СТАР ЗАВЕТ, 1 ЛЕТОПИСИ, глава 10-б

Продължение…

ТАКА УМРЯ ЦАР САУЛ…

„…понеже се бе съвещавал със запитвачка на зли духове, а до Господа не се допита; затова Той го умъртви и обърна царството към Давид, Есеевия син.“ 1 Лет.10:14

Вторият провал на Саул е бил когато не е изпълнил категоричната заповед Божията да унищожи Амаличаните, а се е поблазнил от тяхната плячка и ги е пожалил.
(1Царе15 гл., виж повече ТУК).
Това е преляло чашата на Божието търпение и Бог напълно се е оттеглил от него.
След това Саул е царувал десетилетия, това е било апокалиптично царуване изпълнено със завист, страх, дни на безпътица, духовен мрак и обладаване от бесове.
Жалко нали!

Ние очакваме, че когато Бог оттегли благоволението и защитата си от някой църковен служител, той веднага ще се откаже служението си и от позицията.

За съжаление, това обикновено не става веднага.
Понякога, като при Саул, човекът остава в позицията си години, но това са години на агония, на безплодни усилия и на духовен мрак.

Много от тези хора се стремят за запазят сана, позицията и авторитета си и се опитват да създават илюзията, че нищо не се е променило, но истината е, че и те и всички останали знаят, че Божието благоволение и помазание е загубено!

Все пак остава въпроса, защо след Бог не ги е махнал от позицията, която са заемали?
Надявам се, че моят отговор донякъде ще ви задоволи:

Когато Бог оттегля благословението, подкрепата и връзката си със съгрешилите човеци, това си е истинска духовна смърт, защото фатално са нарушени духовни закони. Съгрешилият губи източникът си на вечен живот, но продължава да живее своя физически живот, защото все още има физически закони, които не са били нарушени.

Така се е случило и с Адам след като е извършил първородния грях, за което Бог го е предупредил че ще умре, ако го извърши. Адам е прекъснал връзката си Бог и е бил духовно мъртъв, но физически е бил жив и е продължил и съществуването си поне още 900 години.

След вторият си провал и грехопадение цар Саул е царувал около 40 години. Това е достатъчно време да стане за драстичен пример и възпираща поука на всички и най-вече за следващия цар на Израел – Давид.  А финала му е дошъл с допитването му до врачка, което ускорило физическия му край.

Ще се съгласите с мен, че от наша гледна точка, Давид е имал по-тежки прегрешения от цар Саул, за които получавал опрощение, докато Саул не.
Защо ли?
Ами Давид е признавал греховете си и се е разкайвал, докато Саул винаги е настоявал, че е бил прав, когато е вземал своите решения и никога не се е покайвал!

Поучително, нали?

Следва продължение …