. 

Въпреки новата вълна от насилие, която заля Израел от септември 2015 г., друг френски евреин, наскоро направил алия – Дов Коен, казва, че в Израел има усещане за сигурност, което вече не съществува във Франция. „Преди 20 г. може би – да, но след 2000 г. вече не се чувстваме сигурни във Франция”.

Според проучване на Световната ционистка организация, оповестено на 24 януари 2015 г., около 67% от израелците се притесняват за евреите в диаспората по света и особено за евреите в Европа, от които 74% казват, че трябва да крият факта, че са евреи.  

Пустинята Негев скоро ще разцъфти с пет нови града

(източник: Аруц 7,Ynet, Israel Bible Project, Times of Israel)

„Защото така казва Господ: Пейте с радост за Якова и възкликнете за главния от народите; прогласете, похвалете и кажете: Спаси, Господи, людете Си, останалите от Израиля. Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на света” (Еремия 31:7-8).

Някои се завръщат поради нарастващия антисемитизъм, но не всички. „Реалността е много по-сложна отколкото единствено изтъкваната причина, че френските евреи се завръщат в такъв голям брой, поради заплахите за сигурността им от мюсюлманските им съседи”, казва Даниел Бенхаим – директор на Еврейската агенция за Франция. Според него някои от другите причини за алията на френските евреи са ционизмът и отчуждението от все по-секуларизиращото се общество. „В много случаи антисемитизмът не е първоначалната причина за алия, а едно трайно вторично присъствие. Не всички евреи живеят на места, където често се случват антисемитски атаки.”

Семейство Абекасис от Марсилия имигрира в Израел през декември 2015 г. като част от програма за алия на Международното общество на християни и евреи. Те споделят, че тяхната алия не е продиктувана от антисемитски заплахи или финансови мотиви. „Ние имахме хубав живот там и сме благодарни на Франция за това. Тръгнахме, изпълнени с тъга, но ние искаме да живеем в собствената си еврейска държава, където няма да сме аутсайдери, които някой смята, че трябва да толерира”, казва семейство Абекасис.

Един ортодоксален евреин, който е част от същата програма, също изтъква като причина да замине за Израел отчуждението: „Знам как ме възприемат колегите с моята брада и кипа. За тях не съм колегата, когото биха поканили на кафе след работа. Живеех в един въображаем сапунен мехур, защото съм религиозен и Израел е единственото място, където мога да изляза от този сапунен мехур.”

Междувременно с увеличаването на алията, се увеличава и нуждата от абсорбция на новодошлите, от достатъчно жилища за тях, които към момента недостигат за населението на Израел.

На 27 декември 2015 г. финансовият министър Моше Кахлон, строителният министър Йоав Галант и президентът на Еврейската агенция Натан Шарански подписаха споразумение с „Амигур”  – неправителствена строителна компания за построяването на 2650 общински жилища за възрастни израелци на минимална или нулева финансова стойност. От инициативата на стойност 1 млрд. шекела ще могат да се възползват хора, които отговарят на изискванията за отпускане на общинско жилище, зададени от Министерството на строителството и Министерството на алията и абсорбцията. „Един от моралните ни устои като нация е грижата ни за слабите и възрастните – за онези, които са носили товара в миналото и за които трябва да се грижим и почитаме днес”, каза Галант.

Също в края на миналата година Кнесетът (израелският парламент) одобри изграждането на пет нови града в пустинята Негев в южен Израел.

Според Галант това е необходимо „за укрепяването на израелското присъствие в рядко населените територии с национално значение като Негев”.  Според организацията „Аялим”, която строи евтини студентски селища, Израел има за цел до 2035 г. 15% от населението на страната да обитава пустинята Негев. Към момента едва 8% от населението на Израел живее в различните градове и села в Негев. През следващите 20 години се планира построяването на 11 нови града в Негев. Галант също добави, че Израел „носи отговорност за заселването на пустинята Негев, която към момента съставлява 64% от територията на Израел и е дом на 640 000 души от населението му. Израел има отговорност за увеличаване на възможностите за работа и туризъм в този район и за превръщането му в желано и процъфтяващо място в съответствие с видението на ционизма”.

„Ще купуват ниви с пари, и като подписват записи и ги запечатват ще повикват свидетели във Вениаминовата земя и в Ерусалимските околности, в Юдовите градове и в планинските градове, в полските градове и в южните градове (Негев); защото ще ги върна от плена им, казва Господ” (Еремия 32:44).

„Върни, Господи, пленниците ни като потоците в южните страни (Негев). Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Оня, който излиза с плач, когато носи мярата семе, той непременно с радост ще се върне, носейки снопите си” (Псалм 126;4-6).

Пустинята цъфти

„Пустото и безводното място ще се развеселят и пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем… Ще се даде на нея славата на Ливан, превъзходството на Кармил и Шарон; те ще видят славата Господна, величието на нашия Бог” (Исая 35:1–2).

Народът на Израел всеки ден преживява съвременните чудеса на Бога. Земята на Израел също преживява съживление. Израел има най-висок процент селскостопанска продукция на глава от населението.

Пророк Исая казва, че пустинята ще разцъфти отново и че славата на Кармил и Шарон ще дойде и върху пустата земя. Това пророчество се изпълнява буквално, тъй като културите, които виреят в плодоносните райони на Кармил и Шарон в северен Израел, вече се отглеждат и в пустинята Негев в южен Израел. И докато през последните 60 г. светът се бори с опустяването на цели региони в резултат на суша и поради други причини, в Израел се случва обратното. Пустините в Израел всъщност се смаляват, тъй като там вече се отглеждат маслини, грозде, нарове и други култури.

Брутални антисемитски атаки разтърсват Европа

Серия от насилствени антисемитски атаки заляха Европа през втората половина на 2015 г. През лятото възрастна двойка – Шмуел Блог и съпругата му Диана Блог, която е оцеляла от Аушвиц – са били нападнати в апартамента им. Възрастните хора са били жестоко бити от двама мъже, които ги завързали и взели бижута и други ценности. Сем. Блог, които до тогава са се обслужвали сами, сега са приковани към инвалидни столове, като Шмуел е загубил и зрението си. Списание Newsweek съобщи тази година, че антисемитските нападения в Холандия са нараснали със 71 %. Вестник TheJerusalemPost съобщи наскоро за атака над еврейски младеж в Испания, който е бил нападнат от група нео-нацисти, които издълбали на рамото му с нож нацистки символи. Приблизително по същото време в Англия четирима млади евреи са били нападнати и бити, докато са чакали на автобусна спирка в Манчестър. Най-младият – на 17 г. – е бил хоспитализиран с кръвоизлив в мозъка. Другите три момчета – двете на 18 г. и едното – на 20 г. – също са пострадали. Според полицията към младежите са се приближили трима мъже, които най-напред започнали да ги обиждат, след което започнали да ги бият. Еврейска организация във Великобритания съобщи, че антисемитските нападения в Лондон са нараснали с 93% миналата година.

В Германия – учител е глобен от общината за това, че е изтрил свастика

(източник: Israel Bible Project)

Немски съд глоби начален учител с 1000 евро за това, че е заличил с боя графити със свастика, за да ги скрие от учениците си. Ралф Бандер – учител в начално училище в малкия град Лимбург – намерил графити със свастика, нарисувани на стената на училището си. След като многобройните оплаквания до местните власти  не дали резултат и графитите не били премахнати, той купил кутия боя и пребоядисал стената, за да заличи свастиките. Общината обаче решила да повдигне обвинения срещу Бандер за „вандализъм и обезобразяване на общинска собственост”.

Не след дълго съдиите в местния съд го признали за виновен и му наложили глоба от 1000 евро за това „престъпление”. Съдиите казали, че макар и да признават факта, че Бандел се е опитал да скрие свастиката от учениците, той трябва да плати разходите, които общината ще трябва да покрие по изчистването. „Бандер можеше да залепи стикер върху графитите, а не да ги боядисва с черна боя, за да ги скрие. С тези си действия той принуждава общината да боядисва отново стената”.

Учителят е възмутен от това решение и заяви пред местни медии: „Това е абсурдно! Как смятат, че мога да сложа стикер върху няколко метра графити? Изключително съм наранен от факта, че съдът глоби мен и че общината не обърна внимание на сигналите, които подадох. Свастиките са свидетелство за жертвите на Холокоста – нещо, което не искаме никой човек повече да преживява.”

„Аз заставам пред децата всеки ден и работата ми е да им давам пример”, каза още учителят, отбелязвайки че е получил много подкрепа от жителите на града след случилото се, но също и смъртни заплахи от нео-нацисти. Бандер не възнамерява да плаща глобата, докато обжалването му не бъде разгледано от по-висша инстанция.

Палестински шейх проповядва мъченичество на палестински деца 

(от Исле Поселт)

Палестинските религиозни лидери са склонни да използват амвоните си, за да раздухват пламъците на омраза и антисемитизъм. Миналата година шейх Халед Ал-Маграби стана поредния ислямски духовен лидер, подтикващ към насилие срещу Израел и беше заснет как проповядва „мъченичество”  и джихад на двадесетина палестински деца по улиците на Ерусалим.

Четириминутният клип, публикуван от MEMRI, показва как шейхът казва на децата, че „мъченикът получава опрощение на греховете, веднага щом пролее още първата капка кръв.” Според MEMRI децата са участвали в т.нар. летен лагер към джамията „Ал Акса”, организиран от Ал-Маграби.

Религиозният лидер също обяснява на групата момчета и момичета, повечето от които под 10 г., че мъченикът ще е женен за две девици в рая. Освен това той ще може да се застъпи за съдбата на 70 членове на семейството си в Съдния ден.

Подчертавайки важността на джамията Ал Акса, религиозният лидер обяснява, че мюсюлманите, които защитават джамията и спят отвътре стените ѝ в продължение на 30 дни, могат да очакват награда от 70 девици – 35 пъти повече от наградата, която ще бъде дадена на другите мъченици. Въодушевени от уверението на Ал-Маграби, че защитаването на джамията е най-висша чест, която може да бъде оказана на човек, децата започват да скандират „Аллаху акбар”! (Аллах е най-велик)

Въпреки че повечето от хората на улицата явно не са обезпокоени от това, което се случва, на видео-клипа се вижда как един арабин се приближава към групата и казва на Ал-Маграби: „Слушай, те не разбират какво казваш. Това са деца и ти им говориш за мъченичество и девици в рая – засрами се! Говори тези неща на възрастни хора, не на децата”.

Без да обръща внимание на критиките Ал-Маграби продължава да води невръстната си аудитория в повторение на мантрата: „Ще жертваме душите си и кръвта си за теб, Ал Акса!” Другият арабин отново казва: „Виж тези деца, виж какво насаждаш в умовете им!” Ал-Маграби отговаря: „Разбрахме какво мислиш, сега ни остави на мира”. Мъжът отново казва: „Засрами се!” и си тръгва. След това на клипа се виждат и няколко жени с фереджета, които повеждат групата деца да скандират: „Армията на Мохамед ще се върне! Пазете се, евреи!”

Палестинската война срещу жените

(източник: Шорашим; автор Стивън Флатоу – баща на Алиса Флатоу, която загина при палестински терористичен атентат през 1995 г.)

Няма какво да го увъртаме. Палестинците са обявили война на жените. В рамките на по-малко от седмица в през януари в три различни града в Израел палестински терористи умишлено и целенасочено избират жени, които нападат с нож. В две от тези нападения нападнатите жени починаха, а други две бяха тежко ранени.

На 17 януари палестински терорист, въоръжен с нож, влезе в дома на Дафна Меир в гр. Отниел и я намушка до смърт пред очите на две от четирите й деца. На следващия ден палестинец нападна и рани бременната Михал Фроман в магазин за дрехи в Текоа. След няколко дни двама терористи намушкаха с нож с убиха 24 годишната Шломит Кригман пред супермаркет в Бейт Хорон, след което нападнаха и раниха друга жена на 58 г. в същия магазин.  

Тук не става въпрос вече за нападения от т.нар. „самотни вълци” – терористи, които действат сами и импулсивно. Вече говорим за двама терористи, които очевидно са обмислили нападението си предварително – съставили са план, избрали са мястото, приготвили са оръжията си.

Когато двамата терористи се приближили към супермаркета в Бейт Хорон, те видели Шломит Кригман, която стояла пред входа. Можели са да я подминат и да влязат в магазина. Ако дори и само един от тях е имал угризения на съвестта за това, че напада беззащитна жена, е можел да я подмине. Но не – и двамата са я нападнали и намушкали с ножовете си.

В този момент един мъж от магазина е блокирал входа с количката си, за да попречи на терористите да влязат и да започнат да нападат хората вътре. Тогава терористите видели една по-възрастна жена наблизо, която виждайки случилото се, започнала да бяга. Терористите са имали две възможности за избор. Можели са да избягат и може би да спасят собствения си живот. Или да започнат да преследват втората жена, което и направили, продължавайки кървавата си война срещу жените.

Къде са протестите на феминистките? Би трябвало всякакви феминистки и женски организации по света да протестират пред сградите на Палестинската автономия, заклеймявайки тези убийства. Но не го правят. Както не са го правили и до сега, когато палестински терористи избиват невинни и беззащитни жени (и деца).

Феминистките организации запазиха мълчание, когато през март 1978 г. в Тел Авив палестински терористи убиха фотографката Гейл Рубин – племенница на американския сенатор Ейбрахам Рибикоф. Неотдавна в знак на почит към същите тези терористи Палестинската автономия нарече площад в Рамала на името на убийците на Гейл.

Но не трябва да се връщаме толкова назад във времето, за да намерим примери за войната, която палестинците водят срещу жените. Преди година палестински терорист със запалителна бомба в ръце е дебнел преминаващите автомобили по пътя за гр. Ма’ле Шомрон. Един автомобил минал достатъчно близо, за да види палестинецът, че на седалката до шофьора седи малко момиченце. Това не го спряло да хвърли бомбата точно срещу нея. Тялото на малката Аяла Шапира било толкова обгорено, че е цяло чудо, че оцеляла. Някой да надигна глас в защита на Аяла? Кой днес извън Израел си спомня името й?

Може би е твърде много да очакваме някой да го е грижа. В крайна сметка кога международната общност е обръщала внимание на войната, която арабите водят срещу собствените си жени? В териториите на Палестинската автономия (ПА), както и в други арабски страни, арабските жени често биват убивани при т.нар. „убийства на честта” – обезобразявани от свои роднини, които смятат, че са нарушили ислямския морал. Самото законодателство на ПА предвижда в пъти по-леко наказание за извършителите при подобни убийства.

Ако всички организации за защита на човешките права, които толкова присърце са взели палестинската кауза, не надигат глас, когато убиват арабските жени, какви са шансовете да го направят, когато са убивани еврейски жени?

Нека сме наясно: не че защитниците на правата на жените или на човешките права като цяло се отнасят с безразличие към убийствата на беззащитни жени. Просто толкова се страхуват от убийците им и се ужасяват от възможността да попаднат в черния списък на атентатори и терористи, че просто мълчаливо подминават това, което палестинските терористи правят, отчаяно надявайки се, че няма да бъдат следващите.

В началото на февруари в Ерусалим трима въоръжени терористи отнеха живота на граничната полицайка Хадар Коен на 19 г., която беше положила клетва за служба в израелската армия само два месеца преди това.

Нападението стана близо до портата Дамаск в Стария град на Ерусалим, където Хадар и друга полицайка забелязали подозрителното държание на тримата палестински араби. Те поискали мъжете да им покажат документите си, при което те извадили ножове и пистолети.

Очевидци разказват, че въпреки че била толкова млада и неопитна, Хадар успяла да отвърне на огъня, преди мъжете да я намушкат и застрелят. Другото момиче също беше тежко ранено, но състоянието ѝ вече е стабилно.

Полицаите, които се притекли на помощ от други постове и убили двама от тримата нападатели, открили у тях два пистолета, няколко ножа и запалителна течност за направа на бомби. С други думи това, което тримата мъже са планирали, било по-мащабно и координирано нападение, предотвратено от двете момичета.

Израелските служби за сигурност нарекоха тази атака „повратна точка” във вълната от насилие, която заля Израел от септември 2015 г. насам и която до този момент се характеризираше главно с единични нападения от палестинци, които спонтанно решават да нападнат израелски граждани.

Израел е изправен пред нова суша

Израелската агенция по водите обяви, че Израел е изправен пред нова година на суша, след като нивото на Галилейското езеро (Кинерет) се е покачило само с малка част от обикновеното за зимния сезон. Според Агенцията тази зима е една от най-лошите по отношение на падналите дъждове, в резултат на което нивото на Кинерет се е покачило едва с 22 см. Обикновено през зимния сезон нивото се покачва с 1.6 метра. Предвид сравнително сухото време през февруари и март, прогнозите са, че нивото на основния източник на питейна вода в Израел – а именно Галилейското езеро – ще спадне значително през летните месеци. Дори и при средно количество валежи, нивото на Кинерет е все още много под оптималното ниво поради предишния седемгодишен цикъл на суша, който приключи едва през 2013 г.

 „Но земята, към която преминавате да я притежавате, е земя богата с гори и долини, която пие вода от дъжда на небето, земя, за която Господ твоят Бог се грижи. Очите на Господа твоя Бог са винаги върху нея, от началото на годината и до края на годината. И, казва Господ: Ако слушате прилежно заповедите Ми, които днес ви заповядвам, да любите Господа вашия Бог и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа, тогава ще давам на земята ви дъжда на времето му – и ранния и късния, за да събираш житото си, виното си и дървеното си масло” (Второзаконие 11:11-14).

С ПОДКРЕПАТА И ЖЕРТВОГОТОВНОТО ДАВАНЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ В НАЦИИТЕ „ХРИСТИЯНИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗРАЕЛ”- ЕРУСАЛИМ СЛУЖИ НА НАРОДА НА ИЗРАЕЛ ЧРЕЗ СЛЕДНИТЕ ПРОЕКТИ:

Проект „Отворени врати” – практическа помощ за нуждите на завръщащите се в Земята Израел евреи.

Проект “Не ги забравяйте” – подпомага оцелелите от Холокоста.

Проект “Щитът на Давид” – подпомага войниците от израелската армия.

Проект „Потоци на благословение“ – подпомага най-бедните и нуждаещите се в Израел.

Проект “Първи плодове” – подкрепя домочадието на вярата – еврейските и арабските вярващи.

Проект “Надежда за бъдещето” – подкрепя етиопските евреи, които са се завърнали в Израел.

Проект “Под Неговите криле” – носи утеха и практическа помощ на жертвите на терористични атентати и на техните семейства. 

Фонд “Под обстрел” – осигурява помощ за жителите на израелски селища, които от години се намират под обстрела на “Хамас” от Газа (гр. Сдерот, гр. Ашкелон, гр. Ашдод и региона).

Еврейските празници през 2016 г.

Пурим – 24 март 2016

Песах – 24-30 април 2016

Шавуот (Петдесятница) – 12-13 май 2016

Йом Ацмаут (Денят на независимостта) – 12 май 2016

Йом Йерушалаим (Денят на Ерусалим) – 5 юни 2016

Тиша б’Ав (9 Ав) – 14 август 2016

Рош А’Шана (Празникът на тръбите) 3-4 октомври 2016

Йом Кипур (Денят на умилостивението) – 12 октомври 2016

Сукот (Шатроразпъване) – 18-25 октомври 2016

 Ханука (Освещението на Храма, Празник на светлините) – 25 декември – 1 януари 2016