Смъртта и нейното значение за християнина

Смъртта ще посети всеки от нас. Библията ясно и точно заявява, че е „ определено на човеците веднъж да умрат“ Евреи 9:27. Това е последното нещо, което ще изпитаме в нашият земен живот. Идеята за прераждането е чужда на християнството.

Значението на смъртта

Смъртта е прекратяване на физическият живот посредством разделяне на тялото от душата. Това не е пълно унищожение на човешкият живот, понеже душата продължава да живее. Тялото  става инертно, безжизнено.

Исус говори за смъртта като сън (Йоан 11:11, 14), както и Павел (1Солунци 4:13; 1 Кор. 15:51). Следвайки тези стихове, някои християни заявяват, че след смъртта, душата е в безсъзнание или в покой (т.е. спяща), във времето между смъртта и завръщането на Христос. Използвайки термина сън вместо смърт, е просто един начин да се говори за починалите християни. Апостол Павел сам казва „предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.“ (2 Коринтяни 5:8)

Човешкото същество, от друга страна, не е живо след смъртта според библейският смисъл на живо същество. Това е така, понеже библейското богословие, за разлика от гръцката философия описва човешката природа като обединение между душа и тяло. Когато този съюз е развален, тогава казваме, че е настъпила смърт. Вечният живот в пълното си значение не е разделяне на безсмъртната душа от тялото, а е възкресението на тялото (Йоан 11:21-26).

Важността на смъртта

Съвременният светски материализъм не придава никакво значение на смъртта. Той казва, че нищо няма след смъртта, и че тя е просто краят на историята на всеки един човек. Важното е да се гледа биологията, а тя казва, че като умреш си умрял, точка!

Такова виждане за смъртта е доста глупаво, понеже ако смъртта е без значение, то самият човешки живот е без значение. Християнството, от друга страна, гледа на смъртта като имаща голямо значение поради няколко причини:

Смъртта е наказанието за греха

Бог предупреди Адам, че неподчинение към Божествената воля ще доведе до смърт (Битие 2:27). Когато Адам и Ева не се подчиниха, присъдата и наказанието бяха обявени „понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.” (Битие 3:19). Смъртта е в резултат на грехопадението и заедно с нея греха се разпространи и влезе в цялата човешка раса, заради неподчинението на Адам (Римляни 5:12, 17). Смъртта е заплатата на греха (Римляни 6:23).

Смъртта не е естествена част от човешкото съществуване.

Пелагий е вярвал, в това, но това е било така, понеже той не е вярвал в греха. Той е вярвал, че човек, ако се стегне, може да живее без грях. Той е вярвал, и че хората  сме родени безгрешни и се заразяваме с греха в процеса на израстване в грешният свят. Някои поети дори наричат смъртта „тази хубава нощ.“ Библията обаче е категорична, смъртта е враг: „смъртта, най-последният враг“ (1 Кор 15:26)

Смъртта придава значение на живота

Странното е, че врагът е този, който придава смисъл на нашето земно съществуване. Това е така, понеже смъртта прекратява пробативният период, в който човеците избират дали да приемат или отхвърлят пътят на вечният живот предложен им от Бог в Христос. Моралните избори, които правим в този живот са от огромно значение и служат или за наше благословение или за наша проклетия. Ако я нямаше смъртта, то тогава нямаше да има никаква сериозност относно нашите морални решения, понеже щяхме да отлагаме вечно. Това не е възможно за човека, понеже съдът настъпва веднага след смъртта (Евреи 9:27).

Някои християни вярват, че на човек ще му бъде даден втори шанс за покаяние след смъртта преди Божият съд. Те казват, че понеже Бог е Любов, то няма как да не позволи да съществува възможност за покаяние и спасение след смъртта. Някои дори намират пасажи като 1 Петрово 4:6 където автора пише, че благовестието се проповядва на мъртвите, като казват, че тези стихове свидетелстват за т.нар. втори шанс. Интересно е, да се отбележи, че този пасаж въобще не говори за това. Но това ще бъде цяла отделна статия.

Смъртта не е крайното наказание

За тези, които отхвърлят Божията милост, физическата смърт е само преддверие към това, което автора на Откровение нарича „втората смърт“ (Откр. 2:11, 20:6, 21:8). Тази втора смърт е описана и като „вечно наказание“ (Матей 25:46) и „вечна погибел от присъствието на Господа“ (2 Солунци 1:9). Сам Христос казва, че физическата смърт е само унищожение на тялото, а това от което хората трябва да се страхуват е унищожаване и на тялото и на душата (Матей 10:28).

Смъртта е последната стъпка към освещаването на вярващия

Никой не може да избегне болестите и страданията на този живот преди смъртта. Апостол Павел, затворен в Рим, пише за желанието си „понеже имам желание да си отида (умра) и да бъда с Христос, което би било много по-добре (отколкото земният живот)“ (Филипяни 1:23). На друго място, както вече писахме, апостола избира да е извън тялото и да е при Христос (2 Коринтяни 5:8).

Докато смъртта ни води към последната стъпка към нашето освещаване, прославянето, за което Павел говори в Римляни 8:30 е наградата, заедно с възкресението, която очаква всеки вярващ при второто идване на Христос.

Автор Георги Гърдев