СТАР ЗАВЕТ, 2 ЛЕТОПИСИ, глава 4б
МЕДНОТО МОРЕ „Направи още излятото море с устие десет лакти, кръгло наоколо, с височина пет лакти; и връв от тридесет лакти го измерваше околовръст. И под устието му имаше образи на волове, които го обикаляха, по десет на един лакът; те обикаляха морето; воловете бяха на два реда, изляти в едно цяло с него. То…
СТАР ЗАВЕТ, 2 ЛЕТОПИСИ, глава 4б
МЕДНОТО МОРЕ
„Направи още излятото море с устие десет лакти, кръгло наоколо, с височина пет лакти; и връв от тридесет лакти го измерваше околовръст. И под устието му имаше образи на волове, които го обикаляха, по десет на един лакът; те обикаляха морето; воловете бяха на два реда, изляти в едно цяло с него. То стоеше на дванадесет вола: три гледаха на север, три гледаха на запад, три гледаха на юг и три гледаха на изток, а морето стоеше върху тях; и задните им части бяха навътре. Дебелината му беше една длан; а устието му беше направено като устие на чаша, във вид на кремов цвят; и побираше, когато бе пълно, три хиляди бата вода.“ 2 Лет.4:2-5
Подробно описаните от хрониста „медното море“ и „десет умивалника“, поставени пред входа на храма са били предназначени за умиването на свещениците преди да принесат жертвите, и за измиването на самите жертви.
С водата на медното море свещениците се умивали преди да влязат в служение за да могат да пристъпват чисти и безукорни и пред Бог и пред човеците. Медното море е съдържало 3000 бата вода, което превърнато в литри е 6600 литри.
Хора това са били много вода, цели 6,6 кубика вода за умиване на свещениците!
Явно Божият промисъл е бил да има достатъчно вода за очистване на свещениците, които е трябвало да служат на Бога.
Нито свещениците, нито жертвите са били съвършени!
Нито ние, като поклонници на Живия Бог, нито нашето служение и духовни жертви на хвала и поклонение пред Бог сме съвършени! За това имаме необходимост от истинско смирение и старателно себеочистване при всяко наше участие в служението ни пред Светия Бог.
Мотивите с които пристъпваме пред Него, мислите и чувствата, които са ни владели преди да влезем в служение и всеки осъзнат грях или грешка, която сме направили трябва да бъдат отмити и отстранени!
Всички ние преди да влезем в служение непременно да отделим време за молитва, смирение, искане но прошка и търсене на освещение от горе от Бога.
Не бива да влизаме в служение без да сме минали през „Медното море“.
Не бива когато служим на Бог и на хората като пристъпваме с осквернена съвест, бунтовен дух, гордост или предразсъдъци.
Страшно е да се смятаме себедостатъчни, защото няма по-тъжно от това да останем извън Божията благодат и присъствие, до като онези на които служим, я получават ние останем сухи и недокоснати! Нещо повече опасно е за физическия и духовният ни живот!
