СТАР ЗАВЕТ, 1 ЛЕТОПИСИ, глава 15

„След това Давид си построи други къщи в Давидовия град; приготви и място за Божия ковчег и постави шатър за него. Тогава каза Давид: Не бива да вдигат Божия ковчег други, освен левитите, защото тях избра Господ да носят Божия ковчег и да Му служат винаги. И Давид събра всички израиляни в Ерусалим, за да пренесат Господния ковчег на мястото, което беше приготвил за него…
(Левитите носеха Божия ковчег с върлините на рамената си, както заповяда Мойсей според Господнето слово.)“ 1Лет.15:1-3,15

Не след дълго време, след първия неуспешен опит Давид е подновил усилията за връщането на  Господния ковчег всред Божия народ.
Това е била целта на живота му!
Той е съзнавал, че без изявеното Господно присъствие нито семейството му, нито царството му ще бъдат успешни.

Тази истина с пълна сила важи и за нас!
Трябва да осъзнаваме до като устройваме живота си, че може да устоим само ако изявеното Господно присъствие е в живота, работата и служението ни.

Само Господното присъствие е гаранция за защита, просперитет и задоволство!

Изтеклото време от първия неуспешен опит е било полезно за Давид. Той е осъзнал допуснатите грешки и е постановил връщането на Ковчега да стане така както е заповядано в Словото. 

За нас поуката е, че не бива да се отказваме от великата цел, ГОСПОД ДА БЪДЕ ВСРЕД НАС, дори когато преди това сме се проваляли. Целият наш опит като поклонници на живия Бог и успешни ни и не успешни, са полезен опит за поука, за поправление, насърчение и плодоносно служение.

Забележете!

Носенето на Божия ковчег от свещениците
е била опасна, уморителна и изпълнена с напрежение работа.
И древните свещеници и съвременните поклонници са само на ръка разстояние от Божието благословение, но и от Божия гняв.
Бог поругаем не бива!
Към Бог винаги трябва да се пристъпва със страхопочитание и според воля Му.
Не бива да се самозаблуждаваме и самонараняваме, като идваме пред Него с гордост, грях и своеволие.
Такова поведение не само няма да бъде прието, но и ще бъде наказано.