Среща с Христос

Първата част може да си припомните тук.   Когато Раджа Масих губи всякаква надежда, неговата тъща го съветва да заведе дъщеря си и сина си в събота в църквата в село Билоли, където пастор е Трифот. Тя му казала, че много хора са получили изцеления там на църковното събрание в името на Господ Исус Христос. Първоначално Раджа Масих не искал да присъства на събранието в Билоли, но след това се замислил дали да не опита на това събрание за изцелението на децата си, тъй като бил напълно уморен да ги води при множество лекари и храмове.   В една такава съботна сутрин Раджа Масих решил да посети църквата, само за да изпробва късмета си още веднъж. Отишъл сам в църквата, тъй като съпругата му била отишла при родителите си заедно с децата. По пътя към църквата той непрекъснато си мислел, че животът му се върти в кръг и води към мрачен безкраен тунел. Докато карал колелото си към църквата, той поглеждал към кравите и кучетата край пътя и си мислел, че животът им е много по-добър от неговия, - поне не се притесняват за здравето на децата си. Сякаш Раджа Масих се оплаквал така, както цар Соломон се оплаква в Еклисиаст 1:14:   „Видях всички дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятъра.”   След като пристигнал на мястото на църквата, той седял там и безплодно размишлявал върху делата на църквата. Раджа Масих си спомня, че просто гледал лицата на съселяните си, които греели от радост заради нещо, което той не бил в състояние да разчете и разшифрова. Някои от селяните танцували на песни, а на други сълзите се търкаляли тежко от очите; мнозина лежали проснати на земята в безсъзнание с широко отворена уста и полузатворени очи.   Той бил озадачен, след като видял, че в църквата се случват такива неща, но дори и тогава просто седял търпеливо, тъй като бил там само заради децата си. Първоначално Раджа Масих намирал цялата атмосфера за много скучна и в същото време жалка. Но когато пасторът се изправил да проповядва, той започнал да изпитва изключително безпокойство в душата си. Особено изречението, което пасторът проповядвал, го поразило силно - че единствено кръвта на Исус Христос има решение на всички наши проблеми, както е казано в 1 Петър 5:7:   "И всички ваши грижи на Него възложете, защото Той се грижи за вас."   С блясък на надежда в очите си, Раджа Масих повтарял този момент на проповядване.. По време на цялата проповед на пастора очите на Раджа Масих били затворени, тъй като той се опитвал да поеме топлината на Христовата любов в сърцето си. Проповедта продължила около час, след което той решил, че ще помоли пастора да се моли за него.   Но тълпата на събранието в Билоли била толкова огромна и непреодолима, че той започнал да се притеснява и нервничи до такава степен, че бил силно скептичен дали на пастора изобщо ще му остане време да се помоли за него, или не. Десетки селяни се тълпяли около пастора само за да получат възможност той да положи ръце над тях и да се помоли за проблемите им.   Раджа Масих започнал да губи надежда, но почти като божествена намеса успокояващ вятър на спокойствие обгърнал сърцето му и го подтикнал да бъде търпелив в търсенето на Христос, както е писано в Яков 5:11: "Чули сте за търпението на Йов и видяли сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив."   След около половин час Раджа Масих получил възможност да се срещне с пастора за молитва. Пасторът го попитал дали вярва, че Христос може да реши всичките му проблеми, на което Раджа Масих само кимнал с глава, тъй като по онова време почти не знаел за Христос. Пасторът, с израз на състрадание и милосърдие на лицето си, само потупал главата му в знак на потвърждение и помолил Раджа Масих да затвори очи и да скръсти ръце, тъй като щял да се помоли над него.   След минута, докато пасторът все още се молел над Раджа Масих, той се срутил като плочки домино направо на земята с ръце, изправени над главата му. Пасторът коленичил и започнал да се моли още по-пламенно за Раджа Масих. След около 10 минути той дошъл в съзнание. Чувствал се еднакво силен в тялото и духа си, сякаш тонове тежест били свалени от него.   Разказвайки за преживяванията си след като дошъл в съзнание, Раджа Масих споделя, че се чувствал спокоен и радостен, лишен от всякакво бреме или болка. Пасторът го посъветвал постоянно да се моли на Христос за болестите и недъзите на децата си. Подарил му и Нов Завет на родния му език хинди и строго го посъветвал да го чете редовно всеки ден. Раджа Масих, по собствените му думи, никога през живота си не бил преживявал такава радост.   На връщане към дома си Раджа Масих ясно разбрал, че нещо със сигурност се е променило в живота му - трансформация, която била отвъд естественото му прозрение. Дори въпреки всичките си проблеми, той започнал редовно да чете Библията; и въпреки че все още не бил опитен в молитвите, продължавал да вика към Господ (със скръстени ръце и затворени очи, както го посъветвал пасторът), да промени обстоятелствата, като излекува дъщеря му и сина му.   Следва продължение...