Спирка

Добре, че се умори и седна. Не, направо се просна на земята. Разсъблечена, изранена и задъхана. Отдавна бе тръгнала голата малка Истина. Някой неусетно ѝ даде впряг от три коня - Вяра, Надежда и Любов и ѝ показа насън Пътя. Тя толкова силно закопня за повторен сън, че нямаше как сърцето да я спре.   Летеше отдавна, търсейки в света своята същност и мисия, нарисувана и от небето. Вглеждаше се в буквите на посланията и нямаше утоляване  жаждата ѝ. По пътя някой нежно събличаше дрехите ѝ. Ставаше ѝ леко и топло. Нищо, че за другите все беше старомодна, неподходяща и скучна. Друг път пък изнервящо вглъбена, пряма в думите и ненавременна. Не беше сама, но и бе  трудно. Искаше и други да са с нея. Плашеха се от нея, страняха, шушукаха и повечето я отбягваха. Свикна да не се натрапва, а да живее, пътувайки в сънищата, в Книгата и в мечтите.   Знаеше, че има сестри. Една доведена - Деликатната полуистина и една преродена  - Откровената лъжа. Толкова искаха имането ѝ: конете и колесницата ѝ. Уговаряха я, заплашваха я, подиграваха я. Понякога успяваха да забавят хода на коня Надежда. Пускаха лъжи в медиите и упорито ги изговаряха сто пъти. Той объркваше пътя, а тя не умееше да държи здраво юздите. В суетата на делника хвърляха в очите и пясъчни обвинения, а веднъж я завързаха с вонящ черен парцал на очите. Било много модерно така да се ходи. Дамгосаха коня на вярата с татуировка за късмет, а на другия кон поднесоха кошница с "приятелски " добронамерени съвети-плодове и той спря за хапване. Много се целиха в най-силния ѝ кон - Любовта. Безжалостно изтръгнаха майчината ѝ струна от вените му и той закуцука.  Техният полубрат, Страхът, съскаше в ума ѝ безпокойство и заплахи. Дърпаха, късаха, ръфаха вкупом и се удоволстваха от това. Но тя не се предаваше. Летяха  дни и години.   Опърлената и изранена Истина пак ставаше и продължаваше напред. Но днес вече седна и отпусна рамене тъжна. Постоя в безмълвие сред празничния грохот на тълпата и осъзна едва сега, че бе с развързани ръце. Някой беше освободил от самата нея въженцето на вечната ѝ правота и желание да помага, бърза, съветва и увещава. Защо го прави?  Пауза ли натисна? Не, просто спря желанието си.   Някой чака да се умориш и да спреш безпомощно. За да ти поднесе едно Истинско огледало. И ти се видя. И осъзна, че съвсем не си била истина, а  някаква си мечта за истина. Просто ти се стори, а и много искаше, да си Божие отражение в грешния ни свършващ свят. Затова им се отдаваше на сестрите ти да те удавят в локвите на ежедневната суета, пушилкова заетост и бързане за никъде. Затова любимата им клопка бяха празниците с  множеството ритуали, церемонии, символики и вечните заклинания "Така се прави "... От правреме не ги обичаше тези празници, че все самотни стояхте и пеехте тъгата си. Падаше от безсилие и одеялото скриваше за часове сълзите и монолозите в главата ти.    Затова конете не те слушаха. Защото си мислеше, че ти държиш юздите. Че ти с молитва сваляш желанието на Твореца си. Мислеше, че си облечена в бронята на дъгата като обещание, а се изми като тебешир върху тротоара  след дъжд.Този път сгреши. И не само този, нали се мислиш за Истина, признай си! Признай, че понякога тръгваш сама, без Бога в сърцето! Мислеше, че си силна Истина, че ще можеш, че  няма как да не те забележат, щом носиш Неговите думи в устата си. Че няма как да не те поискат и пожелаят?! Нали си гола?! Нали си жива?! Нали си ценна  и желана?! За Кого, обаче, и чрез Кого?!   Отпусна ръце върху клавишите малката "истина"- мечта и зачака. И ще чака, докато Той дойде. Не, няма да спре, не се лъжете, сестри, но ще чака!   "Защото кой е Бог, освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?"    Псалм 18: 31