Стари и млади

Предишната част можете да си припомните тук.   В нашето време има домове за деца и домове за възрастни хора, пълни със старци, чийто деца са ги забравили освен може би когато трябва да плащат сметките за тяхната грижа. Ситуацията е дори по-лоша за бедните възрастни хора, които често са в лишение и без никой, който да си спомня, още по-малко пък да се погрижи за тях. Библейският призив да почитаме баща си и майка си не означава, че едно семейство не трябва да търси институционализирана грижа за възрастните хора, които обича.   Познавам един човек, чиято майка поиска да ѝ обещае две неща: че никога няма да я остави в старчески дом и че няма да я кремира, когато почине. Тя не  можеше да понесе мисълта за старчески дом, а за кремирането, казвала следното: „Скъпи, това ще ме задуши до смърт”. Синът отговорил: „Майко, ако започнеш да се задушаваш там, това ще означава, че нещо се е объркало ужасно”. Той отказал да даде подобни обещания и постъпил мъдро.   В много случаи хората, които задържат възрастен родител или роднина у дома, когато не са в състояние да осигурят адекватни медицински грижи за този човек, всъщност вредят, а не почитат възрастния. Но това означава, че ние не можем да прехвърлим грижата за възрастните на някаква трета страна. Нуждите на човека не са просто медицински. Той се нуждае от обич, разговори и от духовна наставление – точно тези неща, от които всеки един от нас се нуждае на всеки етап в живота. Да оставиш възрастен човек да чезне сам в някаква институция или дори сам в неговия или нейния дом, без да има връзка с други хора, с Божието слово и с Господната трапеза, не е просто жестокост, а представлява отхвърляне на самото благовестие.   В някои отношения движената от пазара природа на църквата в наше време ни подготвя да изоставим престарелите хора, много преди те да станат недееспособни. Чрез музиката и културата нашите църкви са все по-ориентирани към едно или друго поколение. По-старите общности показват по множество начини – химните, които избират, следването на традиции, дори графичния дизайн – че по-младите хора не са желани. По-младите поколения правят същото по същите начини, както и чрез други неща, например, силата на музиката по време на богослуженията. Понякога тези търкания между поколенията ще бъдат неизбежни и относително безобидни, но когато по-младите сигнализират на по-старите или по-възрастните на по-младите „Нямаме нужда от вас” ние на практика разделяме това, което Бог е съчетал.    Голямата криза на църквата в следващата епоха може да бъде следната: как можем да споделяме едно служение едни с други, когато не можем да пеем заедно едни и същи песни? Много преди да сложим по-възрастните хора там, където няма да можем да ги виждаме в мрачните апартаменти или в болничните стаи, ние преставаме да ги виждаме на службите на поклонение или на мисионерските ни пътувания.   Някои общности, както споменах по-рано, са герентикрации, в които по-старите поколения ценят своето носталгично повторение на миналото, повече отколкото по-младото поколение. Тези общности или деноминации ще умрат. Но ние не можем да направим и обратната грешка – да станем общности, за които самата гледка на по-възрастни хора, с които имаме някакви отношения или дори въобще, по принцип представлява предателство към църковния „бранд”.   Когато това се случи, ние сме тръгнали по пътя към нещо трагично, за което Исус сериозно ни предупреди: да изпояждаме къщите на вдовиците дори когато принасяме дълги молитви (Марк 12:40; Лука 20:47)   Превод: Радостин Марчев Photo: Home DOC Източник: Storm Tossed Family