Спасяването на българските евреи

Тази сутрин по повод Деня на спасяването на българските евреи си препрочетох Дневника на премиера Филов от февруари и март 1943. На 22 февруари Александър Белев (шеф на Комисариата по еврейските въпроси) сключва споразумение с Теодор Данекер (пълномощник на Германия по изселване на евреите в Източните земи на Германския Райх, т.е. Полша) за изселването на 20 000 евреи от България (12 000 от Вардарско и Беломорието и останалите от "старите земи").   На 2 март Министерски съвет, председателстван от Филов издава постановление за това изселване.   На 7 март започва концентрацията на евреите от Кюстендил, на 8 март в Пловдив.   В Дневника на Филов няма нито ред по този въпрос.   На 11 март пише за срещата си швейцарския посланик Шарл Редард, с когото обсъждат английска инициатива за заселване на еврейски деца в Палестина, на която Швейцария посредничи. Докато Филов спори кой да посочи една група от 100 деца, споменава за изследването на евреите от Беломорието и Вардарско. Швейцарският посланик подскача и предлага да заселят всички евреи от тези земи в Палестина, на което Филов отговаря, че вече е късно, защото "след няколко дена тръгват". Когато Редард му казва, че ги изпраща на сигурна смърт, Филов му отговаря, че прекалява и че в Полша просто ще работят, както и български работници се трудят там. От 12 000 депортирани евреи в Полша, оцеляват по-малко от 20 души.   Чак на 19 март Филов пише в Дневника си дълбоко обиден от писмото на Димитър Пешев и на 43  народни представители, в защита на българските евреи. След това, в продължение на няколко дни пише всеки ден за усилията си да принуди депутатите да оттеглят подписа си от писмото и за свалянето на Пешев от зам. председателския пост на Народното събрание. Филов е убеден, че писмото на Пешев е тъмен заговор срещу него и Пешев е движен от користни подбуди. Най-много съжалява, че Пешев не си подава сам оставката, а е свален от поста след гласуване в Народното събрание, с което хората ще останат с впечатлението, че губи поста си, защото е защитил евреите.   Мисля, че Филов е абсолютно искрен и си вярва дълбоко.   И си мисля, колко е силна способността на човешката природа, да избягва да мисли върху нещата, които показват нашата оскъдица от справедливост и морал и колко сме склонни да се хванем за всякакви обяснения, които ни представят като жертва на обстоятелства и човешка злонамереност.   И да знаете, спасяването на българските евреи е чудо, за чието осъществяване имат принос мозайка от събития. Всяко едно от тях недостатъчно само по себе си, но съчетани в обща картина от една Невидима ръка, правят чудото възможно. Тъй че, когато човек може да прави добро, това, че само по себе си е недостатъчно, не бива да ни спира. Да правим недостатъчното добро, което ни е по силите и да уповаваме на Невидимата ръка да го съчетае с нещата, за които не знаем и са извън нашата власт,  за да се получи голямото добро.