Щастливи нещастните

Предишната част можете да си припомните тук.   В Проповедта на планината Господ Исус Христос каза: „Щастливи нищите... скърбящите... гладуващите... гонените". Физическата оценка на тези състояния е нещастие, а Христос ги нарича щастие.   Това, което разбирам за щастието е, че то - щастието ни в Христос не зависи от това, което преживяваме в материалния свят, а от това, което Светият Дух прави в нас в такива моменти. Или, истинското щастие е, когато прелее в духа ни и погълне нещастието. Да си щастлив в най-голямото нещастие е Христовото щастие (блаженство).   За отделните групи хора, които са щастливи или блажени, щастието е еднозначно (блажени), но за гонените е простряно в два стиха -10 и 11. Исус изрича две блаженства за една и съща група хора - гонените. Едното блаженство е за самите тях. Бог не пропуща щастието, което ни се полага пο причина на Неговото слово - блаженство (щастие).   Другото блаженство е за онези с които ще контактуват, за да дадат от това блаженство и на тях.  Власт да благославят хората с щастие. Още в първата църква в Ерусалим Бог допусна гонение, блажените от това гонение разнесоха щастието до краищата на тогавашния свят. Павел пише: „Като че нищо нямаме, а обогатяваме мнозина". Това е едно богатство, което е в небесна валута - щастието.   В Римляни 6:6 апостол Павел пише: "Като знаем това, че старият човек разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха". Може би вие разсъждавате като мен. Ако сме умрели заедно с Него, защо още съгрешаваме?   Един прозорлив апостол видя бедата вътре в себе си изкара навън.  В Римляни 7:24 Павел възкликва: „Окаян аз човек. Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?" Тялото на греха е тялото на смъртта. Това тяло подлежи на разпятие заедно с Исус на кръста.    Беше в младежките ми години около 1962 г. С моята съпруга живеехме в много близко общение с едно момче и едно момиче. Прекарвахме почти всеки ден заедно в молитва и четене на Божието Слово. Усетихме нужда от още молитва и преминахме и на нощни бдения. Бог започна да ни изпълва с живот и сила отгоре. Радвахме се, че имахме Светия Дух реално в молитвите и в отговорите, които получавахме. В едно такова пребъдване пожелах да видя Неговата слава. Мислех си, че няма по-голямо нещо от това да видя онова, каквото видя Мойсей. Знаех във вярата си, че Бог ще открие Себе Си.   Докато се молех с устрем и усърдие, усетих как Светият Дух дойде близо до мен и ми каза: „Последвай ме!" Духом тръгнах след Него и се озовахме пред кръста на Исус. Оставайки лице с лице с кръста, аз започнах да плача от гледката на страдащия Бог вместо мен. „Ти умря за Mене, Господи!" казвах през сълзи и продължавах да се натъжавам. Тогава отново дойде Божият Дух и ми каза: „Много християни правят като теб, само това, а има и още. Хайде да продължим".   Отминахме покрай кръста няколко крачки и Светият Дух ме предизвика да се обърна към кръста от другата му страна. Той продължи: „Тази страна е свободна. За кого мислиш?" Разбрах мисълта Му... Тя беше свободна за мене. Той каза: „И когато дадеш ръцете и нозете си на разпятие до Неговите ръце и нозе... Тогава ще видиш  славата Ми!"   Основно разбрах смисъла, но не можех да се сетя кога ще стане това с мене и как ще стане. Минаха 14 години от този случай, който описвам. И през 1976 г. Бог настъпи напред срещу моя стар човек. Беше във времето на интернирането ми в с. Попово. Бог може да убие старото зло наследство от Адама с един удар. Той умъртвява, Той съживява. Как се чувствах след това ли? Много, много близо до небето и до Бога. Някакво разстояние между двама ни беше преодоляно, нещо излишно беше изтеглено от мен и ми беше страшно леко. Все едно, че сега съм получил новорождение.   След това Божието Слово казва да държим стария човек в гроба и да го пазим от възкресение. В Римляни 6:11 четем: "Смятайте себе си мъртви за греха и живи за Бога в Христа Исуса, нашия Господ". Математика има в този стих, а тя е еднаква наука за целия свят - математически сметката на стария човек е приключена.   Източник: "Епизод на вярата"