Слепотата на гордостта

„Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан. Гордостта предшествува погибелта, и високоумието – падането.”                                        (Притчи 16:5,18)   Библията не казва, че гордостта може да донесе разрушение – тя казва, че ще го направи. Защо? Практическата причина е, че гордостта затруднява приемането на съвет или критика. Не можете да се учите от грешките си или да признаете собствените си слабости. За всичко трябва да се обвиняват другите хора. Трябва да поддържате образа си на компетентен човек, на някой, който е по-добър от другите хора. Гордостта изкривява представата ви за реалността и затова ще вземате ужасни решения.   В пиесата „Троил и Кресида“, когато великият воин Аякс заявява: „Мразя горделив човек“, един от героите казва на публиката: „И все пак той обича себе си: не е ли странно?“.   Аякс е напълно сляп за това, което всички останали виждат – той е човек с огромна гордост. Тя го кара да се самоубие в унижението си, когато доспехите на Ахил са присъдени на Одисей, а не на него. Както казва друг герой за Аякс: „Горделивият изяжда себе си“. Наистина.   Какви отрицателни практически резултати от гордостта сте видели да се проявяват напоследък в собствения ви живот или в живота на други хора, които познавате?   Молитва: Господи, моята гордост ме кара понякога да се чувствам малоценен, а понякога по-висш от другите. Тя понякога ме кара да се страхувам прекалено, а понякога да не съм достатъчно предпазлив. Изглежда, че тя е в основата на толкова много други неща, които не са наред с мен. Направи каквото е необходимо, Господи, за да намалиш нейната сила в живота ми. Амин.   Превод: Радостин Марчев