СТАР ЗАВЕТ, 1 ЛЕТОПИСИ, глава 16-А

Четиво с продължение…

„Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асаф и братята му, за да служат пред ковчега постоянно, според ежедневните нужди.“1 Лет.16:37

Палатката, която е построил Давид за Ковчега на завета е била различна от Мойсеевата скиния за умилостивителни жертви. В нея не е имало завеса разделяща палатката на Свято място и Светая Светих. Не е имало жертвеник, маси, присъствени хлябове и всички предмети, които са били в Мойсеевата скиния. В Давидовата скиния  е била построена само за хваление и поклонение пред Бога. В нея Ковчега на завета е бил поставен на централно място и около него се е водило непрекъснато хваление.

Цар Давид е определил по име и водачите на това хваление, които да „славословят Господа“. Определил им е и музикалните инструменти – тръби и кимвали, с които да придружават с „божиите песни“. Освен това, Давид предал и поверил на Асаф и братята му, най-богослужебния псалм за поклонение и служение пред Господа (1Лет.16:8-36).

Това не е просто религиозно стихотворение или песен, а Боговдъхновена заръка за начина по който се покланят Господните служители. Това е песен, с която левитите е трябвало да принесат, хвалебствена жертва, като благоуханен принос и служба на Бог. С нея Асаф и певците, които са водили хвалебственото богослужение, са огласявали цял Ерусалим. Песните, високозвучните кимвали и тръбите на хвалителите са присъединявали в Богослужението не само присъстващите, но и цял Ерусалим. Богослужението било звучно, емоционално и общо. В него участвали както левитите и така обикновените поклонници.
Никой не е бил пасивен наблюдател!

В Мойсеевата скиния, която по това време е била издигната „на високото място в Гаваон“ (1Лет.16:39), също се е водило служение, но това служение и било лично, по единично, за всеки по отделно, за принасяне на умилостивителни жертви за грях и освещение.

Следва продължение…