Смирението – проводник на мъдростта

Мъдростта е тази, която ни дава правилните отговори, тя е съвършеният пътеводител за нашето пътуване тук.   Първо и най-важно е да съумеем да я разпознаваме, защото лицето на мъдростта в света, може да бъде изкривено и да бъде използвано с користни и егоистични цели. Но, когато ние познаваме същината на мъдростта и извора, от който тя идва, тогава не бихме я объркали с хитростта. По време на игрите и “великото надлъгване” в света, ние ставаме свидетели на “издигането” на доста хора. Дали това е истинско и благословено израстване само времето може да покаже. Често сме свидетели на истински упадък при хора, които са се смятали за мъдри и са предприемали действията си, водени от гордост, страсти и хитрост. Това не е лицето на мъдростта! Натрупаните материални капитали зареждат човек с егоистичното усещане за надмощие, като го заслепяват и дори не може да разпознае правилните (мъдри) преценки, които понякога хората им показват открито.   Когато знаем, Кой е Изворът, от Когото блика животворящата мъдрост, ние можем да я потърсим в безмерна пълнота и изобилие и да се захраним с нея.   „Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде,“ съветва братът Господен, апостол Яков‬ ‭1:5‬.   Божественото водителство в мислите и изборите ни е наше законно право, дали ние ще се възползваме от него е въпрос -не само на желание, но и на критично и информирано разбиране – що е то – мъдрост.   „Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна“ пояснява апостолът (Яков‬ ‭3:17).‬ ‭   В манипулативния свят, в който живеем, е лесно да се заблудим. Търсейки по какъв начин да се издигнем (в собствените си очи) ние задоволяваме егото си, което подхранва гордостта ни. А тя от своя страна, за да “работи”, манипулира разума ни. В такива моменти ни е нужно да се издигнем над разума си … Как става това? Като потърсим Висшия разум и Онзи, Който е източник на цялата мощ и знание.   „Ако призовеш благоразумието и издигнеш гласа си към разума.” – Притчи‬ ‭2:3‬ ‭   Една от болестите на света е гордостта. Трудно ни е да приемаме силата и авторитета на някой над себе си и това ни ограничава да признаем Този, Който Е наш Създател. Този, Който владее света и познава хода на цялата история. Може би, точно усещането, че може да сме толкова “малки” ни кара да се изправяме в търсене на лична значимост и правдивост в различните ситуации на живота ни. Трудно разбираме, че той – животът е даден за радост и шанс в усъвършенстване на духа, а не за издигане на плътската ни същност и егоистичната ни душа. Слушайки ги и следвайки тяхната “мъдрост” ние стигаме до тщеславието, което лесно ни бута в пропастта.   Свеждайки глава и замисляйки се за личните си желания, стремежи и поведение ние вече сме потърсили смирението. То е ключът, който ще отвори сърцата ни и ще допусне Онзи, Който ни е изпратил тук да проемени и намести нашите мисли. Смирението ни дава шанс да чуем изобличенията, от които може да ни заболи, но когато позволим тази интервенция ние ще получим и лека на мъдростта и насърчението.   Невидимото свързване, което Бог прави с нас, чрез силата на Духа Си е начинът, по който ни зарежда с животворната мъдрост, от която ние се нуждаем ежедневно докато сме тук.   „Главното е мъдрост, затова придобивай мъдрост и при всичко, що си придобил, придобивай разум.“ – Притчи‬ ‭4:7‬ ‭   „Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, знание ще услажда душата ти.” – Притчи‬ ‭2:10‬ ‭   И тогава ще живеем живот, изпълнен с наслада, такъв, какъвто ни беше обещан в Завет и изкупен там на кръста. Смирението доведе Исус на кръста, който Той преживя за наше спасение и упование. Силата на Неговото смирение ни даде надежда, че и ние го можем. Победата над гордостта е началото на нашето освобождение.   Смирението в нас ще ни отведе там до трона и ще ни даде достъп до мъдрите отговори за всяка ситуация и изхода от всеки “тупик”. „Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.“ Притчи‬ ‭3:6‬ ‭