Алията на френските евреи се увеличава през 2015

До средата на 2015 г. 4260 френски евреи са направили алия, което е 11% увеличение спрямо същия период миналата година. Данните са на Еврейската агенция, която подпомага завръщането на евреите от целия свят в Израел. Тази цифра отбелязва как за пръв път повече от 1% от еврейската общност на една западноевропейска страна е имигрирала в Израел само за една година.

През последните пет години повече от 20 000 френски евреи са пристигнали в Израел, като повечето от тях са младежи и млади семейства. Анализите показват, че причините за нарастването на алията са главно страховете от антисемитски атаки във Франция. През 2015 имаше пик на нападенията срещу евреи във Франция, които са нараснали с 84% спрямо антисемитските инциденти предишната година, според организацията на френските евреи.

Директорът на Еврейската агенция Натан Шарански каза, че в отговор на интереса към Израел от страна на европейските евреи Агенцията е разширила дейностите си по организиране на алията им през последните две години. Министърът на алията и абсорбцията Зеев Елкин каза, че министерството се подготвя за пристигането на 30 000 – 35 000 евреи от целия свят тази година, съобщи изданието TheTimesofIsrael.

Отец Габриел Надаф пред делегатите на конференцията по случай 30 г. от създаването на „Християни приятели на Израел” – юни 2015, Ерусалим

Скъпи братя и сестри,

Благодаря ви, че сте тук. За мен е чест да се обърна към вас. Казвам се Габриел Надаф и съм роден в гр. Назарет, в северен Израел – града, в който архангел Гавраил, чието име нося, се яви на Мария, Божията майка. Това е градът, в който Исус Христос израсна и започна служението си. Роден съм през 1973 г. – годината на последната мащабна война между Израел и арабите. Израснах в това, което наричаме „конфликта”.

Назарет е израелски град, в който живеят християни и мюсюлмани. Израснах, не познавайки много евреи. Като дете ми казваха, че арабите нямаме добри отношения с евреите и че това е нашата, а не тяхната земя. Казваха ми, че евреите са опасни и аз вярвах на това.

След като завърших училище отидох да живея при баба си в Хайфа, където живеят евреи и араби. Започнах да работя и да се срещам с евреи. Всеки ден бях сред евреи. Работех в еврейски хотел и бях успешен служител. Евреите ме изпратиха на обучение и курсове и инвестираха в мен. Тогава разбрах, че твърдението, че трябва да се страхувам от евреите или че в тях има нещо опасно, просто не е истина. Малко след като завърших училище започнах обучението си в гръцката православна църква в Ерусалим, но родителите ми не искаха да ставам свещеник. Те искаха да бъда лекар или адвокат. Майка ми казваше, че съм твърде красив, за да бъда свещеник. И аз я попитах: „Какво? Само грозни мъже ли стават свещеници?”

И така аз започнах да уча. Научих, че като народ водим началото си от еврейския народ. Научих, че Исус Христос е бил евреин, че е бил от народа, който Мойсей е извел от Египет с мощната Божия ръка. Научих, че Йосиф и Мария, които са отгледали Исус, са били евреи и са познавали Писанията. Нашите молитви са Псалмите на цар Давид и думите на Библията, включително и петте Мойсееви книги и книгите на еврейските пророци. Научих, че Исус Христос е говорил на арамейски – езика на еврейския Талмуд. Разбрах, че християнството е свързано с еврейската Библия – Танаха – и не може да бъде отделено от нея.

Това са неща, които арабите никога не бяха ми казвали. Исках да науча повече. Задавах си въпроса: какво е различното в живота на евреите в Святата Земя и живота на християните тук? Нямаме ли всички същите права, свободи, демокрация? Имаме. Тогава какво им е толкова лошо на евреите? Те дават на християните това, което нито една друга страна в Близкия изток не ни дава – свобода, стандарт на живот и сигурност.

Въпреки това и в този момент, докато говоря с вас, има хора, които не се радват на тези свободи. Из целия Близък изток християните са гонени и убивани всеки ден. През последните 10 г. 1 млн. християни са били убити в Близкия изток и Африка. Това означава, че на всеки 5 минути един християнин умира заради вярата си. Вяра, която се бори за любов и мир в света.

Преди един век християните са били 20% от населението на Близкия изток. Днес тази цифра е около 4%. От 2000 г. насам над 77% от иракските християни са напуснали страната. В Сирия, където е имало 2 млн. християни, сега са останали по-малко от 250 000. Онези, които остават, са третирани като втора класа граждани и са подложени на дискриминация, физически заплахи, изнасилвания, екзекуции и насилствена промяна на вярата им. Защо? Защо? Защото имат различна вяра – вяра с едно всеобщо послание за любов и мир за всички.

Тези неща не се случват в Израел. Израел е единственото място в Близкия изток, където християнската общност нараства. През 1970-те християнската общност в Израел е наброявала 56 000. Днес, ние сме повече от 160 000, като повечето са араби. Проучванията показват, че има много християни лекари, професори и адвокати, които работят в Израел. Тогава питам: Ако Израел е единствената държава в Близкия изток, където християнското население нараства и израелското правителство ни е дало пълни права и свободи, ако Израел е единствената страна, където християните могат да говорят за или против правителството, защото живеем в демокрация, как можете да наричате Израел апартейд? Мисля, че това е поради факта, че хората просто не знаят истината. Хората не знаят, че 20% от израелците не са евреи. Те са мюсюлмани, християни, друзи и много други общности в Израел. Хората не знаят, че в Израел свободно можеш да работиш както за евреи, така и за араби. Хората не знаят, че съществуват израелци с различен произход, но най-важното е, че хората не знаят, че съществува разлика между израелски араби и палестинци. Хората не знаят, че израелско-палестинският конфликт е конфликт на националности, а не на расова или религиозна основа. Хората не знаят, че когато палестинските терористи атакуват Израел, те атакуват и мен, който съм арабин. Хората не знаят, че израелската армия се състои от хора от различни раси, етнически групи и религии. Синът ми Джубран, който е християнин-арабин, в момента е в армията. Неговият командир е евреин, а командирът на неговия командир е бедуин-мюсюлманин. Това звучи ли ви като апартейд? Страна, където араби могат да изпращат евреи в затвора, ако са извършили престъпление; страна, в която арабите могат да представляват етноса си в парламента; страна, в която синът ми може да е военен офицер, командващ цял отряд евреи. Питам: това ли е апартейд? Аз съм израелец и се гордея с това. Това означава, че аз съм ционист. Израел ми дава толкова свободи и права, че това е домът ми и аз ще стоя в подкрепа на моя Израел, ще стоя заедно с моите израелски братя и ще го защитавам.

Знам, че дори и най-прекрасните места не са идеални. Израел и всички ние, израелците, все още имаме много работа. Ние продължаваме да живеем и работим с различията си, продължаваме да работим, за да направим страната си по-добро място. Ние сме млада държава, но сме силни и ще преодолеем препятствията. Ние продължаваме да се учим.

Скъпи братя и сестри, това е Святата Земя; това е Ерусалим, Израел – Божията Земя. Това не е ислямска или арабска държава и това не е политическо послание; това е библейско послание. Приветствам ви с добре дошли в моята страна – Израел. Бог да ви благослови.

Из доклада на проект „Не ги забравяйте” (ХПИ – Ерусалим)

Както всеки път, отправяме сърдечните си благодарности към вас, християните в нациите, без чиито дарения не бихме могли да благославяме оцелелите от Холокоста. През месец юли можахме да посетим 29 души в 7 различни града в Израел – Ерусалим, Ришон л’Цион, Ариел, Хайфа, Холон, Ашдод и Кирият Моцкин. Това не би било възможно без вас!

Всяко посещение в дома на човек, оцелял от Холокоста, е много специално. Всеки живот и история е дар и чудо от Господа. Запознахме се с Роман преди няколко години по време на мероприятие с група оцелели от Холокоста. Той е много мил и смирен човек. Останахме във връзка през тези години и през юли го посетихме в дома му.

Роман беше много развълнуван да ни види отново и ни посрещна като свои роднини. За евреите от руски произход е много характерно да посрещат гостите си в кухнята – това е място за близко общение, дебати и тържества. Седнахме около масата в малката кухня и домакините ни едва можеха да минават, за да сложат масата. Те сложиха на нея всичко, което имаха в хладилника и ни нагостиха, както биха сторили с децата си. Наслаждавахме се на чудесната, топла атмосфера, изпълнена с радост, но и тъга… Роман започна да споделя съкрушаващата си история и сълзите потекоха по бузите му. Съпругата му, Анна, се опитваше да го успокои. Болката и ужасът са все още дълбоко в сърцето на Роман. Споделяме с вас част от историята му и искаме да ви помолим да се молите за дълбоко емоционално изцеление на сърцето му – а и не само за него, но и за всички оцелели от Холокоста, които са преживели подобни неща.

„Роман е роден в столицата на Беларус – Минск. Когато Втората световна война започва, баща му е мобилизиран в Червената армия. Майка му е била бременна с третото им дете. Бързо се сформира минското гето и всички евреи са събрани там. Лелята и чичото на Роман работели във военен завод, който принадлежал на немците. Те спечелили благоволението на директора, който бил немец, но живеел на границата с Франция и говорил френски. Майката на Роман и сестра ѝ са били родени във Франция. В началото на 1900-те дядото на Роман е имигрирал във Франция, но влошеното му здраве наложило през 1924 семейството да се върне в Беларус. Чичото на Роман умолявал директора на завода да даде работа на сестрата на съпругата му и така Роман, майка му и по-големият му брат оцелели след разрушаването на минското гето. Най-малкият брат на Роман, който се родил по това време, починал от глад. Всички работници живеели в бараки близо до завода. Когато немците осъзнали, че губят войната, заводът бил преместен в Полша. По пътя преживели много бомбардировки и много хора успели да избягат, но не и семейството на Роман. При пристигането им в Полша, вече било ясно, че немците няма да могат да отворят завода там и затова изпратили всички  евреи в концлагера Берген-Белсен в Германия.

Това било най-ужасното време в живота на Роман. Те пристигнали в лагера през есента на 1944. При пристигането им започнала селекцията. Роман и майка му били изпратени под душовете. Брат му бил вече на 13 г. и бил изпратен в мъжките бараки. Храната била недостатъчна и много хора умрели от глад. Всяка сутрин били събирани телата на умрелите предния ден. Една сутрин майката на Роман била толкова слаба, че тялото ѝ също било взето, мислейки я за мъртва. Но някой забелязал, че тя диша едва-едва и я върнали в бараките.

Лагерът бил освободен през април 1945. Роман все още си спомня огромните купчини мъртви тела пред вратите на лагера, които американците погребали. След много месеци из различни институции, Роман и семейството му били освободени да се върнат в Минск. Бащата на Роман никога не се върнал от войната.

Роман и съпругата му направили алия и дошли в Израел през 1991 заедно с дъщеря си. Сега имат две малки внучета и са щастливи да живеят в Израел.”

Всеки ден получаваме много телефонни обаждания и писма от оцелели от Холокоста, които ни благодарят за картичките, които им изпращаме за рождените дни и за финансовата подкрепа, която оказваме. Ние сме просто ръцете и нозете на християните по целия свят, които не са забравили тези скъпоценни Божии синове и дъщери. Ето някои благодарствени писма, които получихме наскоро:

„Скъпи християни приятели на Израел, благодаря ви за вашата помощ от дъното на сърцето си. Нека Бог възнагради вас и децата ви стократно. Благодаря ви за всичко, което правите за мен и за други като мен. Днес се чувствах много зле, след като преживях тежка операция и не мога да ходя. Искам да ви благодаря, че дойдохте в живота ми. Няма да забравя вашата грижа, помощ и искрена доброта, Давид”.

„Скъпи християни, толкова съм ви благодарна за подкрепата и добрината. Нека Бог да ви благослови със здраве и радост и да ви даде щастие! Нека Бог да ви възнагради за това, което правите. Искрено ваша, Ерна”.

Евреин, оцелял от Холокоста, помага на сирийски християни (източник: MessianicBibleProject)

На 19 г. Артър Джордж Уайдънфийлд е сред многото евреи, които британски християни спасяват от контролираната от нацистите Австрия, точно когато Адолф Хитлер започва да прилага в действие плана си „Окончателното решение”. Седемдесет и седем години по-късно и вече лорд,  Уайдънфийлд се опитва да „върне услугата”, спасявайки сирийски и иракски християни, чийто живот е застрашен от опустошаващата всичко по пътя си армия на „Ислямска държава”.

Уайдънфийлд е бил доведен в Англия през 1938 г. от квакерите и Плимътските братя. Не след дълго той започва успешен издателски бизнес. През 1976 г. огромният му успех и филантропска дейност му донасят титлата лорд Уайдънфийлд.

За списание „Таймс” Уайдънфийлд каза: „Имам дълг, който трябва да платя. Не само аз, но и всички деца, които бяха доведени в Англия от квакерите и другите християнски деноминации. Ние, евреите, трябва да сме благодарни и да направим нещо за християните, чийто живот е в опасност днес”. За целта Уайдънфийлд основава фонда „Прибежище”, който се грижи за транспортирането и финансовата подкрепа на християни от Близкия изток, които са застрашени от смърт или насилствена смяна на вярата им. Според докладите Фондът вече е транспортирал със самолет 150 сирийски християни в Полша, където те ще бъдат подпомогнати през първите 12 до 28 месеца, докато си стъпят на крака и интегрират в страната. Първоначалната цел е да се изведат 2000 християни от Сирия през идните месеци. Уайдънфийлд казва, че Фондът „Прибежище” е вдъхновен от работата на сър Николас Уинтън, който е помогнал на 669 деца да бъдат изведени от Чехословакия посредством програмата на британските християни, която е помогнала и на самия него.

Подобно на Холокоста, нациите в света не правят почти нищо, за да помогнат или спасят подложените на гонения християни в Близкия изток, а само отделни хора и по-малки организации се опитват да се справят с тази непосилна задача. Уайдънфийлд признава, че не може да спаси всички, но смята, че е важно един евреин, който е бил спасен от Холокоста, да подаде ръка на християните в нужда. „През 1930-те години хиляди евреи – главно жени и деца – бяха спасени от християни, които изложиха на опасност собствения си живот. Ние сме им задължени”, каза той. „Изключително бях разтърсен от съдбата на християните в разкъсвания от конфликти Близък изток и искам да помогна на християнски семейства да намерят прибежище, където да могат да водят нормален живот”, каза Уайдънфийлд след транспортирането на първата група християни от Сирия.

Подобно на погромите срещу евреите в Европа по време на нацизма, „Ислямска държава” систематично избива християни или ги принуждава да напускат домовете си. Според доклад за Европейския парламент 700 000 християни са напуснали Сирия от началото на конфликта, но 400 000 все още са в страната и са подложени на набезите на ислямистите. (TheJC)

Лично изпитал ужасите на Втората световна война Уайдънфийлд казва, че най-голямата му грижа по отношение на съвременния свят е „липсата на воля да се защитаваме, да стъпим здраво на земята и да се отървем от тези хора. Липсата на воля да се бориш с врага, да убиеш змея в бърлогата му.” „В един необединен свят, вратите са широко отворени за терористите”, каза той за „Таймс”. „Шокиран съм от липсата на действия. Смелите кюрди ни показаха в битката при Кобани, че ислямистите могат да бъдат победени.”

 Майка от Сирия държи в ръце болното си дете близо до бежански лагер в София

Първата жена боец срещу „Ислямска държава” се върна в Израел (източник: Израел днес)

Джил Розенберг е еврейка, направила алия от Канада. Наскоро тя се завърна в Израел, след като прекара последните 8 месеца на фронта срещу „Ислямска държава” в Сирия и Ирак заедно с кюрдските бойци. Тя се присъединила към тях през ноември 2014. Минала е през Йордания до Ербил в контролирания от кюрдите северен Ирак.

Няколко седмици след заминаването ѝ медиите съобщиха, че е била похитена от „Ислямска държава”, ставайки първата отвлечена жена-войник от Запада. След няколко дни обаче тя сама опроверга тези новини чрез профила си във Фейсбук, казвайки, че е добре и в безопасност. Джил е участвала във военни действия в Сирия и Ирак до началото на юли, когато се връща в Израел, където е била разпитана от израелските служби за сигурност.

Джил каза: „Добре е да съм си у дома. Засега съм тук и не планирам да се върна в Ирак скоро”. Розенберг разказва за непоносимата хуманитарна криза, на която е станала свидетел: „Това е страна, разкъсвана от война. Има милиони бежанци, разпръснати из цялата страна, като повечето са жени и деца.” Розенберг сподели, че е напуснала Ирак главно поради политически причини заради настроенията на хората към САЩ и Израел и засилващото се настъпление на Иран в региона.

Еврейски, арабски и ирански вярващи доказват, че мирът е възможен (от Чарлз Гарднър)

Докато Близкият изток гори в пламъци, в края на юни станахме свидетели на една история на мир и помирение в Манчестър, Англия, където се бяха събрали вярващи от различни мюсюлмански страни за една уникална конференция.

Докато Иран продължава с агресивната си политика спрямо Израел, заплашвайки да изтрие еврейската държава от картата на света, ирански бежанци, които живеят във Великобритания прегърнаха техните братя-евреи, някои от които бяха дошли от Ерусалим. Присъстваха също така и значителен брой представители от Египет, Судан, Саудитска Арабия, Йордания, Турция, Ирак, Ливан и Алжир. Имало е и такива, на които са им били отказани визи.

Домакин на конференцията беше „Служението на Църквата сред еврейския народ” – англиканско общество с 200-годишна история, което се е посветило на духовно съживление в Израел. Въпреки че още от основаването си през 1809 г. от активиста за премахване на робството Уилям Уилбърфорс, служението работи главно сред евреите, през годините то протяга ръка и на арабите.

През 2012 г. в Ерусалим се проведе първата конференция „На кръстопът”, където евреи и не-евреи можаха да дадат израз на единството си в Христос и да работят за разпространение на Евангелието. Те стъпват на пророчеството в Исая 19, където се говори за път на мир и помирение от Египет до Асирия, което включва голяма част от съвременния арабски свят, минавайки през Израел. За втората конференция през 2014 г. много египетски християни, както и група иранци, живеещи във Великобритания, бяха върнати на границата и не можаха да се срещнат с братята си месиански евреи. Затова беше взето решение да се организира конференция в Обединеното кралство.

Давид Фрийдман – месиански равин от Ерусалим – беше въодушевен да види толкова много иранци, които имат вече собствени църкви във Великобритания и ги призова да се включат в молитвите за събаряне на бариерите между Иран и Израел. В края на обръщението му иранските вярващи излязоха напред и започнаха да се молят за него и за Израел.

Сесиите на конференцията бяха изпълнени с хваление на арабски, фарси (персийски), иврит и английски и видяхме на практика изпълнението на Ефесяни 2:14-16: „Защото Той е нашият мир, който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата…, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата”.

Живеещият в Бейрут Робърт Сакр, който е един от организаторите на конференцията, каза: „Няма мирен процес без Исус. През 55-те години, които съм живял в Близкия изток, не видях политическо решение.”

Робърт Сакр призна, че не разбира какво се случва в Близкия изток с цялата тази промяна на граници и проливане на кръв. „Но знам, че Бог е в контрол и че жътвата ще бъде пожъната във време, когато има и гонение, и съживление”, каза той. Сакр припомни притчата на Исус за житото и плевелите (Матей 13). Той обясни, че докато световните медии като CNN и BBC се фокусират върху плевелите и всичкото зло, което се случва, „ние трябва да носим добрите вести за житото. Ние сме хората на „благата вест”. Нашата работа е да говорим за това, което Бог прави, а не за това, което врагът прави.” Да, светът, в който живеем, е залят от невъобразимо зло. „Но това, което Бог възнамерява да направи в нашите дни, надминава и най-смелите ни очаквания”.

Турски християни се извиняват за арменския геноцид

По време на конференцията турски християни разказаха как наскоро са се срещнали с група арменци и са им поискали прошка за геноцида над народа им преди 100 г.

Това признание е в противоречие с политиката на Турция в Близкия изток, но двете групи християни се прегърнали в името на Исус. Турският пастор Али Пекташ коленичил и измил нозете на възрастен арменец, искайки прошка за това, което са направили предците му, след което и арменският християнин измил нозете на турския си брат.

„Прости ми за това, което моят народ е извършил – убийствата, мъченията и изгонването от земите ни”, казал Али на домакините си, призовавайки ги да се молят за разчупване на проклятието над народа му поради извършеното.

Арабски имам в Израел открито призовава за подкрепа за „Ислямска държава” в проповед в джамия (източник: Израел днес)

Имамът в джамията „Ал-Тауид” в израелския град Ум ал-Фахм открито призова за подкрепа за „Ислямска държава” в проповедта си на 2 юли. Той обвини „Хамас”, че са „твърде умерени” и че сътрудничат с Израел. Премиерът Бинямин Натаняху също беше опозорен в проповедта на имама Мохамед Абд ал-Гани, който го нарече „еврейско куче”. Имамът също така обвини евреите, че стоят зад всяко бедствие, което сполетява ислямските народи.

Населението на гр. Ум ал-Фахм, който се намира на границата със Самария под контрола на Палестинската автономия (ПА), се състои изключително от араби. Името на този вековен град означава „майка на въглищата” и основният поминък на населението е бил добивът на въглища. Бившият външен министър на Израел Авигдор Либерман беше предложил да се осъществи размяна, като Ум ал-Фахм бъде включен в териториите, контролирани от ПА в замяна за еврейски заселища. Жителите на Ум ал-Фахм категорично отказаха.

Скандалните думи на имам Мохамед Абд ал-Гани бяха разобличени от организацията MEMRI, която наблюдава, превежда и публикува статии и материали от арабските медии. MEMRIсъобщи, че израелската полиция е наредила на имама да премахне символа на терористичната организация „Ислямска държава” от джамията си. Символът обаче продължава да стои на профила му в YouTube.

Еврейските празници през 2015 г.

Рош А’шана – 13-15 септември 2015

Йом Кипур – 23 септември 2015

Сукот – 27 септември – 4 октомври 2015

Ханука – 6 декември-14 декември 2015