СТАР ЗАВЕТ, 2 ЛЕТОПИСИ, глава 33
„А когато беше в бедствие (цар Манасия), се помоли на Господа, своя Бог, и се смири много пред Бога на бащите си. И когато Му се помоли, Бог му обърна внимание и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ – Той е Бог.“2 Летописи 33:10-13…
„А когато беше в бедствие (цар Манасия), се помоли на Господа, своя Бог, и се смири много пред Бога на бащите си. И когато Му се помоли, Бог му обърна внимание и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ – Той е Бог.“
2 Летописи 33:10-13
Духовните битки за оставането в правдата на всеки човек, не са от вчера – от Адам насам са!
След стараещият се да бъде праведен пред Бога цар Езекия се възцарил синът му Манасия. Би трябвало да се очаква, че като свидетел на целия благочестив живот и царуване на баща си, Манасия лесно ще избере живота на правда и поклонение на Бога на Израел, но не!
Щом се сдобил с царска власт и възможности Манасия се отдал на идолопоклонство. Издигнал жертвеници и на цялото небесно войнство в двора на Господния дом. Превел чадата си през огъня в долината на Еномовия син. Упражнявал е предвещания, гадания, омайвания и си е служел със запитвачи на зли духове и с врачове. Така е извършил много грехове и зло пред Господа за да Го разгневи!
Виж ти ! Ето това е идолопоклонство и оскверняване!
Кой да очаква, че синът на един праведен цар от месианското потекло на Цар Давид, може да отиде толкова далеч в греховете си и в езическото си падение?
И ако това е възможно за наследниците по плът на Авраам, при това от месианското потекло на Давид, колко повече е възможно за нашите наследници!
Този факт трябва да ни направи особено бдителни, настоятелни и безкомпромисни, за да не дадем никакъв лош духовен пример и уклон на децата ни!
Съгласни ли сте с това?
Манасия се превърнал във върл езичник и дал подтик юдеите от царството му да вършат същото. За това Господ го е изобличавал чрез пророците си на Манасия, но кой да слуша?
Царя и народа си правели това което си знаели. Затова Господ буквално е довел против тях войските на асирийския цар, та те хванали Манасия, оковали го с вериги и го завели във Вавилон. А когато бил в бедствие, Манасия се е помолил на Господа, своя Бог, и се смирил много пред Бога на бащите си. И когато Му се е помолил, Бог му е обърнал внимание и е послушал молбата му, та го е върнал пак в Ерусалим, на царството му. Чак тогава Манасия е познал, че Господ – Той е Бог. (2 Лет. 33:10-13)
Ти да видиш!
Там където благостта, милостта и благодатта не могат да помогат, на помощ идват скръбта и бедствията!
Някой си Епископ Хол коментира тази история на летописеца така:
„Скръбта ни дава разбиране!
Ако кръстът не ни отведе до небето, нищо друго не може!
Каква полза има от зърното ако си остане неожънато в нивата? Само острието на сърпа, с който се отсича и удара на млатилото, с който се бие, и тежестта смилането на камъните в мелницата, с която се смачква, и огънят на пещта, с който се пече, може и нас да ни промени?“
Горчивината която е преживял Манасия го е довела до покаяние и обръщане към Бог!
И каква милост само!
И каква благодат има в Бог за Манасия, и за нас, като ни е дава втори шанс?
Да не повярваш, колко много Божия любов има в проблемите, скърбите и горчивините които ни изпраща, за да ни върне там където трябва да бъдем! Болка ли? Горчивина ли? Че кой ще се оплаква от горчивото лекарство, което ни носи здраве?
Кой?
Аз вече няма!
